Милева Марич, родена през 1875 година в Сърбия, е една от първите жени, следвали математика и физика. Именно тя е първата съпруга на големия физик Алберт Айнщайн, с когото се запознава в цюрихската Политехника. От писмата на Айнщайн е известно, че той е впечатлен от интелекта на леко накуцващата сръбкиня. Но семейството на Айнщайн е категорично против брака с нееврейка, макар Марич вече да му е родила извънбрачна дъщеря, за която се предполага, че веднага след раждането е била осиновена в Сърбия.
Из живота на Айнщайн и Марич
Майката на Айнщайн е на мнението, че Милева е „твърде възрастна и твърде интелектуална“. Въпреки това през 1903 година двамата сключват брак. Раждат им се още две деца - Ханс Алберт и Едуард. Карл Зелиг, първият биограф на Айнщайн, пише за Милева следното: „Те е била способна, но не е имала математическа дарба. Било ѝ е трудно да учи с този затворен характер, едва ли е щяла да се справи без помощта на Айнщайн. Не е отделяла никакво внимание на външния си вид и е била много ревнива. Родителите на Айнщайн определено не са били очаровани от такава снаха“.
През 1912 година великият физик вече има нова любима - Елза, бъдещата му втора съпруга, на която той не е по-верен. Милева страда, а Айнщайн урежда съжителството им със следното писмено разпореждане: „Отговаряш за това дрехите и бельото ми да са в ред, да ми се носи храна в стаята по три пъти на ден, спалнята и кабинетът ми да са разтребени, особено писалището“. По-нататък пише още: „Задължаваш се да се съобразяваш със следното: отказ от всички лични контакти с мен, освен ако поддържането им не се налага неизбежно по определени обществени обстоятелства“. Това били условията, при които бракът можел да продължи. Но само заради децата. В крайна сметка Айнщайн се изнася.
Макар да се разделят още през 1914 година, разводът става факт чак през 1919. Твърди се, че Айнщайн е "купил" съгласието на Милева за развода с обещанието, че ако спечели Нобелова награда, парите ще са за нея. Когато през 1922 действително печели Нобеловата награда за физика, Айнщайн превежда на Милева Марич цялата сума. Голяма част от тези пари отива за лечение на малкия им син, който страда от шизофрения. Самата Марич умира в самота и бедност през 1948 година. Погребана е в „Югославския гроб“ на цюрихското гробище „Нордхайм“.
"Нашата работа"
Учените и до днес спорят по въпроса за приноса на Милева Марич за научните успехи на Айнщайн - и особено за този от 1905, наричана "чудодейната година", когато големият физик представя своята теория на относителността. Критики заради омаловажените заслуги на Марич отправят и различни феминистки организации, които настояват тя да бъде вписана поне като съавтор. Поддръжниците на тази теза се позовават основно на руския физик Абрам Йофе, работил като асистент на Рьонтген. Освен това писмата на Айнщайн съдържат изречения, в които става дума за „нашата работа“. А самата Милева Марич била казала на свой приятел сърбин следното: „Завършихме една важна работа, която ще донесе световна слава на мъжа ми“.
Мнозина експерти обаче описват подобни спомени като „градски фолклор“. Още повече, че Милева Марич не е публикувала нито един научен труд - нито по време на брака си с Айнщайн, нито след това. А и никой от приятелите и колегите на Айнщайн не е споменавал, че Марич е била свързана по някакъв начин с неговата работа. Тя самата също никога не е твърдяла, че е играла важна роля в научната му работа.