Артилерийската стрелба била толкова мощна, че американските командоси се скрили в окопите и се показвали, покрити с прах и мръсотия, за да отговорят на огъня по колоната от танкове, движеща се под масирания обстрел.
Така в. "Ню Йорк таймс" описва началото на 4-часова атака на близо 500 сирийски проправителствени бойци сред които и руски наемници. Това се случва на 7 февруари. Инцидентът можел да подпали и без това нажежените до крайност отношения между Москва и Вашингтон.
В крайна сметка били убити между 200 и 300 от нападателите. Другите се оттеглили под безмилостните въздушни атаки на САЩ, а по-късно се върнали да си приберат убитите. Не пострадал нито един от близо 40-те американци на малкия контролен пункт.
"Ню Йорк таймс" научил подробности за битката от интервюта и документи, с които се сдобил. Това е първият огласен публично отчет на Пентагона за инцидента.
Според американското Министерство на отбраната боят е бил акт на самозащита срещу подразделение, подкрепящо сирийското правителство. В интервютата представители на ведомството твърдят, че са наблюдавали приближаването на стотици бойци на противника, бойни коли и артилерия през седмицата преди атаката.
Отдавна има опасения от възможността за сблъсък между руски и американки сили при положение, че двата противника от времето на Студената война подкрепят различни страни в 7-годишния сирийски конфликт.
Руски и американски военни командири отдавна поддържат връзка в Сирия по спеиален телефонен канал. В дните преди атаката двете страни подкрепяха отделни настъпления срещу "Ислямска държава" в богатата на петрол провинция Дейр аз Зур.
Твърди се, че американците предупредили, че има нарастване на броя на войските. Руснаците обаче заявили, че те не контролират бунтовниците, които се събират близо до брега на река Ефрат. Руските военни твърдели това дори след като чрез разузнавателни средства американците научили, че пристигащите бойци говорят на руски.
Документите описват бойците като "подкрепящи режима сили", верни на сирийския президент Башар Асад. Сред тях имало някои правителствени войници и милиции. Но според представители на армията и разузнаването на САЩ повечето били руски паравоенни наемници. Най-вероятно те били от Частната военна компания (ЧВК) на Вагнер. Тя често е използвана от Кремъл за задачи, с чието изпълнение висшето ръководство не желае да бъде свързвано руското правителство.
В началото на деня почти нищо не намеквало за предстоящата битка.
Група от близо 30 войници от отряда "Делта" и рейнджъри от Съвместното командване на специалните операции работили заедно с кюрдски и арабски сили на малък и прашен контролен пост близо до газовата рафинерия "Коноко", близо до град Дейр аз Зур.
На около 30 километра разстояние, на база за поддръжка на мисията, група "зелени барети" и взвод морски пехотинци наблюдавали компютърните екрани и подавали на американците в рафинерията събирана от дронове информация за струпването на войници.
В 15 часа местно време сирийските сили започнали да се придвижват към "Коноко". Привечер се събрали над 500 военнослужещи и 27 военни машини, сред които танкове и бронетранспортьори.
В американския център за въздушни операции в базата "Ал Убейд" в Катар и в Пентагона обърканите военни и анализатори на разузнаването наблюдавали развитието. Командирите уведомили пилотите и наземния персонал. В целия регион бойните самолети били поставени под тревога.
В малката база в Сирия "зелените барети" и морските пехотинци подготвили малка група за реагиране - едва 16 военнослужещи и 4 коли, защитени срещу мини. Това било в случай, че бъде необходима помощта им в "Коноко".
В 20,30 часа три руски танка Т-72, тежащи близо 50 тона и въоръжени със 125-милиметрови оръдия, се приближили на километър и половина от рафинерията. Готови за атака, "зелените барети" се приготвили да задействат силите за реагиране.
На контролния пункт американците видели как колона от танкове и други бронирани коли тръгнали към тях в 22 часа. Те се появили иззад близките домове, където опитали да се съберат незабелязано.
Руските наемници и сирийските сили нападнали час по-късно.
Върху "Коноко" се стоварил огън от танкове, едрокалибрена артилерия и миномети, сочат документите. Въздухът бил пълен с прах и шрапнели. Американските командоси се укрили, след което побегнали зад земните насипи, за да отвърнат на огъня с противотанкови ракети и картечници по настъпващата колона от бронирани машини.
През първите 15 минути американските военни звънели на руските си колеги и ги призовалали да спарт атаката. След като не успели, американците отправили предупредителни изстрели по посока на група коли и гаубици. Врагът обаче продължавал да напредва.
На групи пристигали американски самолети, сред които дронове "Рийпър", изтребители Ф-22 и Ф-15Е, бомбардировачи Б-52, хеликоптери "Апачи" и други. През следващите три часа по противника били нанесени десетки удари. От земята морската пехота провеждала ракетна артилерийска атака.
Към мястото на битката се отправила групата за реагиране. Когато "зелените барети" и морските пехотинци приближили "Коноко" около 23,30 часа, те трябвало да спрат. Артилерийският огън правил невъзможно преминаването, докато въздушните атаки не унищожили вражеските гаубици и танкове.
Групата за реагиране стигнала "Коноко" в 1 часа сутринта на 8 февруари и започнала да стреля. По това време час от американските бойни самолети се завърнали в базата поради изчерпването било на боеприпасите, било на горивото.
Американските военнослужещи, които били едва 40 на брой, се приготвили да се отбраняват, когато наемниците тръгнали към контролния пункт пеша.
Час по-късно неприятелят започнал да отстъпва, а американците прекратили огъня.
Броят на убитите на 7 февруари е спорен.
В началото руски представители съобщиха, че са загинали само 4-ма руски граждани. Вероятно обаче са убити с десетки повече. Сирийски представител съобщи, че са загинали близо 100 войници на Дамаск. Според документа, с който се е сдобил "Ню Йорк таймс", жертвите са между 200 и 300.
Резултатът от битката и голяма част от нейната "механика" показват, че руските наемници и сирийските им съюзници са допуснали грешката, като са опитали обикновена масирана атака срещу американски военен пост. След нахлуването в Ирак през 2003 г. Централното командване на САЩ подобри оборудването, логистиката, координацията и тактиката, необходими за атака от въздуха и от земята.
Остават въпросите кои точно са били тези руски наемници и защо са извършили нападението.
Американски разузнавачи твърдят, че ЧВК на Вагнер се намира в Сирия, за да превзема петролни и газови полета и да ги охранява от името на правителството на Асад. Наемниците получават част от доходите от добива на тези полета.
Наемниците рядко координират действията си с руската армия в Сирия, макар да се твърди, че лидерите на ЧВК на Вагнер са получавали награди в Кремъл, а бойците й се обучават в центрове на руското Министерство на отбраната.
Намиращите се в Сирия руски правителствени сили настояват, че не са участвали в този бой. През последните седмици обаче те заглушават връзките с малките американски дронове и самолетите за артилерийска поддръжка от типа, използван при Дейр аз Зур.