Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. По темата пред ФАКТИ говори Стоян Михов от природозащитната организация WWF.
- Г-н Михов, есетровите риби в Долен Дунав изчезват. Това сочи нов доклад на WWF. Какви са основните причини?
- Въпреки, че звучи много клиширано, причините са наистина комплексни. Трудно е да се посочи най-сериозната от тях, но общото за всички проблеми, с които се сблъскват есетрите, е, че те произлизат от човека. За мен на първо място е унищожаването на местообитанията на есетрите, чрез построяването на ВЕЦ-овете Железни врата, дигирането на реката и пресушаването на езерата около Дунава. Замърсяването на водата и унищожаването на хранителната база на есетрите също е изиграло ключова роля. Разбира се, няма как да не споменем и прекомерния улов, чиято цел е добив на черен хайвер през изминалото столетие. През последните години, когато уловът на есетри е забранен във всички Дунавски държави, бракониерството не позволява възстановяването на популациите.
- Каква е санкцията за бракониерите, ако бъдат заловени?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като не съм специалист в тази област. Може би е добре да бъде зададен към правоприлагащите органи (ИАРА), за коректен и професионален отговор?
- Колко вида есетрови риби има в Дунав?
- Исторически погледнато в река Дунав са се срещали шест вида есетри – моруна, руска есетра, пъструга, чига, немска есетра и шип. Последните два вида днес се водят официално изчезнали от реката, а три от останалите 4 – моруна, руска есетра и пъструга, са критично застрашени от изчезване. Това сочи доклад на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
- Каква част от престъпленията в реката остават неразкрити?
- Ако говорим само за престъпленията, свързани с есетровите риби в България, то почти всички остават неразкрити. Въпреки че над хиляда уреда за незаконен улов на есетри са конфискувани в река Дунав през последните години, извършителите остават неизвестни. Причината за това е, че кърмаците се фиксират на дъното на реката и не е необходимо да има постоянно човешко присъствие. Така почти винаги, когато се открият кърмаци на дъното на реката чрез специално оборудване, няма човешко присъствие наоколо и собственикът на незаконните уреди остава неизвестен.
- Традиционните куки без стръв (известни като „кърмаци“) все още се използват широко в България и Румъния, въпреки че са забранени от закона. Как можем да се справим с това?
- Кърмаците са наистина много сериозен проблем и то основно в България. Те са поставени на дъното на Дунава на големи дълбочини в стеснения на реката, а така те са много жестоко и сериозно препятствие за идващите да хвърлят хайвера си есетрови риби. За мащаба на това явление говори и броят на конфискуваните през последните години кърмаци в България – близо хиляда, това са десетки хиляди куки, навързани на десетки хиляди метри въжета. Справянето с този проблем няма да бъде бързо, въпреки че през последните три години се наблюдава спад в броя на конфискуваните кърмаци. Проблемът най-вече се корени във все още високото търсене на хайвер и месо от диви есетри, което стимулира черният пазар. При условие, че има множество ферми, включително в България, които законно произвеждат и предлагат висококачествени месо и хайвер от различни видове есетри, считаме, че търсенето на хайвер и месо от диви есетри се основава по-скоро на липса на информираност за ролята и значението на дивите есетри не само за опазването на биоразнообразието, но и на традиционния поминък по Дунава. В тази връзка повишаването на осведомеността е един от важните подходи за справяне с проблема.
- Като засегнати есетри в доклада са отчетени 1031 броя. Коя страна „води в надпреварата“ и къде сме ние?
- 1031 е минималният регистриран брой бракониерствани есетри в региона. Техният брой реално е много по-голям, защото често в официалните данни, които получаваме за конфискувани уловени есетри, не фигурира точният брой на екземплярите, а само общите килограми – например, 120 кг есетрови риби, което е неточно. Това може да бъде една моруна от 120 кг или 120 чиги по един килограм. Затова казваме, че броят на конфискуваните вероятно е много по-голям. А за броя на нерегистрираните към момента, дори не можем да гадаем. В България почти нямаме регистрирани незаконно уловени есетрови риби. За целия период на проучването имаме само три случая – на две моруни и една руска есетра, която всъщност беше използвана като „стръв“ на кърмаци. Тази липса на установени случаи на незаконно уловени есетри в България е особено провокираща, след като в Румъния и Украйна има стотици регистрирани случаи. За съжаление, не можем да допуснем, че в България няма незаконен улов на есетри, при условие, че има конфискувани близо хиляда уреда, специално предназначени за улов на есетри. Това по-скоро означава, че броят на незаконно уловените есетри остава нерегистриран.
- Кои са основните горещи точки за трафик на есетрови риби…
- Официалните данни, с които разполагаме, се обработват на база на административната област, в която нарушенията са се случили. Тези области са традиционно едни и същи през годините, за които сме събрали данни. За Украйна това са областите около делтата и Одеса, но там се наблюдава и разпространението на случаите и във вътрешността на страната. В Румъния традиционните „горещи точки“ с най-много установени нарушения са в района на Дунавската Делта, област Тулча, където са и съсредоточени най-масираните проверки на Румънските компетентни органи. В България най-горещите точки са по река Дунав, с единични случаи в столицата, и нито един случай по морето. В България „най-горещата точка“ е област Враца, в района на град Козлодуй, където е регистриран най-големият брой на конфискувани кърмаци за всички разглеждани години. Друга гореща точка по Дунава е област Велико Търново, в района на Белене-Свищов.