Миналата седмица австрийският канцлер Себастиан Курц посети Кремъл и разговаря с руския президент Владимир Путин за войната в Сирия. Формулировките, които след това използва Курц, можеха да са били произнесени от мнозина европейски политици: Москва имала силно влияние върху режима, а това означавало, че носи и отговорност за спиране на кръвопролитията; страданията на населението били непоносими, имало нужда от преговори и от хуманитарни коридори. Тези фрази и самоналоженото безсилие в отношенията с Путин са конфузни. Нещо повече: те вредят на Европа.
Руският президент вече от четири години слуша речите за страдания, отговорност и влияние. Тези речи са познати и от войната в Украйна, заради която европейците падат на колене пред Путин с молбата да въздейства възпиращо върху „сепаратистите". Никой не смее да каже на висок глас, че Русия е участник в тази война. Въпреки, че руски войници бяха заловени на бойното поле и независимо от констатацията на международните следователи, че тъкмо с руска ракета е свален самолетът с 298 души на борда, известен като „полет МН17". Колкото повече се говори за влияние и отговорност, толкова повече Путин влиза в ролята на посредник и на великодушен защитник, комуто трябва да се благодари, когато оръжията замлъкнат, който обаче не е виновен за избиването на хора.
Войната трябваше да е уж срещу терористите
Позволяват на Путин да играе тази роля дори в Сирия, независимо от това, че там Русия вече от две години и половина открито участва в бойните действия. Москва слави като герои своите войници, паднали в Сирия, и се радва, че десетки хиляди военни събират боен опит, а в Сирия се изпробват и нови бойни самолети. Военната операция официално е насочена срещу терористи, но на практика се оказва, че терорист е просто онзи, върху когото в момента се изсипват бомбите. Молбите на европейците да се окаже влияние и да се поеме отговорност за случващото се в Източна Гута съпътстваха още сирийско-руско-иранската офанзива срещу източната част на Алепо през 2016 година.
Путин умело дирижира хора на своите апологети. Вярно, смущава го малко лошият имидж на неговия съюзник Асад, чийто режим носи отговорността за стотици хиляди жертви. Русия се опитва да ни внуши, че съществува дистанция между нея и Асад, повтаряйки, че не ставало дума за оцеляването на Асад като президент, а за борбата срещу тероризма и за запазването на Сирия като държава. Някои наблюдатели чуват в тези думи и предупреждение към Асад, всъщност обаче диктаторът-насилник е ценен за Путин и то не само като съюзник. Башар Асад е и символ на битката, която Москва води срещу Вашингтон и срещу онази Америка, която според Кремъл, се опитвала да предизвика и в Русия „цветна революция" - с други думи смяна на режима.
За да прикрие военните си удари зад някакъв политическо-дипломатически параван, Путин ту отваря „хуманитарни коридори", ту свиква конференции. Последната беше в края на януари в Сочи, когато повечето участници бяха лично подбрани от Асад, докато в същото време бомби падаха над пазари и болници в провинцията Идлиб. Москва яростно опровергава новините за подобни нападения срещу цивилни цели, които напомнят за личната война на Путин в Чечения през 1999 г. И непрекъснато прави опити да омаловажи избиването на хора, като сравнява тези жертви с броя на цивилните жертви от въздушните нападения, осъществявани от коалицията начело с Вашингтон.
Слабостта на европейските политици проличава ясно дори в предупрежденията, които отправят Лондон и Париж, че ще нанесат военни удари, ако бъде доказано използване на отровни бойни вещества от войските на Асад. Президентът Макрон и британският външен министър Джонсън може да са сигурни, че никой няма да възприеме буквално тези предупреждения, защото никой и не може да докаже използването на отровни газове. Та нали в Съвета за сигурност Путин блокира удължаването на мандата на контролната мисия на ООН. Малко преди това международните следователи оповестиха, че Асад носи отговорност за една убийствена атака със зарин през април миналата година.
Защо никой не смее да поиска нови санкции срещу Путин?
Западните санкции срещу Русия помогнаха да се замрази войната и териториалното настъпление в Източна Украйна, защото в резултат от тях цената на руското вмешателство значително се повиши. Всъщност, и по отношение на Сирия Европа изобщо не е обречена на безсилие и празни призиви. Никой обаче не смее да поиска нови санкции срещу Русия заради войната на Путин в Сирия. Тъкмо обратното. Правителствата на Германия и на Австрия форсират работата по газопровода „Северен поток 2“, който обслужва интересите на Путин и е подложен на критика от много партньори. И всички заедно се радват на футболния празник в Русия през това лято.
А в Сирия са засегнати и европейски интереси и то – не само такива, които са свързани с борбата срещу ислямистките терористи. Първият практически въпрос гласи: Къде ще се завърнат милионите бежанци? Но най-важен си остава въпросът как реагира и как се вижда в огледалото една демокрация, която се кълне в човешките права, докато над Сирия се сипят бомби и се вършат „военни престъпления в епически мащаб", според формулировката на Амнести интернешънъл. Онзи, който говори само за влияние и отговорност и дори не споменава името на един от воюващите, фактически става съучастник. И най-малкото, което трябва да се стори, е да не участваме като статисти в двойната игра на Путин и да не помагаме на фалшивия посредник да постига пропагандни успехи – включително и на Запад, пише Фридрих Шмит от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.