26 юни е Международен ден за борба със злоупотребата на наркотици и наркотрафика. Датата е приета от Общото събрание на ООН през 1987 г. На този ден всички хора по света могат да изразят своята съпричастност и активна позиция в битката с разпространението на наркоманията.
Виктория Казакова е психолог към Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя работи с младежи и юноши, които са посягали, посягат или има опасност да посегнат към наркотици. Нейната работа никак не е лесна, защото всеки ден се сблъсква с различни случаи на деца, които вземат дрога по една или друга причина. Тя е тази, която съвсем приятелски ще обясни и насочи своя събеседник към правилният избор. Но първо той трябва да й се довери, а това не е лесна задача. Ето какво разказа Казакова в интервю за Факти.бг.
Какво представлява центърът и с какво се занимава?
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите към Столична община е единствен по рода си на територията на София. Той се занимава с превенция на зависимости - наркотична, алкохолна, хазартна. В последно време има голям интерес, особено сред тийнейджърите, към компютърната зависимост и тази от енергийни напитки. Това са и последните запитвания към нас от страна на родители, като става дума за деца в 5-ти клас.
Дневният консултативен център за деца, юноши и родители е създаден по проект „Слушайте детето – подобряване на превенцията и достъпа до услуги на деца и подрастващи, експериментиращи и употребяващи наркотични вещества“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство /ЕИП/. Ето защо неговите услуги са изцяло безплатни, а той предлага психологическа подкрепа при проблеми с различните зависимости.
В центъра се работи по три направления - обща, индикативна и селективна превенция, т.е. предотвратяване на употребата на вещества.
Общата превенция е за деца и юноши, които са в риск, експериментиращи, но все още не зависими. Достатъчно е 5 човека около теб да употребяват наркотици или да се намираш в сложна житейска ситуация, за да бъдеш в риск. Изхожда се от презумпцията, че тийнейджърството е рискова възраст, защото юношите са склонни да експериментират. Това е възрастта от около 13 години (която в последните години слиза и надолу) до около 19 години. Основната възрастова група, с която работим е точно тази – 15-19 г., макар че дейността на центъра е малко разширена и горната граница за хората, които могат да го посещават е 25 години.
Индикативната превенция е свързана с младежите, които вече са започнали да употребяват наркотици.
Какви методи използвате, за да откажете тийнейджърите от употреба на наркотици?
Индивидуалното и групово консултиране в центъра цели „юношата по-добре да осъзнае своите чувства, мотиви и конкретни желания за промяна“. Едно от нещата, които се опитваме да внедрим е изкуството като алтернатива – това са различни творчески ателиета като рисуване, графити, готварство и други. Тази арт програма е внедрена в програмата на центъра още от самото му основаване и има за цел да пренасочи интереса на младежите към красивото.
Каква е твоята работа като психолог?
Аз и колегите ми се опитваме да мотивираме младежите сами да потърсят помощ. Но в процеса на работа осъзнахме, че това е доста трудна задача. Трудно е да убедиш един тийнейджър, че има проблем и ти можеш да му помогнеш. Тийнейджърите просто не смятат, че има проблем.
Как те приемат децата, които идват при теб?
Много често ми се налага да обяснявам разликата между психиатър и психологтъй като тийнейджърите не са запознати и това е бариера при работата с тях. Нашата задача е да ги изслушаме и да ги разберем, не да ги укоряваме, не да им размахваме пръст и не да им забраняваме. Ние като психолози пазим конфиденциалност и се опитваме винаги да дадем обратна връзка.
С какви случаи се сблъсквате най-често?
Основната ни цел е да предотвратим зависимостите. Ето защо при нас основно идват случаи с употреба на канабис. Много по-малко са случаите на амфетамини, а хероинът е изключителна рядкост, но все пак се случва.
Важно е да се знае, че има различни видове зависимости и не всички са под общ знаменател. Имаме експеримент, употреба, злоупотреба и зависимост.
Как идват при вас младежите, с които работите?
В началото, когато започнах работа в центъра, буквално ги издирвахме по улиците. Само че това се получава много трудно. Пътищата към нас, за съжаление, са свързани с други институции. Казвам „за съжаление“, но те всъщност за спасение за тях. За да дойде един младеж при нас, първо трябва да се случи нещо. В повечето случаи става дума за сблъсък с полицията, която да го провери, да го прибере, да го препрати към Детска педагогическа стая, която пък да го насочи към нас. Това по-скоро отблъсква тийнейджърите и те смятат посещението при нас за наказание. Когато дойдат обаче, ние имаме тежката задача да ги убедим да работят и да говорят за нещата, които ги вълнуват или притесняват, защото наркотиците никога не са причината, а следствието от нещо по-дълбоко.
В помощ ли са неправителствените организации, които се занимават с превенция и наркозависимости?
Ние си сътрудничим и с различни неправителствени организации, които ни помагат и ни насочват. Идеята е да се обединим в действията си и да си помагаме, защото всички имаме една цел – да предпазим младите да се закачат или да продължат да взимат наркотици. Сътрудничим си и с домове за сираци.
Днес е Международният ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици. Как центърът ще отбележи тази дата?
Всяка година денят преминава под определено мото. Тази година то е: „Да, възможно е предотвратяването и лечението на зависимостта“ като целта му е да се опровергае митът: „един път наркоман – цял живот наркоман“. Тази година ще се опитаме да убедим хората, че психологическата помощ може да помогне и че превенцията има смисъл, когато се предприемат навременни мерки.
В 12:00 часа центърът отвори врати за всеки, който иска да се запознае с нашата работа. Прожектираме филмчета, има арт-работилници, графити и рисуване. За финал балони, които гостите на Центъра ще пуснат в небето след като напишат своето послание.