Станислав Тодоров: Секс, лъжи и избори

През 2019 година излиза книгата „Секс, лъжи и политика“, която е продължение на книгата „Секс, лъжи и избори“. И двете книги са редактирани от Филип Каули и Робърт Форд. Те съдържат по 50 самостоятелни текста на учени, текстовете са базирани основно на изборите във Великобритания.

Втората книга е усъвършенстван вариант на първата и съдържа няколко различни текста, които не присъстват в първата. Редакторите и на двете книги разясняват във въведението каква е целта на текстовете в тях. Въпреки, че изборите са важни, интересни, понякога – забавни, а в някои случаи и шокиращи, и това са едни от основните причини те да бъдат изучавани, тази книга намира друга причина за изучаването им. Т.е тя изучава изборите не като инструмент за сформиране на правителство, а като средство да изучаване на състоянието на хората. Редакторите във въведението пишат:

„Ако искаме да научим какво всъщност е човешката раса в основата си“, твърди Марк Твен, „трябва да я наблюдаваме само по време на избори“ – и единственото нещо, което се е променило, откакто Твен пише през 1885 г., е, че колкото повече изучаваме избори, толкова повече разбираме колко точен беше той.“

Ще представят по- детайлно текст номер 11 от книгата, който е със заглавие: „Изглеждайте добре за изборния ден: по-добре ли се справят привлекателните кандидати?“ Избирам този текст, защото той е със значителна актуалност спрямо нашата политическа реалност, в която на политическата арена се появи ново поколение политици в лицето на „Продължаваме промяната“, а водещите анализатори в полето на електоралната социология говорят и за новото поколение избиратели, като между двете новости в политическата ни реалност може да има връзка, връзка която може да бъде обяснена в контекста на точно този текст.

Авторът започва този 11-и текст, представяйки идеята за първото впечатление, защото ние често използваме първите си впечатления, за да преценим хората, с които се срещаме. Понякога дори единствено въз основа на външният вид правим бърза преценка, дали някой е компетентен и дали заслужава нашето доверие. Учителите, които са по-привлекателни, получават по-положителни оценки от учениците, дори когато учителите се оценяват само с помощта на кратки видеоклипове без звук.

Привлекателните хора са по-склонни да получават помощ от непознати, а привлекателните деца са склонни да получават повече внимание от възрастните. Привлекателността също така носи различни изгоди в бизнес средата: хората, които са привлекателни, е по-вероятно да бъдат наети, повишени и да получават по-високи доходи. Подобни повърхностни преценки не трябва да оказват влияние върху политическите събития, но съжаление съществуват доказателства, които показват точно обратното. Не трябва, защото привлекателността сама по себе си не предоставя никаква смислена информация на избирателите и не показва, че привлекателните кандидати са по-способи да ни представляват.

Авторът представя едно проучване от изборите във Великобритания през 2010 година, в което студенти от американски университет трябва да оценят кандидати, като използват бързо формираните си първи впечатления от снимка на лицето на кандидата. Студентите са изправени през избор от 2 изображения – на победителя и кандидата за второ място, като всяка снимка се показва една по една за по-малко от една секунда. Участниците имаха 30 секунди, за да решат кой кандидат според тях е по-привлекателен от показаната им двойка. От крайните резултати се забелязва, че студентите не намират действащите депутати за привлекателни. Тези резултати може да се дължат на възрастта на кандидатите, тъй като действащите представители са по-възрастни от претендентите им и като цяло проучването установи, че студентите са склонни да оценяват по-младите кандидати като по-привлекателни; кандидатите на възраст под 40 години са оценени като по-привлекателни от двойката от 59% от студентите, докато процентът спадна до 34% за кандидати на възраст над 60. Това може би не е изненадващо, като се има предвид, че средната възраст на студентите е около 20 години.

Тезата на автора е, че по-младите избиратели предпочитат да подкрепят кандидатите, които не са били народни представители или действащите депутати, и също така предпочитат да гласуват доверие на по-младите кандидати за народни представители, като тези изводи могат да бъдат осмислени и през нашия политически контекст:

1. В мащабните протести, които доведоха до оставката на правителството, участваха хора от поколението Z (родените между средата на 90-те и 2010 година.) Повечето от народните представители от управляващото мнозинство, не са на възраст под 40 години. Следователно те са по-малко привлекателни за протестиращите (според тезата на авторите), а дигиталната кампания на организаторите на протеста засили усещането за непривлекателност.

2. Организаторите на протеста от „Продължаваме промяната“ са по-млади на възраст, което ги прави по-симпатични за поколението Z – според тезата на авторите.

3. Разделението в полето на публичната политика се изразява вече на възрастова основа. Хората от различните поколения все по-трудно комуникират по между си. Възрастовата сегрегация ще в основата на бъдещите политически разделения, в които ще има все по-малко политика и все повече емоция. Разделение по-млади срещу възрастни, аналогови срещи дигиталния ще определят в голяма степен политическото поведение и политическия свят, дори в тях да няма нищо политическо. Политиката на идентичността има ново проявление.

4. Вероятно все по-актуални ще са думите на певеца и политически активист Джил Скот-Херон: “Революцията няма да бъде предавана по телевизията”, защото дигиталното пространство е вече новата политическа арена на която ще се печелят симпатиите на избирателите.

Предложеният анализ в тази статия няма претенцията за научна достоверност, а просто предлага малко храна за размисъл, а читателите нека се чувстват свободни да интерпретират изложените данни и по друг начин.