На дневен ред е поредната приказка: „Невероятните приключения на един пумпал“. За по-улегналата аудитория – „Пътешествията на един законодател през галактиката“. А за най-поетично настроената част от електората: „Ода за терзанията на една кукла на конци“. Не знам дали това което става и е отразено с такъв хъс по медиите учудва някой – по-скоро са много забавни опорните точки, с които ни заливат партийните централи, в опита си да изглеждат победители. Каквито се очаква да бъдат почти всички в неделя. Но да се върнем на героичните митарства на този човечец в стил „Тука има, тука нема“ и всички коментари за тях, в които главните акценти варират от заплахи и изнудване до директно купуване, с постоянно качване на мизата. На това явление сме били свидетели и в този, и в предишни парламенти. И на не по-малко уродливи прояви на днешната ни политическа действителност, която има като че ли само една цел – да съхранява и възпроизвежда политическото статукво, което всички партии бранят с неистова енергия. И вероятността това да продължава да се случва – въпреки протестите, въпреки гражданската енергия, въпреки неполучените отговори на важни за държавата и гражданите въпроси е изключително голяма. Защото механизмите, с които хората могат да влияят и контролират институциите останаха непроменени.
За 25 години управляващите партии бяха от целия политически спектър – и всички вкупом не даваха и косъм да падне от главата на това, което им гарантира безпрепятствено контролиране на целия политически живот в държавата – пропорционална избирателна система или както е по-точно да се нарича – партийно листова система. И докато я има тази пропорционална система - в парламента отново ще виждаме същите корумпирани, анонимни некадърници. И няма механизъм който да им попречи да са там. Я си помислете какви „опции“ ни предлага пропорционалния вот: засилване на партийния диктат над народните представители, избрани благодарение на цвета на бюлетината, а не заради личните си качества; "скриване" в листите на посредствени партийни активисти, подобни на героя на днешния ден, които не са подготвени за работа в Народното събрание; засилване на партизанските политически страсти в резултат на строго "цветовото" мислене; "спускане" от централните ръководства на партийни лидери за водачи на листи в провинцията и т.н. Така се прегражда пътя на личностите, които имат несъгласия с партията си, а дни наред се занимаваме с митарствата на едно политическо недоразумение. Политици с доказани качества се принуждават да угодничат на партиите си и да абдикират от личните си убеждения. По този начин косвено се нарушава и един от основните принципи на парламентаризма, че депутатите трябва да са свободни и да бъдат представители на целия народ.
Единственият начин за изход от статуквото са чисти мажоритарни избори в два тура и механизъм за отзоваване. Това е. Това е начинът провалени политици да не попадат отново и отново в парламента и да се подиграват със съдбите на хората. Това е начинът и партиите, и парламента да се очистят от всякакво некадърно, анонимно и послушническо присъствие. Това е начинът народа да вземе съдбата в ръцете си, а не да делегира права на неясни кръгове и субекти, царе на обещания и шампиони по неспазването им. Защото в момента няма никакъв механизъм за санкционирането им. А наглостта им е безкрайна – едногодишни протести по повод една скандална кандидатура довеждат „съвсем естествено“ до включването на избираемото второ място в евролистата на същата спорна личност. Кои сме ние, че да им търсим сметка? Партийните елити нямат нужда от контрол – напротив имат нужда от безконтролна власт. А точно сегашната пропорционална избирателна система означава повече власт за партийните елити и по-малко власт за гражданите. Затова мажоритарният вот е основният инструмент за един народ, който иска да вземе съдбата в ръцете си. Без него не може да постигне абсолютно нищо. Без него ще коментираме митарствата на поредната кукла на конци Дани Ботевградски Миткалото. Или ще чакаме до безкрайност Годо. Май че е все тая.