Нека поговорим за най-известния малък танк на всички времена. Той е направен във Великобритания, но много страни копират този т.нар. танкет, като правят различни промени в дизайна му.
Танкетите (на английски - "tankette") се наричат малки леки гъсенични бойни превозни средства, които наподобяват танкове, но са с по-малко броня, по-малко тегло и с по-малка огнева мощ. По правило те побират двама души. На Запад така се наричат някои малки танкове с куполи, а в в Съветския съюз тези бойни машини са класифицирани като отделен тип - „малки танкове“. В СССР наричат танкет малка верижна машина без купул.
Задачата на танкетките е да подкрепят пехотата. В известен смисъл тези машини играят ролята на „самоходни картечници“. Възможността за стрелба с картечници от бързо променящи се позиции може да бъде много полезна в битка от тактическа гледна точка. Освен това танкетите могат да се използват за снабдяване на пехотинците, тоест за доставка на боеприпаси до тях, както и за комуникации.
Понякога такива превозни средства се използват за охрана и разузнаване, но за такива задачи тяхната огнева мощ и броня не са достатъчни. Интересно е, че в някои съветски книги танкетките се наричани "гъсенични картечници". Двама души, да не говорим за един, за колкото са предназначени танкетите, не могат нормално да изпълняват всички необходими задачи на бойното поле и именно това се превръща в един от основните недостатъците на танкетите.
А за условията на екипажа в танкетките има още много да се желае. Бронята защитава войниците само от конвенционално стрелково оръжие. През двадесетте години на миналия век това все още е поносимо, но към средата на тридесетте години леките противотанкови оръдия вече са широко разпространени във войските, като именно те поразяват безпроблемно танкетите и използването им започва да намалява. Има обаче единични случаи на използване на танкети дори в ранните етапи на Втората световна война.
Carden-Loyd е името на компанията, състоящо се от имената на нейните основатели: дизайнерите Джон Кардън и Вивиан Лойд. През 1925 г. Carden-Loyd решават да се опитат да създадат свой собствен танкет. Получената машина е наречена просто: Carden-Loyd Mk. Бойното самоходно превозно средство е чисто експериментално и не е подходящо за практическо приложение. След това обаче идват всякакви подобрения и промени в "Модел 1". В резултат на това изследванията на инженерите водят до появата на Mk. VI.
Модел 6 има броня с дебелина от 6 до 8 милиметра, тегло под 2 тона и дължина под 2.5 метра. Като въоръжение се използва една 7.7 мм картечница. Двигателят е бензинов, произведен от Ford. Той разва мощност от 22 конски сили и ускорява лекия танкет до 45 км/ч. Моторът е разположен под седалките. Екипажът се състои от двама души: командир (той също е стрелец) и шофьор. Машината се оказва проста, надеждна и евтина за производство. На неговата основа през времето са създавани малък артилерийски танк и различни експериментални превозни средства: от бронетранспортьор до огнехвъргачка.
Производство Mk. VI започва през 1929 г. и завършва през 1931 г. Произведени са само 450 екземпляра, значителна част от които напускат Обединеното кралство. Прави впечатление, че самата британска армия не харесва Carden-Loyd. По-скоро британците не харесват самата идея за такива машини. Тънка броня, леко въоръжение, тясно бойно отделение, което ограничава работата с картечница - наистина танкета има достатъчно недостатъци. Но в много други страни военните са на различно мнение.
В Чехия са произведени 70 танкети. Италия купува 4 танкети, след което проучава техния дизайн, копират и произвеждат 29 почти идентични превозни средства под името CV-29. Впоследствие италианците създадат и модифицирана версия, наричайки я „лек танк“ и обозначавайки го с индекс CV-33. В Полша на базата на Carden-Loyd се прави танкет с по-мощен двигател и някои други промени. Наричат го TK, а модернизираната версия - TKS.
Произведени са няколкостотин от полски танкети. Във Франция на базата на Model Six се прави бронетранспортьора Renault UE, предназначен главно за снабдяване на артилеристите с боеприпаси. Повечето от тези "рена" са произведени без оръжие, а общо са направени над 5000. Съветският съюз купува 20 танкети и лиценз за производство. Съветските екземпляри обаче са структурно малко по-различни от оригинала и получават името Т-27, като то "Т-двайсет и седмицата" са произведени повече от 3000 екземпляра.