Изследователи от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) успяха да оценят скоростта на човешката мисъл - оказа се, че тя е само 10 бита в секунда - дори процесорите преди 50 години са работели по-бързо. Интересното е, че човешките сензорни системи събират данни за околната среда със скорост от милиард бита в секунда, което е 100 милиона пъти по-бързо от скоростта на умствените процеси.
Изследователите разчитат на методи на теория на информацията и данни за човешкото поведение: четене, писане, видеоигри и редене на кубчето на Рубик. „Това е изключително нисък брой“, казва ръководителят на изследването професор Маркус Майстер. - Всеки момент ние извличаме само 10 бита от един трилион, които сетивата ни възприемат, и използваме тези 10 бита, за да възприемаме света около нас и да вземаме решения. Това създава парадокс: какво прави мозъкът, за да филтрира цялата тази информация?
Човешкият мозък съдържа повече от 85 милиарда неврони, една трета от които са разположени в мозъчната кора и участват в мисленето на високо ниво. Отделните неврони са мощни информационни процесори и могат лесно да предават повече от 10 бита информация в секунда, но по някаква причина не го правят. Майстер вярва, че невролозите трябва да се справят с тези парадокси в бъдещи изследвания.
Друг въпрос, който новото изследване повдига, е защо мозъкът обработва една мисъл наведнъж, а не няколко паралелно, както правят нашите сензорни системи. Например, шахматист, който обмисля следващия си ход, може да изследва само една възможна последователност в даден момент, а не няколко наведнъж. Изследователите предполагат, че това може да е свързано с начина, по който са се развили нашите мозъци.
Най-ранните същества с примитивна нервна система са използвали мозъка си предимно за навигация, за намиране на храна и за скриване от хищници. Ако човешкият мозък е еволюирал от тези прости системи, има смисъл, че той може да следва само един "път" на мисълта в даден момент. „Човешкото мислене може да се разглежда като форма на навигация в пространството на абстрактните понятия“, казват изследователите. Те вярват, че това ограничение - една мисъл на "такт" - е кодирано в архитектурата на мозъка.
„Нашите предци са избрали екологична ниша, където светът е бил достатъчно бавен, за да направи оцеляването възможно“, смятат учените. „В действителност 10 бита в секунда са необходими само в най-лошите ситуации и през повечето време средата ни се променя с много по-спокойни темпове.“
Новата оценка на скоростта на човешкото мислене може да опровергае някои футуристични сценарии. Изглежда, че мечтите за директен високоскоростен интерфейс между човешкия мозък и компютър ще си останат мечта, тъй като човешкият мозък бавно ще комуникира чрез невронен интерфейс при 10 бита в секунда.