С удоволствие използвам предоставената ми възможност да споделя мисли по „Формула за мир и разбирателство“. Инициативата е на първия президент на Казахстан и Почетен председател на Асамблеята на народа на Казахстан г-н Нурсултан Назарбаев. С тази особено важна и навременна инициатива г-н Назарбаев отново се изяви като мъдър, далновиден и прозорлив държавен и политически деец на Република Казахстан, способен на бърза ориентация и адекватна реакция на непрестанно изменящите се глобални, регионални и национални условия и тенденции. Тя е реален, съществен показател за неговия голям афинитет към прогресивното, новото в развитието на съвременния свят, онова което е сигурна гаранция за просперитета на страната и на казахстанския народ.
Задълбоченото и всестранно запознаване със съдържателните аспекти на инициативата, на идеите, постановките, целите и задачите, заложени в нея, ми
дават основание да я оценя като дълбоко обмислена, важна стратегия за бъдещото всестранно развитие на Казахстан.
Първият президент – Елбаси (Елбаси в превод от казахски означава млидер на нацията), направи не само убедителна обосновка на назрялата необходимост от инициативата, но и очерта, посочи пътищата и начините за нейното успешно осъществяване. В своята обосновка Н.Назарбаев правилно обръща сериозно внимание на динамичните промени, извършвани в световен, глобален мащаб и проблемите, които те поставят и ще поставят в бъдеще пред човечеството.
В тази връзка заслужава подобаващо внимание и тезата на Н.Назарбаев, че светът, човешкото общество вече навлиза в съвършено нова историческа
епоха, епоха, в която се променят редица досегашни представи, величини и ценности в неговото развитие.
Същевременно Н.Назарбаев отбелязва, че има величини и ценности, които остават неизменни, фундаментални за развитието на обществото. Според него такава непреходна ценност е единството на обществото и междунационалното съгласие. Впечатляваща е неговата ясна и категорична позиция и оценка, че на Казахстан „това е ценност като въздуха, който дишаме“. Такава оценка, според мен, е валидна и за световната общност, за много региони и страни. Защото, за съжаление, нашето съвремие е изпълнено с не малко междунационални вражди и конфликти, локални войни, междуособици и редица други прояви на терор и насилие. Всички тези враждебни прояви неминуемо водят до увеличаване на мигрантския и бежански поток, а от тук и големия проблем и опасност за рязка промяна на социално-политическия и етнически баланс в немалко страни и региони.
Именно на основата на анализа и в светлината на този въпрос Н.Назарбаев поставя в центъра на инициативата да се работи отговорно, настойчиво и компетентно за осъществяване на такава политика, която да води до обединяване на различните етноси, народности, религиозни и други общности и общества в страната. В тази връзка г-н Назарбаев поставя изискването държавната политика да бъде подчинена на принципа „единство в многообразието“.
Тук, според мен, Елбаси правилно обръща внимание на въпроса за подобряване на езиковата и културна политика на държавата, защото е всеизвестно, че езикът е един особено важен, фундаментален фактор за обединяването и сплотяването на дадена нация, на даден народ. От тази позиция той поставя пред държавните органи задачата да предприеме мерки за значително разширяване мрежата на училищата с държавно езиково обучение, като същевременно се увеличат грижите за развитието и разширяването на училищата и институциите за етническите езици и култури. Впечатляващи в това отношение са постиженията в тази област. Днес в Казахстан се издават 75 печатни издания на 15 езика, работят 14 етнически театри, има телепредавания на 11 езика и т.н. Това показва, че принципът „Единство в многообразието“ се внедрява успешно и фактически са обхванати всички 130 етноси. А това несъмнено е особено важна основа за обединяването на нацията.
Като подчертавам значимостта, актуалността и перспективността на инициативата не бива да не дадем подобаваща оценка и за големия възход на Казахстан за тези три десетилетия независимост. С удовлетворение и убеденост можем да констатираме, че за този период Република Казахстан се превърна в стабилна, динамично развиваща се във всички области държава, държава, развиваща се с висок международен авторитет и признание. Активната, последователна и ефективна миролюбива политика на Казахстан го направи уважаван и желан партньор и участник в решаването на редица сложни и наболели проблеми на съвременния свят.
Освен това, можем убедено и с удовлетворение да твърдим, че и вобластта на междуетническите отношения Република Казахстан е един ярък и
актуален пример. В заключение си позволявам да пожелая успех на „Формула за мир и разбирателство“, да изразя нашата убеденост, че тя ще се превърне в мощен ускорител на движението на приятелския ни казахстански народ напред и нагоре към редиците на най-напредналите страни и народи.