В бившата съветска република Казахастан мнозина живеят с ужасните последици от ядрените експерименти, които са се провеждали по време на Студената война. Макар СССР да е правил всичко възможно, за да скрие ядрените опити, Швеция все пак е успяла да разбере за тях. Това пише в своя статия шведския журналист Юаким Родстрьом за изданието Aftonbladet, цитирано от actualno.com
Когато американците създават атомната бомба, в СССР се забързват да създадат свое ядрено оръжие.
Един от големите изпитателни полигони бил Семипалатински ядрен полигон (днешното име на града е Семей), който наричали просто Полигона. На него, от 1949 до 1989 година, са били взривени 616 ядрени заряда, чиято обща мощност съответствала 2,5 хиляди бомби, подобни на хвърлените над Хирошима.
Преди 26 години, на 29 август 1991 г. президентът на независим Казахстан Нурсултан Назарбаев затваря Полигона. Но последиците от въздействието върху местното население, природата и населените пунктове все още ясно се виждат. Карипбек Куюков е казахски художник и активист на антиядреното движение, — един от онези, които силно са пострадали от съветските ядрени изпитания по време на Студената война.
"Когато бях малък, често се будех от това, че шкафовете се тресяха. Родителите ми са виждали изпитанията със собствените си очи. Нощем ставаше светло като в ден. Веднъж майка ми видяла как вали черен дъжд... След разпада на СССР няма към кого да се предявят компенсации. Не искам да викам или да се оплаквам, това няма да ми върне ръцете. Трябва да се гледа напред и да се попречи отново да се случи“, заявява Куюков.
Както и хиляди други казахтанци, той се ражда със сериозни физически отклонения. Куюков се ражда без ръце и с деформации на различните части на торса, освен това ходи трудно. Страда и от сърдечни пристъпи, независимо от сравнително младата си възраст.
Независимо от очевидната вреда, нанесена на живеещите в близост хора, учените и военните, които са работили в изпитателния ядрен център в Курчатов никога не са разказвали колко опасни са били тези изпитания. Вместо това отговорните хора са мълчали за страничните ефекти или са лъгали хората в очите.