Европейската прокуратура започна разследването срещу българския европрокурор Теодора Георгиева. Този скандал за пореден път уронва престижа на България, но дали ще има последствия. Факт е едно - до този момент тя не е отрекла. Какво да очакваме… По темата пред ФАКТИ говори Биляна Гяурова-Вегертседер от Български Институт за правни инициативи (БИПИ).
- Г-жо Гяурова, разбрахме ли от клиповете на Пепи Еврото как се расте в прокурорската йерархия?
- През годините са се появявали различни брокери или дори сводници в съдебната система – Краси Черния, Мартин Божанов-Нотариуса, Петьо Петров-Еврото. Самото им съществуване и начинът, по който са промотирали магистрати, е много показателно за постепенното опорочаване на кадровите процеси в съдебната власт. Много по-тревожен е фактът, че самата съдебната власт го позволява и очевидно няма проблем с това. И докато няма реакция отвътре, то тези процеси ще продължат да се задълбочават и да се дават криле на подобни дубиозни типажи.
- Какво ни показват тези два клипа, на които се твърди, че е записана европрокурор Теодора Георгиева?
- Отговорът може да бъде в две посоки – ако клиповете са автентични, което още не е доказано, те са доказателство за дълбоката съдебна власт, където решенията се вземат не във и от Висшия съдебен съвет или другите официално отговорни институции за съответните процеси, а от съвсем други фактори и на съвсем други места. И това, между другото, беше казано за първи път и то преди доста години от Константин Пенчев, който съобщи именно, че важните решения се вземат „на едни бели покривки“. От друга страна – ако клиповете са изкуствено сглобени, това ще е пак доказателство, но този път за това докъде дълбоката съдебна власт и дълбоката държава са готови да стигнат, когато са засегнати техните интереси и когато срещу тях могат да тръгнат осветляващи процеси. И в двата случая трябва сериозно да се замислим като общество върху какви ценности градим развитието си и къде е прагът ни на търпимост към подобни ситуации.
- Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши освободи прокурор Георгиева, докато тече проверката срещу нея. Какво очаквате да се случи?
- Според фактологията до момента срещу прокурор Георгиева има образувана административна проверка за евентуални неправомерни действия във връзка с определено разследване и след това тя е отстранена като преди това се е отвела по разследването свързано с газохранилището „Чирен“. Отстраняването е правилната и логична стъпка в този процес. Европейската прокуратура е млада институция, натоварена с изключително сериозни отговорности и очаквания, и като такава тя трябва да защитава своя авторитет, и да докаже пред обществеността, и останалите институции на ЕС, че може да работи независимо, обективно и ефективно. Така че това отстраняване не е наказание, а действие, което да гарантира по-нататъшната работа по разследването на делото и последващото участие на Теодора Георгиева като свидетел /такава публична информация вече се появи, но не е потвърдена/. И, между другото, нямаше да е лошо да се виждат повече подобни действия и от страна на българската прокуратура. Сега Европейската прокуратура ще може с една идея по-спокойно да продължи разследването и се надявам българските институции да съдействат, за да може то да приключи по-бързо, а резултатите от него да бъдат публично оповестени.
- Прокурор Георгиева намеси името на Делян Пеевски, че е била заплашвана. Защо сега?
- Най-вероятно това е свързано с вече споменатото разследване, което очевидно е в някакъв ключов етап. Не може да не се забележи сгъстяването на събитията от последните буквално два месеца. Първо беше пожарът в къщата на майка ѝ, където беше намерена и самата тя, и все още не е доказано дали наистина е загинала в пожара, или при други обстоятелства. След това един след друг почнаха да се появяват клиповете и те доведоха до реакцията на европрокуратурата. На мен това ми изглежда като нещо, което е подготвяно от няколко месеца поне, но, пак ще кажа, очевидно е свързано с работата на европрокуратурата по конкретно разследване. Мисля, че тук също трябва да бъде зададен и въпросът има ли изтичане на информация, свързана с това разследване и ако да, откъде идва тя? Не мисля, че прокурор Георгиева случайно е хвърлила в публичното пространство информацията за възпрепятстване от страна на местни институции на разследването за „Чирен“.
- Какво означава един прокурор да се оттегли от дело, защото е заплашван. Как приемате тази нейна постъпка?
