Преди пандемията казвахме, че бъдещето е дигитално, а с пандемията това вече е факт. Същото можем да кажем и за парите. Това, което виждаме от фонда, са както възможностите, така и рисковете, свързани с цифровизацията. Що се отнася до възможностите, ще разполагаме с валути, използвани за международен обмен, които се движат много по-бързо и позволяват много по-различно управление на капиталовите потоци по начин, който - надяваме се - е от полза за световната икономика.
Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на семинара "Революция на дигиталните пари", част от програмата на годишните срещи на МВФ и Световната банка, цитирана от БТА.
Виждаме, че конфигурацията на резервните валути също променя. И това може да е добра новина, ако в резултат на тази промяна изградим многополюсна международна парична система, която в резултат на това е по-сигурна и по-устойчива, коментира Георгиева.
Можем обаче да станем свидетели и на тревожни събития, като например кибератаки срещу валутните резерви. В редица държави със слаби институции наблюдаваме заместване на валути в изключително широк мащаб. Знаем, че в 1/5 от слабите икономически и институционално държави 50 % от сметките на титулярите са в чуждестранна валута. Това заместване на валути може да се ускори и тогава държавите могат да загубят контрол върху паричната си политика, предупреди тя.
Така че, когато разглеждаме присъствието на цифровите валути, дори и в момента, ние се концентрираме върху средствата на три нива. На първото ниво са централна банка и цифрови валути. За наша най-голяма изненада, когато работихме по проучването сред членовете ни, установихме, че 110 държави вече днес имат някакъв ангажимент по тази тема - от това, че просто проучват въпроса, до Бахамските острови, които емитираха първата цифрова валута на централна банка (CBDC) в света. И този интерес трябва да вземем присърце, за да е ясно какво е бъдещето на цифровите валути на централните банки.
Второ, чухме и за частно емитирани стабилни монети - електронни пари, които вече набират скорост, например M PESA имат огромно значение в Кения. Това е добро развитие, защото частният сектор се развива изпреварващо. И след това, разбира се, съществуват и криптоактиви, които във Фонда не сме сигурни, че можем да определим като пари в класическия смисъл. Те могат да бъдат използвани като пари, но знаете, че можете да направите това и с тази писалка. Криптоактивите са по-скоро възможност за инвестиция.
И така, за да приключим по първия въпрос. Свидетели сме на много бързо развитие и то изисква институциите като МВФ, като БАН, а тя върши фантастична работа, да действат бързо, за да предотвратят две неща. Първото е фрагментация. Необходима е оперативна съвместимост. А второто е липсата на регулация, което означава, че няма да сме в крак със случващото се, и ще останем с това, което имаме, а то може да не е добра новина за международната парична система.
Има три наистина големи възможности. Първо, технологиите да направят крачка напред, като това се отнася както до публичния сектор и централните банки, така и до частния сектор, което ще доведе до създаването на по-ефективна система, в която цифровите валути на централните банки и частно емитираните стабилни монети или електронни пари могат да се развиват. Това, което прави централната банка е да осигурява окончателност - тя извършва крайния сетълмент, осигурява оперативна съвместимост и гради доверие в частните пари.
Това продължава да е необходимо при стабилните монети, [защото] те са обезпечени с активи. Освен това, те са конвертируеми, например в щатски долари или други национални валути. Всичко това ще се извършва чрез платформи, при условие че имаме добри и добре регулирани частни пари и при наличие на оперативна съвместимост за цифровите валути на централните банки в световен мащаб, тъй като транзакциите с тях не отнемат време, а се извършват на мига. Продължава да бъде необходим обаче окончателен сетълмент - той все още дава стабилността, от която се нуждаят нашите икономики.
Втората голяма възможност. Можем да си представим свят, в който първата банка събира цифровите резерви на членовете, предлагайки възможности за по-добро провизиране на резервите на цял набор от държави. Мислейки за бъдещето, за малките държави, това може да е фантастична възможност за повишаване на силата и устойчивостта им на тази основа.
И трето, когато се замислим за трансграничните плащания, които днес все още са скъпи и бавни, вече виждаме и в бъдеще ще станем свидетели на един напълно различен свят.
Какви са рисковете? Бих искала отново да започна с технологиите. Ако живеете на място, където няма интернет връзка, и няма електричество, няма как да станете част от този нов свят на дигиталните пари. Какво ще правите? Вие сте изключени априори поради цифровото разделение.
Така че можем да си представим тези възможности само ако едновременно успеем да преодолеем цифровото разделение. Второ, необходимо е да съществува регулаторна среда и понякога се събуждам посред нощ с мисълта "Това трябва да се случва сега", мислейки как да направим крачка напред. И след това - институционален капацитет. Ако днес сте страна със слаби институции, това води до заместване на валути. Как да определите лихвените проценти и паричната политика, ако сте на опашката в тази революция? Възможно е в резултат на това да видим още по-изразено отслабване на доверие на гражданите в собствените им правителства.
И трето, бих искала да се спра на въпроса за темпа на развитие. Какво ще се случи, ако се намираме в свят, в който някои сектори - частни и обществени - се движат много по-бързо и започнат да определят начина на работа. Тогава много от нашите членове ще изпитат на гърба си последиците на нещо, за което те в крайна сметка с нищо не са допринесли. Разбира се, над главите ни през цялото време виси и рискът от кибератаки.
Различните видове цифрови пари изискват различен приоритет, за да функционират. Когато говорим за цифрови валути на централните банки, приоритет трябва да бъде интеграцията, защото ако вървим в посока на различни технологични платформи, различна функционалност, липса на оперативна съвместимост, тогава допринасяме за фрагментирането на глобалната икономика и за фрагментирането на нашия свят. Така че оперативната съвместимост и обединяването на различни валути на централните банки за целите на тази съвместимост е от огромно значение.
Когато говорим за стабилни монети или за частно емитирани пари, приоритетно внимание трябва да се обърне на регулирането. Защото, ако те не са надеждно регулирани, рискуваме да видим малък брой технологични гиганти, които да доминират в света. Може да станем свидетели на проблеми с приобщаването въпреки факта, че голямото предимство на цифровите пари е, че те позволяват на хората да се включат в световната икономика, независимо от това къде се намират. А тази концентрация е изключително важна, ако желаем да изградим свят на обществено доверие в частно емитираните пари, те са безспорно нововъведение, но то трябва да функционира в рамките на добре обмислени и внимателно дефинирани параметри.
Не на последно място необходима ни е проследимост. Това е огромен проблем, с който трябва да се преборим - как да защитим неприкосновеността на личния живот и същевременно да не позволим на престъпните дейности да процъфтяват на гърба на цифровите пари.
Индийският пример е наистина много интересен, тъй като включва още един аспект на цифровизацията - цифровият идентификатор. Лично аз съм убедена, че ако светът стане цифров, трябва да приемем, че имаме цифрова идентичност. Това обаче влече след себе си много проблеми, свързани с неприкосновеността на личния живот и правата на човека.
Като човек, израснал в комунистическо общество, искам да кажа, че това ме кара да се замисля за това как да направим така, че светът да е приобщаващ и демократичен, като същевременно се противопоставим на престъпните дейности, разполагайки с възможност за проследяване на действията, така че цифровите пари да не се превърнат в още един начин за размяна на куфарчета с пари в брой, като средство за разплащане в престъпния свят.
Така че въпросът в известен смисъл е сложен, но не и толкова сложен, когато ясно определим кои са ключовите проблеми, които трябва да бъдат решени, и след това привлечем технологичната индустрия, частния сектор, централните банки, Международния валутен фонд, за да работим заедно за решаването на тези проблеми.