Бойци от батальона "Азов" се опитват да задържат позициите си в металургичния комбинат "Азовстал" в Мариупол. Много цивилни граждани бяха евакуирани, но за украинските войници няма почти никаква надежда. Техните близки са напълно отчаяни.
По едно кратко съобщение на ден – това е всичко, което Катерина Прокопенко от седмици получава от своя съпруг. Обикновено със следното съдържание: „Ще издържим.“ Съпругът на Катерина, Денис Прокопенко, е командир на батальона „Азов“. От седмици бойците му, заедно с войници от Националната гвардия, от военноморските сили и от полицията, са обкръжени от руските части и напълно блокирани в металургичния завод в Мариупол.
Последна надежда
Сега Катерина Прокопенко и други съпруги на войници предприемат отчаян ход за спасяването на своите мъже: в петиция, подписана за броени дни от 900 хиляди души, те настояват за това ООН да приеме резолюция за евакуирането на украинските бойци от „Азовстал“.
Тази петиция е последната им надежда. Смята се, че в подземията на завода се намират около 2500 украински войници, които са изложени на бавна и мъчителна смърт. Защото са останали без вода, без храна и лекарства. „Борят се с различни инфекции, от два месеца не са се къпали“, казва Прокопенко.
Ранените умират от гангрени, а труповете им също остават да лежат в подземията – някои от два месеца вече. Колко от бойците са мъртви или ранени – не става ясно. Близките им могат само да гадаят за тяхното състояние. Олга, чийто съпруг също е сред блокираните бойци в „Азовстал“, казва, че мъжът ѝ много се е променил. Допреди няколко седмици той все още звучал оптимистично. „Пишеше ми, че не трябва да се притеснявам за него, и че всичко ще бъде наред.“ Но от няколко дни посланията му звучат вече така: „Вие, които сте отвън, сте единствената ни надежда. Моля, направете нещо, за да свърши този ад!“.
Всички цивилни ли са евакуирани?
Дотук от завода са евакуирани само цивилни граждани. Дали обаче наистина всички цивилни са били изведени навън, войниците не казват. Самите те не знаят, защото не са в състояние да претърсят всички помещения на огромната територия, която заема предприятието.
В същото време руският обстрел на спира. Съпругът на Марина е написал: „Под непрекъснат артилерийски огън сме. Навсякъде има попадения, както и много мъртви и ранени“. Понякога той изпраща снимки от укритията, на които се виждат негови ранени другари. Едно от съобщенията му гласи: „Кучета ръфат мъртвите. Всичко е осеяно с трупове, има момчета, чиито тела са струпани на входа. Открихме Микола, но не успяхме да го приберем“. „Жив ли е?“, пита Марина. „Не“, гласи лаконичният отговор.
Критики към правителството
С всеки изминал час се засилват критиките към украинското правителство. „Постоянно ни се казва: утре ще дойде помощ. Но това го слушахме през март, през април, а сега и през май“, възмущава се заместник-командирът на батальона „Азов“ Святослав Паламар. Президентът Володимир Зеленски не крие, че на обсадените войници не може да им се помогне с военни средства. Но казва, че полага всички възможни усилия на дипломатическия фронт.
Преди три седмици командирът на 36-та морска пехотна бригада Серхий Волина поиска в драматичен призив бойците да бъдат евакуирани в трета държава. Но реалистично ли е това? „Русия просто няма да наблюдава безучастно как пред очите ѝ украинските войници биват евакуирани и извеждани в чужбина“, каза пред „Шпигел“ военният историк Зьонке Найцел. Той не вярва Москва да прояви някакъв хуманизъм.
"Риалити шоу от ада“
Съобщенията на 30-годишния Волина, семеен с малко дете, звучат все по-безнадеждно: „Как се чувствам ли? Сякаш участвам в някакво риалити шоу в ада, в което ние се борим за живота си, а светът получава една интересна история. Но това тук не е някакъв филм, а ние не сме фиктивни герои. Това тук е нашата реалност: болка, страдание, глад, мъка, сълзи, страх, смърт. Всичко това за нас е истинско“, написа той преди няколко дни в Инстаграм.
Когато Волина пише тези думи, някъде там в „Азовстал“ издъхва съпругът на Олга. Марина пък не е получавала никакъв знак от мъжа си, че още е жив. А съобщенията за Катерина съдържат само това: „Ще издържим.“ И още: „Обичам те.“