2024 г. премина през големите очаквания и неудобните резултати за ключови национални и регионални избори. От глобално значение са президентските избори в САЩ, изборите за европарламент и нова Европейска комисия, както и редица парламентарни и президентски избори в държавите от Черноморския регион.
Връщането на Тръмп в Белия дом се приема нееднозначно по света. Не един и двама политици го определят като непредсказуем държавник. Предвид посочените от него личности за ключови места в екипа му и в Държавния департамент явно през следващите години ще живеем в още по-интересни времена от тези досега. Не могат да се подминат и нееднократните закани на Тръмп за засилена протекционистка политика спрямо Мексико, Канада, Китай и водещи държави в Европа. Последната закана е адресирана към държавите от БРИКС да не действат срещу американския долар и неговото дестабилизиране. До деня на инагурацията (20 януари 2025 г.) все още има време, което активно се използва от екипа на Байдън за създаване на сериозни проблемни зони в държави в изборен или следизборен процес. Такива държави са Молдова, Грузия, България, Румъния.
Факт е, че във всяка една от черноморските държави изборите преминават със сериозен външнополитически натиск, чиито измерения задължително влизат в руслото на взаимни обвинения в корупция и купуване на гласове. Това не е нищо ново, но тази година се превърна в основен инструмент за дискредитиране на изборите и повишаване на политическата нестабилност.
Формално най-спокойно и откровено брутално преминаха референдумът за влизане в ЕС и изборът на президент в Молдова. Явно англосаксонското задкулисие не може да позволи друг вариант в тази съседна на Украйна и Русия държава.
Не така се развиват процесите в Грузия, друга страна в постсъветското пространство. Резултатите от парламентарните избори в Грузия, спечелени от проруската партия „Грузинска мечта“, предизвикаха недоволството на проевропейския президент Саломе Зурабишвили и опозиция. Това предизвика прилагането на познатия модел на организирани протести и митинги.
Моделът на „народното“ недоволство се прилага и в България и Румъния с различна степен на масовост. В България се действа на видоизменения принцип от книгата на Александър Дюма „Тримата мускетари“ - един не за всички, но всички за един. Нескритото желание на Делян Пеевски за нови избори и по-голяма политическа власт се подпомагат от медийната му реклама и от отсъствието на избран председател на Народното събрание. Също така се оказа, че всички разбират от конституционно право, което постави парламентаризма и изборния процес в съмнителната дихотомия Конституционен съд-Народно събрание. Неслучайно се появи анекдот по този повод, че в България никой не може да избира баща си, майка си и председателя на Парламента.
Нещо подобно се наблюдава и в Румъния след първия тур на президентските избори. В Молдова, Грузия, България и Румъния етикетът проруски и пропутински политик и коалиция са съществена част от изборната и следизборна лексика. Класиралият се на първо място в президентските избори в Румъния Кали Джорджеску бе обявен за десен политик с руска и антиевропейскоатлантическа ориентация. В българския парламент обединените за поредния опит за избор на председател на НС партии и коалиции бяха кръстени от ДПС-Ново начало и неговият председател коалиция „Москва“. Съзнателно налаганата от анализатори и политици идея за песимизъм и провал на държавността е част от по-голям във времето и пространството модел, свързан с глобалното преобразуване и преструктуриране на обществата.
Първата десетдневка на декември т.г. ще очертае развитието на процесите в Румъния и България. В Букурещ изненадите могат да дойдат от представянето на 5 декември на книгата на Робърт Кенеди-младши в румънската столица, в която преговорът е написан от Калин Джорджеску. Може да се очаква той да бъде новият президент на Румъния предвид мястото на Кенеди-младши в екипа на президента Тръмп. Резултатите от парламентарните избори също ще бъдат ориентир за новия румънски президент. Ако това стане, ще е сериозен удар за ЕС и НАТО. Те има какво да губят предвид базите и модерната военна техника разположени на румънска територия.
В България процесът е застопорен в рамките на продължаващото безумие за избор на председател на Народното събрание. За първи път има масови жалби до КС за частично или цялостно касиране на изборите. Отново с чака нещо – или отмяна на конституционните промени от КС, или някакво касиране на изборите, а може би инагурацията на Доналд Тръмп. Вероятно се очаква и развитието на украинския казус и войната в Газа, които ще очертаят промяна в неолибералната лексика и политика.
Съзнателно създаваният политически, икономически и социален хаос в държавите от европейско-евразийското пространство може да бъде определен като логичен процес за изчерпване на демократичната многопартийна система, установена през последните 30-тина години в бившия Източен блок. След като бяха разрушени сегментите на държавността, с което беше елиминирана потенциалната и реална конкуренция, явно е дошло времето за президентски републики. Назначаваш подходящия човек и чрез него контролираш цялата държава. Зависими и послушни винаги се намират, безродници – също.
Вече се наблюдава и засилващ се дисонанс в политическото говорене срещу Русия и Израел. Володимир Зеленски вече откровено говори за преговори с Москва, а Международният наказателен съд издаде заповед за задържането на израелския премиер Нетаняху.
Явно следващата 2025 г. се очертава като година на преговори, споразумения и промяна в глобалното, регионално и национално пространство с надежда за мир.
Все още свободното падане продължава, а възможности за неговото спиране много. Има ли лидери, които да го спрат?