Мисията, която бе на път да не се осъществи – въпреки противопоставянето на военните, които са смятали, че ще тя ще е загуба на време и ресурси, се е стигнало до споразумение, връща лентата Ню Атлас.
Заедно с полета на космонавти, роботизираната версия (Зенит) на ракетата е трябвало да бъде използвана и за орбитални разузнавателни мисии. В СССР този ѝ вариант се използва под различни форми през 80-те години на миналия век.
В ранната сутрин на 12 април 1961 г. ракетата Vostok-K 8K72K, намираща се в космодрума Байконур, очаква своят пилот. Първоначално летателният апарат е бил предвиден за изстрелване на ядрено оръжие, но в последствие е използван за осъществяването на историческо събитие, нареждащо се наравно с момента, в който първата риба решава да направи крачка на сушата – макар и за 108 минути, човек прави обиколка около Земята.
Ракетата е била командвана от наземни сигнали и Гагарин е нямал вариант да използва ръчните контроли, без да въведе таен код, който е носел в запечатан плик. Макар и да не е бил дотолкова пилот, доколкото просто да държи връзка със Земята и да опише гледката, делото му е скок за човечеството.
Полетът на Юрий Гагарин открива нова ера в развитието на човешката цивилизация и подвигът му не бива да се подценява, каза за ТАСС първият словашки космонавт Иван Бела.
"Шестдесетата годишнина от първия полет на човек в Космоса е един от най-големите празници за цялото човечество", подчерта той. "Юрий Алексеевич пръв преодоля земното притегляне и проправи пътя на хората във вселената".
Според Бела, това събитие е стимул за развитието на много сфери в науката.