За да няма "локали": как да се работи с младите в България

Автор: Кирил Нинов

Катастрофи, убийства, локали, насилие - това са думите, които се появяват напоследък в новинарския поток, когато се говори за младите в България. Или с две думи: нищо хубаво . Но защо? Дългият разговор, който може да донесе отговор на този въпрос, подобно на надраскано CD върви, ама не съвсем. Процесите в младежката политика вървят бавно и накъсано, с малки проблясъци. Такъв проблясък е закъснялото приемане на Национална стратегия за младежта през 2023 година.

Едната страна на този разговор са младите хора, които се борят за внимание, различно от това в криминалната хроника. Обединени в организации, те усилено се опитват да изградят необходимите условия за развивани на общности. "Въпросът е да създаваме среда, младите хора да искат да принадлежат и да са част от местните си общности", казва Атанас Радев от Националния младежки форум (НМФ), най-голямата организация в сферата.

От другата страна са институциите, които също трябва да привлечат внимание, но с изказванията си нерядко провокират основно подигравки в социалните мрежи. В борбата за "народната любов" младежката политика бива избутана в периферията, което забавя вземането на мерки и решаването на важни проблеми.

Къде са проблемите?

Основните проблеми, по които има консенсус, са няколко. Сред тях е липсата на пространства, където младите да се събират. Сега това са улицата, моловете и парковете . Те се превръщат в сцена, в която главни роли играят липсата на изградени ценности и желанието за подражание, режисирано от социалните мрежи. Постановката показва стая с меки стени, от която излизането е трудно - освен ако някой не помогне отвън.

От друга страна, за организациите е трудно да достигнат до хората, липсват им административни умения и финансов ресурс. За съжаление, бюрокрацията, свързана с кандидатстването по проекти, често се оказва непосилна за младите хора. Няма ли проекти, няма пари, а в последствие няма и хора. Защото силното желание невинаги успява да компенсира липсата на средства. Така нерядко хубавите идеи се разбиват в бреговете на тежката администрация, която има своите вратички, но само за посветени.

Какви са решенията?

Ключът за решаването на тези предизвикателства са младежките центрове. Институциите работят по изграждането им. "България може да се похвали със създаването на нови младежки пространства и това са младежките центрове. За последното десетилетие, това е инвестиция от над 50 милиона евро за създаването на 27 младежки центъра", казва заместник-министърът на младежта и спорта Петър Младенов. "Те създават на местно ниво именно платформата и пространството, където младите хора могат да бъдат ангажирани, така че да нямат рисково поведение." Възпитаването на ценности също е на дневен ред. Затова и надеждата е младежките центрове да бъдат това място, където те да бъдат изграждани, предлагайки "смислено свободно време", допълва Младенов. Очакването е те да отворят врати догодина.

Активните млади хора могат да се ангажират и с работата в тези центрове. Така организациите им ще получат инструменти, книжката с обяснения за ползване, както и място, където да работят. По този начин ще се гарантира по-голяма устойчивост и сигурност на организациите, така че да не се откажат и да продължат дейността си.

Къде са различията?

На национално ниво действа Диалогът по въпросите на младежта в ЕС . Целта на този механизъм "младите хора да се срещат с местната власт и местната власт да каже какво се случва, какви политики прави за младите хора или да се изгради мост за комуникация между тях", обяснява Атанас Радев. Като част от този процес са създадени работни групи и консултативни съвети на национално и местно ниво. Институциите отварят вратите си, но според представителите на организации те приемат твърде лично критиката. Това не поставя диалога на пауза, но създава пречки. Според Мартин Атанасов, създател на проекта "Черна писта" , младите активисти като него, които не са свързани с конкретна организация, биха могли да посредничат в този диалог, давайки "по-нестандартно виждане и решение на проблемите."

В Националната стратегия за младежта също е посочено, че е необходим "подобряване на съществуващите форми за междуинституционална координация", "повишаване на административен капацитет", както и че трябва да бъдат коригирани неясноти в документите и липса на механизми за отчитане и мониторинг.

По отношение на Стратегията, в момента се изготвят оценки за нейния напредък, данните от които трябва да са готови скоро. Тази оценка, наред с анализа на НМФ за развитието на младежката политика от 2012 г. насам, ще даде и окончателен отговор на въпроса присъства ли младежта равнопоставено в Министерството на младежта и спорта. Според заместник-министър Младенов спортът всъщност много да допринесе: "Спортът не трябва да е враг. Той е страхотен инструмент на младежката работа, особено когато се говори за превенции. И трябва да оценим именно ролята на спорта при рисковото поведение."

На фона на все по-честото присъствие на младежите в хрониката с катастрофите, убийствата и побоищата, "илюзията за комуникация" между младите хора, както я нарича Атанас Радев, става все по осезаема. Посредством превръщането на илюзията в реалност може да бъде направена голяма стъпка в преместването на младежката политика от периферията в посока на подобряването на средата, в която младите не бягат, а остават . В България.