Защо американските бази не защитават държавите от Персийския залив от ирански атаки?

Регионалните съюзи, съществували преди избухването на настоящата война между Съединените щати и Израел от едната страна и Иран от другата, бяха предимно солидни съюзи, но е вероятно да бъдат подложени на „сериозни смущения“, ако конфликтът продължи и се разшири.

Едно от най-известните предположения, което се оказа невярно по време на настоящата война, е, че наличието на западни или американски бази в държавите от Персийския залив (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар) не осигурява истинска защита за тези съюзнически страни. Иранските действия и възможности по време на конфронтацията демонстрираха липсата на тази роля и че Съединените щати просто допринасят за защитата на Израел.

Въпреки че тези бази бяха създадени в контекста на това, което Западът определи като състояние на „ирански тормоз“ над държавите от Персийския залив на политическо, дипломатическо и икономическо ниво, което подтикна тези държави, предвид дисбаланса във възможностите между тях и Иран, да изберат западна защита за тях, вместо да изградят съвместна арабска отбранителна координация, и с намаляването на защитата, предоставяна от тези бази, в бъдеще може да бъдат преразгледани други отбранителни рамки, „по-съобразени с характера на региона“.

Заслужава да се отбележи, че Съединените щати разполагат с широка мрежа от военни обекти, както постоянни, така и временни, на приблизително 19 места в региона на Близкия изток. Сред тези обекти има 8 постоянни бази, разположени в Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Що се отнася до позициите на основните арабски държави, египетската позиция беше ясно изразена в изявление на египетското Министерство на външните работи. Тази позиция подкрепя държавите от Персийския залив, осъжда иранската агресия и призовава за деескалация, предупреждавайки, че войната представлява пряка заплаха за регионалната стабилност и сигурност, с последици, простиращи се до международната сигурност. Няма възможност за египетска военна намеса в този конфликт, тъй като Египет има твърда позиция, основана на това да не се ангажира директно в регионални конфликти, както беше демонстрирано в предишни кризи като войната в Йемен и ситуацията в Судан, въпреки съпътстващия ги натиск.

Що се отнася до северноафриканските страни, географското разстояние, естеството на армиите и вътрешнополитическите условия правят малко вероятно тези страни да се включат в конфликта и тяхната роля да се ограничи до дипломатическо взаимодействие и призиви за спокойствие, както е посочено в изявлението на алжирското Министерство на външните работи.

Ясно е, че държавите от Персийския залив вече са сигурни, че американските бази на техните земи не са там, за да ги защитават, въпреки предишните уроци, които не са им помогнали да открият това.

Примерите включват ОАЕ, които бяха обект на ракетни удари от хусите в Йемен преди две години, и Катар, който беше обект на ракетни удари от Израел в края на миналата година, както и липсата на действия от страна на американските бази за прихващане на тези ракетни удари и в двата случая.

Ситуацията с Иран обаче свали завесата от очите ни и стана ясно, че стратегическият съюзник, представляван от Съединените американски щати, следва и е воден към прилагането на израелския план за подтикване на държавите от Персийския залив да се включат в конфликта и да задълбочат регионалната криза, което би могло да отвори широко пътя и вратите към разделянето на страните от региона, включително Саудитска Арабия и Иран.