Управляващите в България лансираха идеята от 1 януари 2020 година обезщетението за първия ден отсъствие от работа заради заболяване да не се плаща, както досега, от работодателите. После стана ясно, че това няма да важи за майки с болни деца (за бащите информация все още няма), както и за претърпелите трудова злополука. Спорните реакции по темата принудиха премиера Бойко Борисов да обяви, че подобно предложение засега няма да бъде внасяно в Народното събрание, а темата ще бъде обсъдена в Тристранната комисия със синдикатите и работодателите.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепи предложението, синдикатите декларираха готовност за протести, а от лекарското се показаха обидени от твърдението на управляващите, че имало множество злоупотреби с болничните, заради което се налагала мярката. Вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че предложението цели "да се възпитава съзнание" у лекари и пациенти. И заключи: "Не можеш да искаш да работиш като в Албания, а да получаваш заплата като в Германия". Всъщност, в Албания първите 14 дни от болничните се плащат от работодателите, което много повече се доближава до германската, отколкото до българската методика. Но очевидно не това има предвид въпросното сравнение.
Това ли е решението?
Броят на наетите лица и този на издадените болнични в България действително не нарастват пропорционално. От 2013 до 2018 година наетите са се увеличили с 20 хиляди - до 2 милиона и 238 хиляди. През 2018 обаче са били издадени със 156 хиляди повече болнични, отколкото пет години по-рано. Средният брой дни, за които НОИ е изплатил обезщетения, са били 6,13 през 2013 година, и 7,86 през 2019 година на наето лице.
Подобна практика - работещият да плаща сметката за първите дни от боледуването си - съществува в Европа, например в Испания. Там през първите три дни работодателят не е длъжен да плаща за болничните. В много компании обаче има вътрешни регламенти, недопускащи работникът да бъде ощетяван. От четвъртия до петнайсетия ден от боледуването работодателят е задължен да изплаща обезщетение, което се равнява на процент от дохода, а след 15-ия плащанията се поемат от социалната система. Само в три държави от Европейския съюз - Кипър, Ирландия и Португалия - нито един от платените дни за отпуск по болест не е за сметка на работодателите, припомня по този повод "Офнюз".
Как е в Германия?
В Австрия и Германия работодателят се грижи за обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването. И в двете държави за първите три дни дори не е необходимо предоставянето на медицинско удостоверение или болничен лист. В Германия работодателят изплаща 100% от дневното възнаграждение през първите шест седмици, като този срок може да бъде и удължен при второ, различно заболяване. Ако заболяването е настъпило през първите 4 седмици от назначаването на работника или служителя, обезщетението се покрива от здравната каса. Съществува възможност в договора да бъде посочена друга методика за изплащане на обезщетение при болест, но тя не може да поставя наетия в по-лошо положение в сравнение с посочените в закона правила.
В Австрия задължението за изплащане на обезщетение е обвързано със стажа при конкретния работодател. Ако наетото лице работи от по-малко от пет години, то има право на шест седмици 100% обезщетение от работодателя и 50% през следващите четири. Останалите 50% се покриват от здравната каса. Броят на седмиците, в които отговорността за обезщетението е на работодателя, нараства с годините стаж. Независимо кой плаща сметката, в Австрия важи принципът, че наетото лице трябва да получава по време на боледуването си същите суми, които би получавало и ако работеше.
За ограничаването на злоупотребите с болнични могат да бъдат предприети и други мерки, които да не удрят по джоба на работниците. Една от тях е въвеждането на електронна здравна карта, което се отлага от години. То би дало възможност да се проследява лечението на всеки един пациент.
Рисковете - финансови и здравни
Не е сигурно, че предложената от правителството мярка ще доведе до положителен резултат. Както припомни пред бТВ бившият социален министър Ивайло Калфин, преди 2010 година, когато НОИ е покривал всички болнични, е имало обвинения, че работодатели се договорят с работниците си да взимат обезщетения за боледуване, без да са болни.
Решението на правителството крие както финансови, така и здравни рискове. Най-вече за хората с ниски доходи, които в България са особено уязвима група. Минималната брутна заплата в страната през 2019 година е 560 лева. След удръжките сумата спада до около 430 лева нето. Прагът на бедността в България през 2020 година ще е 363 лева. Така съществува реалната опасност с няколко дни болнични работещите на минимално заплащане да паднат под екзистенц минимума. Или с други думи – за много наети лица неплащането на този първи ден от болничния е непосилно.
Съвсем логично е и опасението, че все повече хора ще ходят болни на работа, излагайки на опасност не само себе си, но и колегите си.
Автор: Александър Детев