Както се казва, САЩ са щастливи, Израел е щастлив, Хайят Тахрир ал-Шам, ХТС, заедно със сирийската опозиция са щастливи, ПКК – също. Асад падна, Западът в лицето на Макрон и Шолц са във възторг от тази новина, а от ХТС и ПКК/YPG текат поздрави към Тел Авив и съответно помежду им.
А похвалите към силата, която начело на опозиционни бойци влезе в Дамаск, ХТС, колко „добре са управлявали Идлиб по времето на Асад” не спират. Турция също е на хорото на щастливците като подкрепяща сили, участници в свалянето на Асад. Но с притеснения как това ще се отрази на стратегическите цели на ПКК/YPG за собствено държавно образование. Без значение дали е като автономия или просто Сирийски Кюрдистан.
Затова Анкара непрекъсната повтаря, че стои зад „териториалната цялост на Сирия”, което на този етап не е гарантирано. Но дъщерята на Ердоган пише в мрежите: „Асад падна и Ердоган спечели”. Факт, Турция анексира Алепо и то без крайности и сътресения. Със своите групировки влезе в Дамаск и ще управлява чрез свои проксита там. Анкара никога не е забравяла, че Бейрут, Алепо и Дамаск са били 3 вилаета в Османската империя.
Е, дошло е време призракът на Османската империя да се възроди. Сирийските бежанци от Турция, повечето с турски паспорти, ще се върнат в Сирия, предимно в Алепо и влиянието и ролята на Анкара ще е безспорна. Отсреща няма никой, а Джолани издига знамето на опозицията на джамия и се покланя дълбоко по посока на Турция.
Абу Мохамед ел-Джолани, вече Шараа, както е истинското му име, е превърнат в нов Че Гевара и усилията да бъде ребрандиран като умерен ислямистки лидер на „революцията срещу Асад” са в ход. Интервюто му пред CNN доста преди ситуацията с влизането в Дамаск след превземането на Алепо, Хама и другите големи градове в Сирия е красноречив сигнал за негова роля в предстоящи събития.
Не е минало много време, откакто като ислямистки боец, който идва в Сирия от Ирак през 2011г със стипендия от 50 хил дол, давана от Абу Бакр ал Багдади, най-издирвания терорист в света, до създаване на сирийски фронт на Ал Кайда, вече Джабхат ал-Нусра. Днес е лидер на ХТС и вече е „по-приемлив революционер”, който заявява, че „не води война срещу западни държави”.
В Дамаск Джолани, в сменено облекло и брониран автомобил, който кара сам, той иска „благоразположение от Запада”. А там казват, че е „разбита оста на съпротивата” на Иран и Русия е извън играта в Сирия. Но Израел е на сирийска територия, в т.н. буферна зона в Голанските възвишения, която е създадена по силата на споразумение за прекратяване на огъня със Сирия през 1974г. Нетаняху казва, че не важи, защото Асад го няма, а Израел „заема временна отбранителна позиция”.
Ние пък знаем, че няма нищо по-постоянно от временните позиции. Без значение, че Арабската лига в изявление заявява, че „Израел незаконно се опитва да окупира още територии”. Казват го държави, които според западни медии са отказали пристан на Асад след напускането му на Дамаск.
Внушава се, че падането на Асад е било неочаквано и изненадващо. Направил грешка, че не обединил сирийските граждани –друзи, кюрди, алауити, християни, сунити, шиити, а управлявал само чрез своето племе алауити. Не приемал компромиси и настоявал за напускането на турските сили от Сирия. Но Турция е на терен и самият факт, че подкрепяната военно и финансово от нея Сирийска национална армия се е присъединила към коалицията е знак, че Анкара е била информирана за операцията.
А Тръмп казва, че „нямаме работа в Сирия и не се намесваме там”, но говори за излизане от Сирия без да споменава Асад. А американски сили на терен бомбардират селища, които се държат от „Ислямска държава”, ИД, защото редица наблюдатели по света отбелязват, че „унищожава се последната светска държава в Близкия изток” и то чрез радикални ислямистки групировки.
Създава се ислямска държава в Сирия или Ердоган задкулисно реди картите на неосманските си амбиции? Самият Джолани вече заяви, че в Дамаск ще има „управление на мюсюлмански общности”, но ще се водят преговори с всички. Но всъщност става въпрос за множество терористични организации, които сега ликуват заради напускането на властта в Дамаск от Асад, но иначе са толкова разнородни и воюващи помежду си, че на този фон избуяват навиците им да извършват грабежи и изнудвания в малките места, които контролират на територията на Сирия.
Опасенията, че след сриването на централната държава в Сирия ще се стигне до хаос, сектантски и етнически конфликти никак не са безпочвени. А в Анкара са притеснени, колкото и да е странно, че ЦРУ и Мосад имат по-голям контрол върху ислямистките групировки в Сирия, отколкото Турция. Отделно е фактът, че ПКК/YPG могат да се възползват от суматохата /след оттеглянето на Асад и Сирия се разпарчетоса, каквито очаквания има/ и да се мобилизират за разширяване на територията си за своите стратегически цели. Имат подкрепата на САЩ и Израел и явно няма да спрат дотук, твърдят в Анкара.
