Безспорно, когато преди 5 години Гриша Ганчев официално стана съсобственик в ЦСКА, феновете на клуба вече виждаха дългоочакваното светло бъдеще, мечтаеха за титли, пробиви в европейските клубни турнири (и то предимно с български футболисти), мечтаеха за нов стадион, мечтаеха за дълго липсвалия в ЦСКА професионализъм, а най-скромните привърженици на 31-кратния шампион на България искаха просто нормалност. Е, надеждите на последните може би се оправдаваха в някаква степен, тъй като поне от финансова и административна гледна точка, за разлика от времето преди настоящото управление на ''армейците'', клубът е в стабилно състояние. Няма треперене за лицензите за родното първенство и Европа, няма и забавяния на заплати. Друг въпрос е какво показва балансът приходи - разходи.
Редно e да се отбележи, че в анализа ще се говори само за Гриша Ганчев и служителите му, тъй като другите двама съсобственици - Христо Стоичков и Юлиян Инджов, не е известно да имат нито пряка, нито косвена кадрова роля в управлението на най-титулувания български клуб.
За разлика от административната и финансовата част, генералната спортно-техническа равносметка за управлението на Гриша Ганчев и неговите служители в клуба далеч не е добра. За петте години, в които един от най-големите спонсори на българския спорт управлява ЦСКА, клубът спечели само една Купа на България, (което е далеч от стандартите ''армейския'' клуб), не стана шампион нито веднъж и за капак на това отборът не успя да се класира в груповата фаза на турнира Лига Европа .
За причините, обуславящи тези слаби спортни резултати ще говорим по-долу, за да споменем на първо време успехите в управлението на Гриша Ганчев.
1. Първият успех, който на практика не е тясно спортен, но бе изключително важен за феновете на клуба, е закупуването на емблемата на фалиралото дружество. Гриша Ганчев се раздели с колосалните 8 милиона лева, за да я придобие, но с този си акт той осигури на ЦСКА идентичност чрез приемственост, а това, от своя страна, постигна два ефекта. Първо, много привърженици на клуба се завърнаха на стадиона и припознаха управлявания от Ганчев клуб като своя. Второ, от момента, в който емблемата стана собственост на новото дружество, всички спорове - кое ЦСКА е истинско, се обезсмислиха. Още повече, че дори и преди това по-голямата част от феновете на ЦСКА подкрепяха именно клуба, управляван от Гриша Ганчев, чийто отбор играе мачовете си на ст. ''Българска армия'' и тренира на базата в Панчарево.
2. Именно базата в Панчарево е вторият успех на Гриша Ганчев, за когото той трябва да бъде поздравен. Бизнесменът инвестира не малко средства в клубната тренировъчна база и я превърна в място с чудесни условия за подготовка на професионални футболисти. Преди някогашният борец да поеме управлението на ЦСКА, базата в Панчарево беше в руини, обрасла и изоставена, а ''червените'' футболисти тренираха на терените в комплекса ''Царско село'' и къде ли още не. В това направление, още от годините си начело на Литекс, Гриша Ганчев е доказал правилното си разбиране, че добрата инфраструктура е жизнено важна за всеки спортен клуб, а и по принцип.
3. Добри, чисто спортно-технически решения, от които резултатите са вече налице, също има. Откакто през 2016 г. ЦСКА се завърна в професионалния футбол и в частност в най-високото му ниво - Първа лига (днес вече efbet Лига), в отбора, що се касае до физическата подготовката на играчите, се работи изключително професионално, усърдно и целенасочено. В периода от лятото на 2016 г. до началото на 2019 г. германецът Томас Нойберт отговаряше за физическата подготовката на първия състав на ''армейците''. Докато той работеше в клуба резултатите от работата му не се виждаха, футболистите на ЦСКА не впечатляваха с физическа мощ и издръжливост, и дори много често след 60-ата минута на мачовете те изглеждаха уморени. Но най-възможната хипотеза за това е, че просто е трябвало време, за да свикнат играчите с този съвършено нов за тях начин на работа. Разбира се, възможно е и Нойберт да е прекалявал, да е претоварвал играчите, но е безспорно, че той постави основите за факта, че днес футболистите на ЦСКА, заедно с тези на Лудогорец, са най-добре подготвени във физическо отношение в българския футбол.
