съюз да се ускори и ще се стремят да възобновят процеса, заяви високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, съобщава "Радио свободна Европа".
Габриел Ескобар, който по-рано този месец бе назначен за изпълняващ длъжността заместник-държавен секретар за Южна Централна Европа, който надзираваше региона, в който за първи път е изпълнявал различни функции от 1998 до 2001 г., също обяви, че САЩ са назначили дипломат, който да подпомогне забавянето на избирателната реформа в Босна и Херцеговина.
Ескобар, който наскоро бе заместник-началник на мисията в посолството на САЩ в Сърбия, изрази разочарование от липсата на движение за членство в ЕС за балканските държави през последните две десетилетия.
"Да се върна 20 години по-късно и да видя, че не е постигнат голям напредък на този фронт, бе малко разочароващо", каза Ескобар по време на интервю в Държавния департамент за своите приоритети и притеснения за региона. "Бихме искали да видим по-бърза интеграция."
Европейският съюз загуби апетита си за бързо разширяване на членството, след като вкара в клуба 13 държави от 2004 г., повечето от които по-малко богати бивши членове на източния блока на СССР.
Хърватия бе последната държава, която се присъедини към 27-членния блок, когато нейното присъединяване завърши през 2013 г.
Ескобар каза, че както ЕС, така и страните от Западните Балкани - които включват Северна Македония, Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина - трябва да преодолеят предизвикателствата, за да превърнат интеграцията в реалност, но изрази надежда, че американският ангажимент "може да постави двете страни отново на правилния път."
България по-рано тази година блокира началото на преговорите за присъединяване към ЕС със Северна Македония в спор относно езика и исторически оплаквания. Правилата на ЕС изискват консенсус от неговите 27 членове по много важни въпроси, включително разширяване.
Тъй като молбата на Албания за присъединяване към ЕС ще бъде разгледана в тандем със Северна Македония, ветото засегна и Тирана.
Ескобар заяви, че е погрешно България да използва двустранен спор, за да спре стремежите на Северна Македония към ЕС.
Той каза, че са предложени някои "добри решения" за решаване на проблема и че Вашингтон ще продължи да настоява пред София за намиране на компромис.
"Те го превръщат в многостранен въпрос, който засяга всички нас", каза той за действията на България, добавяйки, че това е "стратегически императив" за влизането на Северна Македония и Албания в ЕС.
Ескобар заяви, че би искал преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания да започнат тази година, като добави, че "са го заслужили".
По-рано България потвърди позицията си относно европейската перспектива на Северна Македония по време на редовното заседание на Съвета "Общи въпроси"в Люксембург.
На 11 юни 2021 г. след последната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, председателят ѝ от българска страна проф. Ангел Димитров обяви пореден провал. "Последните часове показаха, че трудно можем да постигнем разбирателство за текст за Гоце Делчев", заяви Ангел Димитров.
Като цяло негативните констатации за провал се повтарят след всяка една от срещите, като разговорите бяха прекъснати преди изборите в Република Северна Македония, състояли се миналата година. Едновременно с това от страна и на управляващи, и на опозиция в Северна Македония бяха изказани редица надежди след смяната на властта у нас да настъпи обрат в позицията ни и ветото, наложено от България, върху преговорната рамка за еврочленство на РСМ и Албания да падне.
Паралелно с това опитите за влияние от страна на редица страни членки на ЕС се увеличават, като за започване на преговорите се изказа и германският външен министър Хайко Маас на виртуална среща на външния министър на Берлинския процес.
На 31 август 2021 г. от българското външно министерство привикаха посланика на РС Македония заради сваленото българско знаме в Битоля.
Подобни вандалски актове срещу български светини са чести на територията на РС Македония.
При поредни случаи на агресия към български граждани в РС Македония през март 2021 т. Заев отрече да е имало нарушени права на наши сънародници.
Припомняме също, че България потвърди позицията си относно европейската перспектива на Северна Македония по време на редовното заседание на Съвета "Общи въпроси"в Люксембург.
На 11 юни 2021 г. след последната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, председателят ѝ от българска страна проф. Ангел Димитров обяви пореден провал. "Последните часове показаха, че трудно можем да постигнем разбирателство за текст за Гоце Делчев", заяви Ангел Димитров.
Като цяло негативните констатации за провал се повтарят след всяка една от срещите, като разговорите бяха прекъснати преди изборите в Република Северна Македония, състояли се миналата година. Едновременно с това от страна и на управляващи, и на опозиция в Северна Македония бяха изказани редица надежди след смяната на властта у нас да настъпи обрат в позицията ни и ветото, наложено от България, върху преговорната рамка за еврочленство на РСМ и Албания да падне.
Според бившия военен министър Красимир Каракачанов РС Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.
В края на ноември 2020 г. самият Зоран Заев заяви пред българска медия, че България не е фашистки окупатор и Гоце Делчев е на двата народа.
Дни по-късно пред северомакедонски медии тезите му бяха доста по-различни.