Възхищение за огромния митинг в Сърбия.
Но съм скептичен, че ще донесе промяна.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Огромните мирни митинги носят промени в истинските демокрации. Там, където управляващите носят съзнанието, че по думите на Линкълн са правителство от народа, на народа и за народа. Където има чуваемост.
Когато управляващите са открити или прикрити автократи като Вучич - нищо не може да последва освен мимикрия с някакви козметични промени, които да убият енергията на протеста. Защото исканията на протеста не са нещо повече от това - вълкът да си смени кожата. И той ще я смени, но нрава не.
Всъщност, това са същите протести като нашите през 2020 г. Срещу корупцията, но поне нашите искаха оставка на автократа и неговия аватар в прокуратурата. Иронично - тогава техният корпулентен стълб бе само прост депутат и никой не се сещаше за него.
За да бъде успешен един мирен протест в квазидемокрация са нужни четири компонента: масовост, продължителност, радикалност и политическо водачество.
(1) Масовост - за да обедини колебаещите се около кауза за промяна
(2) Продължителност - за да се съобразят управляващите с неговите искания
(3) Радикалност - готовност за от окупация на сгради и улици, през национална стачка до гражданско неподчинение
(4) Политическо водачество - за да бъде материализирана енергията на протеста в ново лидерство на страната след спечелени нови избори.
Третият и четвъртият компонент липсват в Сърбия. Четвъртият в България през 2020 г. Но никой не липсваше през февруари 1997 г., когато обединената опозиция оглави протестите, предизвика и спечели изборите - и обърна курса на България.
Нашият преход бе белязан от мощни студентски протести - техните стачки свалиха Младенов (юли 1990), Луканов (ноември 1990), бяха авангард на протестите срещу Виденов (януари 1997 г) и последно окупацията на университетите срещу Орешарски (2013-14).
Защо ги няма днес нашите студенти?
Защото няма кауза, която да ги обединява. Дали защото са натровени с родителска и училищна антидемократична пропаганда? Вероятно.
Или защото няма ясен обществен вредител, който да обединява? Какво да искат от Пеевски - освен да напусне парламента, което нищо няма да промени?
Или най-прозаичното и вероятно вярно - че са жертва на чалга културата, консюмеризма и хедонизма - и живеят на плещите на успеха на техните предци, които вкараха България в Европа. Която днес е даденост.
За разлика от Сърбия.