След напускането на Нойберт, което бе поради нежеланието на Любослав Пенев (един от многото старши треньори в ерата ''Ганчев'') да работи с него, и до ден днешен за физическата подготовка на ''армейските'' футболисти се грижи бившият защитник на Литекс и ЦСКА - Кирил Динчев. Той, почти от самото начало на работата на германеца Нойберт при 31-кратните шампиони, му асистираше и се учеше него. Впоследствие Кирил Динчев бе на специализация в елитен университет в Барселона, а резултатите от натрупания опит, желанието му да се образова постоянно и непосредствения му труд, са впечатляващи, съдейки по показваното във физическо отношение от състезателите на първия отбор на ЦСКА.
4. Засега последният успех, с когото Гриша Ганчев може да се гордее, е назначението на португалеца Пауло Кардосо за директор на клубната детско-юношеска школа. Както бе с Нойберт и Динчев, на работилия дълги години в Спортинг Лисабон откривател на Кристиано Роналдо - Кардосо, ще му трябва време, за да наложи методиката си за изграждане на млади футболисти, които възможно най-рано да бъдат готови за професионалния футбол. Впрочем, за протокола може да се отбележи, че отборът на ЦСКА до 19 години стана шампион през този сезон.
Но изброените позитиви са твърде малко за клуб от ранга на ЦСКА и очевидно за момента твърде недостатъчни, за да донесат спортни, а посредством тях и икономически успехи за ''армейския'' клуб.
Не е лесно да се прецени откъде точно започва управленската беда в ЦСКА. Може би тя дава своето начало от липсата на ясна структура в клуба, поради което в него цари колективна безотговорност, от която страдат назначаваните, а после освобождавани старши треньори на отбора. Те винаги обират пешкира, защото не успяват да постигнат резултати със селекцията, направена от главния мениджър на отбора - Стойчо Стоилов. Макар и да остава съмнение дали той наистина я прави еднолично, Стоилов, на среща с привърженици на ЦСКА през 2019 г., е заявил, че той прави селекцията и контролира изцяло спортно-техническите процеси в клуба от Борисовата градина. Ако това е вярно, то се случва въпреки, че ЦСКА има спортен директор (Кристиано Джарета), на който ролята остава неясна (световен прецедент е да имаш и спортен директор, и главен мениджър). Случва се и без да е ясно дали Стоилов официално работи в ЦСКА. Но ако се придържаме в рамките на хипотезата, че бившият полузащитник на Литекс и ЦСКА е силният човек в спортно-технически план на ''Армията'', то с оглед на множеството провали с входящи трансфери и на системния провал с поста старши треньор на мъжкия състав на ''армейците'', то Стойчо Стоилов отдавна трябваше да е подал своята оставка или да бъде освободен от управляващия съсобственик - Гриша Ганчев. Не е виновен този, който яде баницата, нали? Основната вина се носи именно от Ганчев-старши, който с липсата на реакция покровителства слабата работа на Стойчо Стоилов, която е видна по резултатите на отбора и качеството на отделните футболисти, приличани от него, за да играят в ЦСКА.
Мнозина пък приписват водеща роля и на Ганчев-младши, но това на този етап си остава просто слух.
Ето каква е конкретиката:
1. Основният проблем в спортно-технически план за ЦСКА, който обуславя и всичко останало по веригата, е липсата на какъвто и да е критерий към поста старши треньор, който е най-важният в един футболен клуб. Защото това, което правят футболистите на терена, е вследствие от работата на техния треньор, който всеки ден работи с тях на тренировъчното игрище.
В ЦСКА няма последователност, няма и уважение към тази позиция. Влошат ли се резултатите, веднага се прави смяна. А това, от своя страна, е практика, която се отразява много зле на отборите, в които се практикува. Освен това, в конкретния случай при ЦСКА, показва, че изначално не е имало доверие към избраника. Назначен е, колкото да има някой. A що се касае до самите назначения, старши треньорите на ''армейците'' в петте години управление на Гриша Ганчев или нямаха необходимите качества (повечето), за да изведат ЦСКА там, където в исторически план е мястото на клуба, или просто не бяха готови за това. Не би било коректно да се коментират качествата им с конкретика, особено от страничен наблюдател, но резултатите са показателни. Включително и тези на новия (стар) треньор на ЦСКА - Стамен Белчев, който е външен за клуба човек и не е спечелил и един трофей нито като футболист, нито като треньор. А това е важно, тъй като олицетворява пълния противовес, в който са клубът ЦСКА и личността на Белчев. Твърде вероятно е Стамен Белчев да постигне това, което постигна и при първия си период начело на ''червените'', тоест нищо.