Тръмп каза, че „така или иначе Сирия е в разруха и не е наш приятел.
САЩ изобщо не трябва да участват в нея. Сирия не е наш проблем. Оставете я да си върви по течението и не се намесвайте”. И още „сега руснаците са изтласкани, точно както ще се случи с Асад /?/, но това не е лошо за тях. За Русия Сирия нямаше голяма полза, освен да покаже, че Обама е бил глупак”. Но Ройтерс избърза с новината, че Асад е убит. Москва обяви, че заедно със семейството си той е в Русия. А руски представител във Виена уточни, че „Русия никога не оставя приятелите си”.
Това като сигнал за приятелските страни в Африка и Близкия изток. И в противоречие на онези, включително наши експерти, които побързаха да заявят, че след срива в Сирия, Русия ще бъде принудена да се оттегли и от Африка. Лавров в Доха, при срещата с външните министри на Турция, Фидан, и Иран, Еракчи, казва, че „Москва иска да види диалог между сирийското правителство и опозицията. Недопустимо е да се позволи на опозицията да поеме контрола над сирийските територии”.
В тази връзка решението на Асад да се оттегли било лично и мирно уредено след разговори с джихадистите, както ги наричат. Предизвестено решение. Засега Москва е в преговори с опозицията никой да не закача руските военни бази в Сирия. Работели нормално. На този етап. Е, Турция затвори проливите, за да няма някаква руска намеса с кораби, но явно Москва е решила, както казва Путин, „да не бъде повече сириец, отколкото самите сирийци”. Военните руски бази все пак са на Средиземно море и са особено ценни за влияние и роля в Близкия изток. Не може да се скрие обаче, че случващото се в Сирия е шамар за руснаците и това ще влияе негативно върху имиджа на страната. Сянката на Ердоган похлупва Москва.
Като цяло разделянето на Сирия е на дневен ред, защото много са играчите на терен и в региона. Всеки иска парче от баницата Сирия. А това означава и голяма печалба за ръководения от САЩ атлантически фронт във войната срещу развиващите се страни, както пишат редица турски коментатори. Сирийската трагедия започнала след отказа на Асад за построяване на катарски тръби за газ, които минавайки през Сирия, Израел и чрез Турция биха откъснали Европа от Русия. Мотив за този отказ на Асад е първо да се реши проблемът с Голанските възвишения.
Може и да е спекулация, но Турция щяла да контролира катарските тръби. Отделно е известно, че Вашингтон има свои военни части при най-големите находища на нефт, газ, вода и жито в Сирия, Дейр ез-Зор. Дали войната ще продължи? Особено при преплитането на интереси на Русия, Китай, Иран, САЩ, Израел, Европа, Саудитски Арабия, Катар, които не крият цели и мотиви? Печелят САЩ, Израел и Турция.
Въпроси защо Асад напусна Дамаск едва ли имат вече значение, но е важно да се подчертае, че просто не е имал друг изход.
Самият факт, че е в Русия е знак, че руснаците нямат никакво намерение да се оттеглят от региона. Независимо, че Украйна пряко се е намесила сред радикалните групировки в Сирия като ги е обучавала, снабдявала с оръжия и дронове, привличала е чеченци, уйгури, грузинци сред техните редици. Война с руснаците и в Сирия. И с надежда, че прекъсване на влиянието на Иран и Русия в Сирия ще има отрицателно въздействие върху влиянието на Русия по света.
Ще се отслаби възможността за маневри в Средиземно море. Но да се очаква, че отношенията на Путин с други арабски правителства като Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар може да пострадат е недалновидно като позиция. Но е повече от ясно, че отношенията на Турция с Русия и Иран няма да са „благоприятни през следващите периоди и недоверието между тези страни ще се засилва”, казват някои в Анкара. Става въпрос за икономическите отношения с Русия в частност, от които Турция доста печели през последните години. Руснаците вече си спомниха старата поговорка „ако победиш турчин в битка, той ще ти целува ръката, докато не я отхапе до рамо”.
В Сирия има твърде много неконтролируеми фактори. Затова и целостта на Сирия никак не е сигурна. Отделно е и влошаващият се баланс на силите в целия регион. Докато Русия показа, че не е в състояние да носи две дини под една мишница. Украйна изцежда силите, а преговорен процес за дипломатическо решение все още е само с пожелателен характер.
Моментът на завземането на властта от Асад е избран точно – Иран е слаб след разрухата на Хизбула, унищожаването на Хамас и атаките на Израел. Москва се чуди къде да огрее – в Украйна, Грузия, Армения, републиките в Южна Азия или първо вътре в страната. Спазено е правилото да се нанасят удари в най-слабия момент. Въпросът е кой ще се смее последен или чия ще е последната дума. Явно предстои.