Д-р Дейвид Тауей Лий, министър на външните работи на Република Китай, бе силно разочарован от решението на ООН да държи на страна Тайван. По този повод той написа свое изявление по темата:
„От както се впуснахме в това голямо колективно пътуване, ние обещахме, че няма да пренебрегнем никого“ – Трансформиране на нашия свят: Програма за устойчиво развитие 2030 г.
Ню Йорк е една от най-популярните туристически дестинации в света. Както всички други посетители, така и тези от Тайван желаят да се запознаят от първа ръка с прочутите забележителности на града – Статуята на свободата, Таймс Скуеър, и разбира се, самият център на глобалните събития – седалището на ООН. Тези забележителности са символ на равенство, разнообразие и свобода. За съжаление, тези ценности като че ли губят своята стойност, тъй като все повече посетители от Тайван биват отклонявани от територията на ООН, а причината за това се крие единствено в произхода им.
Организацията на обединените нации е за хората, но универсалността на човешките права, която тя прокламира, сякаш не засяга Република Китай и нейните 23 милиона граждани. Това грубо отношение датира още от 1971 г., когато нашето правителство загуби представителството си в организацията, а през следващите десетилетия страната се сблъска с редица предизвикателства и крайна изолация по отношение на международното си положение.
Въпреки всичко това, подобни неблагоприятни обстоятелства ни стимулират да вървим напред и никога да не се отказваме, защото силно вярваме, че онези, които следват пътя на добродетелта, никога не могат да бъдат истински сами.
Докато пътувах по света, за да изпълнявам своите служебни задължения в ролята си на министър на външните работи, винаги се чудех дали опитът на Тайван в области като опазването на околната среда, общественото здравеопазване и медицината, селското стопанство, образованието и информационните технологии помага на партньорите ни да се развиват и растат. Ние се ангажираме да продължаваме да градим взаимодействието си с нашите приятели и партньори и да поддържаме световния мир, сигурност и просперитет чрез взаимноизгодно сътрудничество.
Въпреки усилията на Република Китай и признанието, което спечели, въпреки необходимостта от универсалност и въпреки многократните обещания да не пренебрегват никого, ООН обърнаха гръб на 23-те милиона души на Тайван. През май тази година на страната ни й бе отказано да участва в 70-тата Световна здравна асамблея, независимо от факта, че сме участвали като наблюдатели през предходните осем последователни години. Отхвърлянето на Тайван, който е инвестирал над 6 милиарда щатски долара в международна медицинска и хуманитарна помощ за хора от целия свят от 1996 г. насам, противоречи на здравия разум и остава бели петна в операциите на Световната здравна организация, сред които е и онази, която отне животи по време на SARS епидемията през 2003 г.
Това несправедливо отношение не е спирало и никога няма да спре Тайван да изпълнява задълженията си както пред своя народ, така и пред международната общност. Като 11-та свободна икономика в света и заемайки 18-то място за най-развите търговия , страната приведе своите закони в съответствие с конвенциите на ООН за правата на човек, а по отношение на демократичните ценности - работи усърдно за постигане на равенство. Тайванският народ избра своя първи президент жена, а освен това 38% от депутатите също са жени. Република Китай се радва и на активно гражданско общество, а когато се стигне до бедствие, спасители от неправителствени организации са там, на място, за да окажат съдействие. Тяхната отдаденост и професионализъм са факт, с който всички са наясно.
Република Китай понастоящем работи по първия си „Доброволчески национален преглед“, който ще документира много от неговите конкретни постижения по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие. По отношение на медицината и здравеопазването, например, през последните години страната работи заедно с редица други държави за преодоляване и превенция на много инфекциозни заболявания, сред които Близкоизточният респираторен синдром (MERS), Ебола и треската Зика. Тайван също така насърчава „зелената“ икономика и зелената енергия, целящи да увеличат дяла навъзобновяемата енергия, произведена за електроснабдяването на страната, до 20% до 2025 г., което е 5 пъти повече от сегашното ниво.
Притежателите на тайвански паспорт се радват на безвизово пътуване или други преференции до 165 държави и територии, което говори за уважението, което тайванските туристи, бизнесмени и академици са спечелили по целия свят. Въпреки това те не са в състояние да предприемат нито една стъпка в централата на ООН.
В продължение на години на представители на много неправителствени организации в страната, занимаващи се с правата на жените, местното коренно население, труда и екологията, им бе забранено да присъстват на срещи и конференции, проведени в седалището на ООН в Ню Йорк и в Националния дворец в Женева, единствено защото са от Тайван. По подобен, възмутителен за международната преса, бе забтанено и на журналистите от Република Китай да обсъждат лично заседанията на ООН.
Тези дискриминационни мерки, въведени от бюрократите на ООН и насочени конкретно срещу тайванския народ, неоснователно се позовават на Резолюция 2758 (XXVI) на Общото събрание от 1971 г. Важно е да си спомним, тази Резолюция не се отнасяше до въпроса за представителството на Република Китай и нейния народ в организацията, а още по-малко даваше такова право на КНР.
Тук трябва да подчертаем и политическата реалност, а именно, че КНР няма и никога не е имала юрисдикция над Тайван. Всъщност, както се вижда от гореизложеното, КНР оказва далеч по-голямо влияние върху ООН, отколкото върху Тайван.
Преамбюлът на Хартата на ООН говори силно за мисията на организацията да „потвърди вярата в основните права на човека, в достойнството и стойността на личността, в равните права на мъжете и жените и на големите и малките нации. Правителството и народът на Тайван силно вярват, че тяното участие, особено когато ООН призовава за всеобщо прилагане на Целите за устойчиво развитие, ще бъде от полза за всички. Отсъствието му, от друга страна, ще продължи да омаловажава ефективността на тези глобални усилия.
Тайван може да направи много, за да помогне на света да изгради по-устойчиво бъдеще. Ние се нуждаем от подкрепата на международната общност за признаване правото на справедливо отношение от страна на ООН. Поне не ни обръщайте гръб.“