Особено фрапираща подигравка с институцията ''старши треньор'' бе решението, взето в началото на отишлия се вече сезон, отборът на ЦСКА да има трима треньори - Добромир Митов, Люпко Петрович и Димитър Пенев. Легендарният бивш защитник и треньор на ЦСКА и националния отбор гледаше мачовете от трибуните, а в тренировъчния процес едва ли е взимал участие. Петрович пък, който безспорно е едно от най-големите имена в професията на Балканския полуостров, а може би и в цяла Европа, през повечето време просто седеше на скамейката. Наставления на футболистите се даваха от Добромир Митов, но най-вече от Милош Крушчич, водещ се тогава за помощник, който по-късно официално застана начело на ЦСКА и подобно на скорошните си предшественици си, също се провали.
Резултатът от този тежък непрофесионализъм бе катастрофален и ще се запомни с думите на Добри Митов: ''Ние се сменяме''. Истинска комедия...
Скоро след споменатата комична ситуация от ЦСКА официално назначиха Люпко Петрович за старши треньор, за да се стигне до освобождаването му месеци по-късно и начело на ЦСКА да застане протежето му Крушчич, който затвори кръга, ставайки третия човек от един и същи щаб, който се назначава за старши треньор. Само Димитър Пенев не беше употребен.
С часове можем да се говорим за треньорските неволи в ЦСКА, че и дисертация в смисъла на ''как не се прави'' може да се напише, но дотук с този аспект, за да се избегне рискът от отегчаване на читателите, стигнали до тези редове.
2. Привличането на футболисти в ЦСКА също е много мътен процес. Не е ясно дали има критерий, не е ясно дали треньорът ги желае, a oще по-малко е ясно дали са съобразени със схемата на игра и налагания стил от конкретния треньор. Ясно е обаче, от това, което се вижда с просто око, а и от това, което има като предварителна информация, че голяма част от футболистите, акостиращи на ст. ''Българска армия'', са били безработни преди да дойдат в ЦСКА, някои от тях в никак не малки паузи са били извън игра, играли са на ниско ниво в непретенциозни клубове и са във възраст, в която за тях са водещи парите, а не амбицията за успехи. Те просто имат тежка несъвместимост с идентичността на ЦСКА. Липсата на глад за успехи, най-вече у чужденците на ЦСКА, е видна. Обикновено за тези неща отговорност носи спортният директор, но как да обвиним Кристиано Джарета, след като в най-добрия случай той има второстепенна роля във вземането на решения?
Ако не друго, то поне селекцията, която в момента правят в клуба от Борисовата градина, изглежда малко по-амбициозна. Но така или иначе, преди всичко са интелектуалните, лидерските и практическите възможности на старши треньора.
3. На трето място, но не и по важност, може да се отбележат няколко неща, които са показателни за съвсем ниското ниво на професионализъм в клуба.
ЦСКА няма собствен автобус. И да, наличието на клубен автобус няма да подобри играта и резултати на отбора, но е нелепо професионален футболен клуб, при това гранд, най-успелият в България, да няма собствен автобус вече 5 години.
ЦСКА няма лекар. Да, вече доста европейски клубове сключват договори с болници, които се грижат за футболистите им, а и не само. Но и доста други европейски клубове продължават да разчитат на практиката с клубен лекар, който е на разположение на тренировъчната база и на стадиона по време на мачовете. Редно е да има замисляне по въпроса: ако не дай си Боже се случи някакъв тежък инцидент на тренировка, кой ще е този, който ще окаже професионална първа помощ на конкретния футболист или футболисти?
Стигаме до едно от най-важните неща. ЦСКА, в пределите на България, е огромна марка. А клубът така и все още няма сериозен фен магазин (даже никакъв), чрез който да продава артикули от най-различен вид.
Комуникационната политика с феновете - в социалните мрежи, чрез сайта и другите възможни канали, е от време на време. Маркетинговите инициативи се ограничават до томболи, 2-3 пъти в годината, и някоя благотворителна кауза, което е похвално, но много недостатъчно.
Възможността на клуба да печели е ограничена и от това, че стадион ''Българска армия'' принадлежи на ЦСКА само морално, но не и документално. Държавата ''тупка топката'' от години, а и настоящото ръководство, и собствениците, като че ли не са достатъчно активни по темата. Или най-малкото не информират ''червената'' общественост, ако работят по въпроса.
На финала излиза, че резултатът е 4:3 в полза на Гриша Ганчев. Да, но трите негативни точки са като головете на чужд терен в турнирните мачове. Натежават. Липсата на успехи и множествата празни места, дори когато стадионът бе отворен за фенове, доказват това.
П.П. Днес ЦСКА излезе с изключително добра позиция за несправедливия договор за телевизионните права и тежкия конфликт на интереси, който го съпътства. Поздравления, но тази твърдост, демонстрирана днес, трябва да се отстоява без каквито и да е компромиси, каквито видяхме през 2019 г.