- Ние не знаем по какъв начин точно тя е заплашвана. Не знаем, например, дали пожарът е част от заплахата. Обикновено при заплахи прокурорът може да се отведе, ако има опасност за личната му сигурност. В такива случаи това е правилна реакция и на този прокурор трябва да се осигури защита. Тук обаче, трябва да се включат правоохранителните органи, които да разследват причините за заплахите и да определят релевантните мерки за сигурност. До този момент няма публична реакция в тази посока нито от българската прокуратура, нито от МВР. И това е притеснително. Ако тези заплахи са резултат само от субективната преценка на г-жа Георгиева, то това трябва да бъде оборено по съответния начин и тогава отводът ѝ няма да е толкова коректен, а би се тълкувал като възпрепятстване на правосъдието. Но, пак повтарям, нужен и важен е отговорът, и реакцията на българските институции – прокуратура и МВР. До този момент такъв няма.
- Когато се стигне до дело с хора на високо ниво, става страшно. Буквално. А като се гледат дела за дребни неща, няма проблем. Решават се с цялата строгост на закона. Така ли излиза?
- Имаме поговорка: „Законът е за коня, не е за лъва!“
Тоест, силните на деня могат да останат извън или над закона. България остава държавата, в която няма ефективно осъден политик от високите етажи на властта.
Най-високото ниво, до което се е стигало у нас, е районен кмет. Същевременно за тези 35 години на преход не е като да не са се провеждали разследвания срещу такива хора. Очевидно някъде по веригата нещата се променят и това най-вероятно пак е свързано с дълбоката съдебна власт, която не позволява на ключови лидерски позиции в нея да застанат случайни хора или такива, които не са „проверени“. Ето дори в момента в НС текат процедури за попълване на много от органите, които от години оперират с изтекли мандати. Единствените два органа, за които дори не са приети процедурните правила за избор, са Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС – също с изтекли мандати. И това не е случайно. Първо, за тези органи е нужно квалифицирано мнозинство от 160 гласа, и второ, това предполага сериозни политически договорки, за да бъдат избрани хора, които да гарантират, че нещата в съдебната власт ще продължат както до сега.
- И пак България се прочу с това, че първият европейски прокурор, който бива проверяван, е от нашата страна. Колко е голямо това петно?
- Не мисля, че размерът на петното има значение. Самият факт, че Европейската прокуратура предприе такива мерки, поставя държавата ни в незавидна позиция. Европейският съюз в голямата си степен се гради на доверие, а нашата държава все дава сигнали, че на нея не може да ѝ се има доверие. Ето защо наистина е от изключително важно значение как ще се развие разследването по „Чирен“, какви ще бъдат последващите действия на българската и на европейската прокуратура и кога те ще бъдат оповестени. Може да се стигне и по-далеч – случаят с българския европрокурор може би трябва да предизвика и разговор доколко адекватна е уредбата на самата европрокуратура. Защото европрокурорите продължават да бъдат прокурори и по законодателството на държавата членка, от която идват. А в държави като България, където прокуратурата продължава да е непроменена по отношение концентрация на власт и йерархична зависимост, подобно „двойно подчинение“ може да доведе до отклонения и накърняване авторитета на тази така важна европейска институция.
- Колко ли хора от правния мир са сядали на стола срещу Пепи Еврото. Има ли страх у магистратите ни?
- Може би има страх, но по-страшното е, че има голяма апатия и демотивация.
За съжаление, през годините магистратите се превърнаха в едни скъпо платени чиновници и започнаха да мислят като такива.
А това е много лоша тенденция, защото тогава човек престава да се интересува от независимост, безпристрастност, етика, морал и осигуряване на справедливост, и защита на права. При това положение на върха на твоята професионална ценностна пирамида стои материалната задоволеност и сигурност, гарантирана от привилегиите и властта, които дава съдебната система. И това са сериозни основания за правенето на компромиси. А веднъж почне ли се с тях, е много трудно след това да се спре и да се излезе от този омагьосан кръг.
- Как се излиза от тази ситуация на зависимости?
- Ще прозвучи като клише, но е необходимо време. Изминалите 35 години са много кратък период, абсолютно недостатъчен за натрупване на демократична практика, която да промени мисленето и нагласите. Към това трябва да се прибавят и други фактори – активни медии и гражданско общество, повече критично мислене и нетърпимост към процесите, изграждането на политическа класа, която няма да е вгледана в пъпа си, а ще работи за това България да не е в политическата периферия на ЕС, а на нея да се гледа като на надежден партньор.
- Колко е силно „семейството“ в съдебната система?
- Толкова, колкото му се позволява. А в момента, очевидно, му е позволено страшно много, до степен, че това отекна дори в Европейската прокуратура. Дано тътенът да е достатъчно силен, че да почне да разваля „семейните отношения“.