Статията на Тимъти Гартън Аш - британски историк, публицист и политически анализатор, е публикувана във в. "Файненшъл таймс". Авторът е професор по европейски науки в Оксфордския университет.
Преди 25 години започна процес на демонтаж на социалистическата система в Европа. Заедно с това беше разгонена демонстрация на площад в Пекин.
Преди 25 години светът се промени. Полусвободните избори, проведени в Полша на 4 юни 1989 г., подтикнаха процеса на демонтажа на социалистическата система в съветския блок. На този ден кървавото разгонване на демонстрацията на площад "Тянанмън" постави началото на нова траектория, по която се движи Китай. Последствията от тези събития все още се чувстват по целия свят – от Украйна до Южнокитайско море.
Призракът на площад "Тянанмън" броди по Източна Европа. „Помнете Тянанмън! - Това си споделяха помежду си хората от Източен Берлин и София. – Ако отидем твърде далеч, това може да се случи и тук“. Негативният пример от китайския сблъсък помогна на европейците да изберат пътя на ненасилие, преговори и компромис.
По-късно стана ясно, че влиянието е било двустранно: лидерите на компартията на Китай също много научиха.
„Болезненият урок от загубата на властта на комунистическите партии от Съветския съюз и Източна Европа трябваше да стане източник на просвещение за нас“, заяви един от лидерите на Китайската комунистическа партия през 2004 г.
Следователно: грижейки се за икономическия ръст, не губете връзка с настроенията на масите, провеждайте редовна ротация на лидерите по върховете, избирайте най-талантивите за работа в партийните структури, независимо от техния класов произход, жестоко потискайте всеки опит за социална самоорганизация и колективно действие - това именно подведе европейските другари.
И тук, и там имаме примери на успех. Китай показа звездни темпове на икономически ръст и значителен прогрес в сферата на индивидуалните свободи. Държавната телевизия на Китай обича да показва контраста между успеха на Пекин и кръвопролитията в Украйна. Много по-рядко в Китай се разказва за живота в свободна, благополучна и демократична Полша.
Това, което направи Полша на 4 юни 1989 г., беше дълбоко оригинално. Тази страна показа на света пример за мирна смяна на режима. Това, което прави Полша след 1989 г., е доста неоригинално: политическата, икономическата и правната система на държавата е смесица от стари и изпитани западните модели.
Постъпката на китайското ръководство от 4 юни 1989 г. беше твърде неоригинална. Дън Сяопин направи това, което комунистическите лидери винаги са правили, когато се сблъскат със спонтанното търсене на свободата: разстреляха хората.
В същото време следващите действия на Китайската комунистическа партия бяха оригинални. Те успяха да съвместят динамизма на пазарната икономика със запазването на еднопартийното управлеение. Победа на капитализма-ленинизма!
Ето защо днес Китай е най-интересното място за тези, които изучават сравнителна политология. Пред нас се разкрива нещо изключително рядко в политиката: един наистина нов експеримент с напълно непредсказуемо бъдеще.
Аз въобще не се съмнявам, че Полша след 10 години ще бъде европейска либерална демокрация редом с Франция и Германия въпреки всички усилия на президента на Русия Владимир Путин.
Но Китай? Дали растящата криза ще доведе до политически реформи или обществото ще намери убежище в национализма? Или второто ще доведе до първото? Или до нещо по-ужасно? Може ли да очакваме, че жертвите на Тянанмън, някога ще бъдат почетени на самия площад?
Ако през 1979 г. бяхте прогнозирали, че след 10 години героите от антисъветското въстание в Унгария ще бъдат погребани с военни почести, никой не би ви повярвал. Всъщност това се случи на Площада на героите в Будапеща няколко дни след историческите избори в Полша.
Историята е пълна с изненади....
Аз се моля Китай да намери своя мирен път, който да отчита великите постижения и очевидните проблеми. Само тогава можем да кажем със сигурност, че в Китай е създадена стабилна система, когато страната ще бъде в състояние да се помири публично с трудното си минало.