Докато се придвижвах вчера, слушах в колата иронични очаквания към собствената ни селекция и насмешка над спортно-техническия капацитет на Беларус. Първото вървеше с едва прикрита връзка на жалост, че не избрали Бербатов, а Гонзо, второто с явна препратка към политмазньотене за угодна страна по войната в Украйна.
Нашите очаквания продължават да бъдат надреални.
С Боби, Гонзо или Бербатов, ние се намираме там, където ни е стандартът. Нямаме нито един състезател в ТОП 5. Остър сигнал за качество. Бръмчим с утопията самостоятелна, отделена от БФС, професионална лига.
Най-високо поставеният клубен отбор - Лудогорец, е на 76-о място в актуалната клубна ранглиста на УЕФА, търговският трик е във втората стотица на 138-o място, Левски е 235-и ... Черно море, Локомотив Пд, Славия ... - в третата стотица.
И дори така назад нямаме конкурентно много качествени български играчи в картотеките, които да се селектира отбраната група бойци в името на националното самочувствие (дори на гол тумбАк).
Отдолу положението е критично зле. Ако наблюдавате, не с очите на бащата-мечтател, с фигури в съзнанието, различни от картината на терена, е възможно и да се отчаяте.
Ще става още по-сложно. Ние не сме с имперски възможности. Ще идват симпатични деца, които по-скоро биха играли електронни игри, но бащите им имат мечта. Същите, които са им връчили телефони и таблети още от люлката. Което пък е неизбежно за времето и неговите сигнали. Нарича се дигитален натиск. И отлична база за социална изолация.
Горното добавете към съпътстващата тревога от демографския срив и липсата на премислена стратегия за пренастройка в търсенето и обгрижването до високо спортно майсторство. Премислена, не препис за документация.
Липсва такава на национално ниво, липсва във федерациите, не само в Българския футболен съюз.
Ще продължи да липсва, докато управленският процес на територията България метастазира вече до 8, плюс казус "3,999".
В допълнение нормативното наследство. А именно т.нар. Закон за физическото възпитание и спорт. Който изпълни ускорена автаназия на спорта в малките населени места. С законовото задължение за използването само на лицензирани треньори, в отсъствието на бюджети и кредитна задлъжнялост на общините. Законът изпълни публичен разстрел на така полезния преди статут "учител - треньор по футбол", "учител - треньор по баскетбол", "учител - треньор по ..."
Разсипването на системната структура на спортните училища именно, извика темата за обособяването на субекти за централизирана подготовка и обгрижване до високо спортно майсторство.
Имаме и емпиричен опит. Експериментът в Етрополе доказа с резултати и изградени състезатели (Чочев, Митов, Евтимов, Вълчев ..., десетки професионални играчи), верността на подхода. И възможността, дори сиромашките деца да получат достъп до развитие.
Да, тези момчета от снощи - толкова могат. Който обича футбола - нека ги подкрепи! Те със сигурност не желаят да губят. Ако хората с набито око и специализация съзират дефицити в поведението им от тактически характер, в грамотност на движенията и т.н., нека не ги търсят в националния отбор.
Потърсете ги в тяхното изграждане. Все още водещи школи в София тренират на групи, в зависимост от смяната на децата в училище. Отборът се събира в пълен състав за мачове.
Подобна система би объркала до провал дори гениално гъвкавия в подход и мислене Мауриньо.
А когато един клуб ще търси капиталите в европейските състезания, той със сигурност няма да картотекира и използва български състезатели заради паспорта. А ще постави да водят спортно-техническите възможности, в остро конкурентна среда. И ако такива отсъстват, ще потърси предимствата на членството в Европейския съюз и гладните за хляб и слава около водопада Виктория, или в басейна на Амазонка.