Поради проблеми с основния радиопредавател, космическият кораб Вояджър 1 изпрати сигнал до Земята чрез спомагателен модул, който не беше включван от 1981 година. Това съобщава порталът Space.com, позовавайки се на изявление на американската аерокосмическа агенция НАСА.
В средата на октомври междузвездният изследователски апарат среща проблеми с основното си комуникационно оборудване, след което автоматично е прехвърлен в безопасен режим на работа, за да пести енергия. Проблемът беше открит, след като на 16 октомври през Deep Space Network (DSN) беше изпратен сигнал до кораба да включи един от своите нагреватели, а екипът на мисията не получи отговор на тази.
След като изпрати нови инструкции до Вояджър 1 на 16 октомври, екипът на мисията очакваше да получи обратен сигнал с данни от устройството през следващите няколко дни. Обикновено предаването на сигнал към сонда, разположена на повече от 24 милиарда километра от Земята, отнема около 23 часа. Същото количество е необходимо на устройството, за да предаде сигнал към Земята.
На 18 октомври обаче екипът на мисията не откри сигнал от Вояджър 1 на честотите на X-обхвата, използвайки DSN антените. Това се случи поради факта, че сигналът на X-обхвата се оказа с по-ниска мощност, тъй като системата за защита при аварийна повреда намалява мощността и на главния предавател. Екипът на мисията все пак успя по-късно да получи сигнал от сондата, но на 19 октомври комуникацията с Вояджър 1 беше напълно загубена, тъй като сондата напълно изключи предавателя на сигнала в X-обхвата.
Инженерите на мисията смятат, че след тази повреда системата за аварийна защита на кораба е била активирана още няколко пъти, което в крайна сметка е довело до превключване на сондата към допълнителен предавател на сигнал, работещ в честотите на S-обхвата. Последният не е бил използван от сондата от 1981 г. Имайки предвид факта, че Voyager 1 сега е много по-далеч от Земята, отколкото е бил преди 43 години, екипът на мисията се страхуваше, че сигналът от Земята просто няма да достигне до S-предавателя на устройството, тъй като самият предавател и неговата антена използват много по-малко мощност от X предавателя.
Специалистите от мисията обаче също не искаха да рискуват да изпратят сигнал към предавателя с X-обхват, което потенциално може да доведе до ново активиране на системата за защита при аварийна повреда на Voyager 1. В резултат на това сигналът от Земята на 22 октомври беше изпратен точно до S-предавателя. Два дни по-късно, на 24 октомври, екипът на мисията най-накрая успя да възстанови комуникационния канал със сондата.
„Изключването на главния предавател изглежда е било причинено от система за защита при аварийна повреда, която автономно разрешава проблеми, които устройството може да срещне. Сега екипът събира цялата налична информация, която може да помогне да се определи източникът на проблема и да се върне Вояджър 1 към нормална работа“, се казва в изявление на НАСА.
Активирането на системата за аварийна защита при сблъсък на Voyager 1 може да бъде причинено от различни причини. Един от тях например е възможната прекомерна консумация на енергия на устройството. Ако това се случи, сондата автоматично изключва неключовите системи, за да пести енергия.
Инженерите на мисията сега се опитват да определят какво е причинило активирането на защитната система на превозното средство, като се има предвид, че Вояджър 1 трябваше да има достатъчно мощност, за да задейства нагревателя. Докладът на НАСА обаче отбелязва, че намирането на източника на проблема може да отнеме няколко седмици.