Еуфорията от връщането на Херсон и част от Харковска област в Украйна поражда у Запада хипноза за мнимо могъщество, заявява в броя на "Известия" от сряда руската анализаторка Елена Панина. По думите ѝ Западът, "усетил криле" на раменете си, "крои планове да завладее Запорожието, да напредне към Крим и само най-знаещите лица като шефа на НАТО и спецслужбите разбират: (сега) именно Русия е застанала край Херсон, а не НАТО - край Москва". "Решаващите битки предстоят", изтъква Панина.
Възможност за мирен договор "не се очертава на хоризонта", заяви в същия вестник военният му наблюдател Антон Лавров още в петък, преди ракетния инцидент в Полша. Според него руските войски са постигнали редица тактически цели и през зимата ще останат "в стратегическа отбрана", за да се превъоръжат и да подготвят попълнения "за следващата кампания".
След изтеглянето на руските сили на левия бряг на Днепър украинската армия може вече да обстрелва противника и критичната инфраструктура почти в цялата контролирана от Москва част от Херсонска област. Възможно е Киев да предислоцира над 40 хилядна войска в Донбас и Запорожието, предполага в анализ от 13 т. м. военният експерт на "Независимая газета" Владимир Мухин. Колегата му Юрий Подоляка предвижда, че руските части ще се оттеглят за ротация и ще бъдат сменени най-вече от мобилизирани граждани без боен опит.
Руският военен кореспондент Андрей Руденко пише в Телеграм, че Киев вече прехвърля войски и техника от Херсонския регион в Славянск, но това е само отвличащ маньовър. Основна цел на украинското командване е атака по Запорожкото направление, която да пререже сухопътния коридор към Крим, спирайки снабдяването на руската групировка в Херсонска област, отбеляза на 16 ноември "Военное обозрение".
Според експерти на Телеграм канала "Рибар" силите на Киев планират да обкръжат руската групировка на левия бряг на Днепър; ще бъде застрашен и флангът на руската армия в Донецка област, посочи в понеделник "Военное дело".
Междувременно войските на Русия в Запорожието "сериозно се готвят" да отразяват украински атаки и "да зимуват в полетата", информира в сряда военен репортер на "Комсомолская правда".
Вместо да обстрелва енергийни обекти, руската армия трябва да унищожи железопътния възел на границата между Украйна и Полша, "през който минават всички доставки на западни оръжия" за Киев, "и още няколко моста и тунела", призова генерал-лейтенант Виктор Соболев от комисията по отбрана в Държавната дума, цитиран на 16 т. м. в "Московский комсомолец".
Руските власти все по-често казват, че са готови отново да преговарят с Украйна. Кремъл изглежда иска да спечели време и да подготви "пълномащабно настъпление" в началото на 2023 г., писа в понеделник руският опозиционен сайт "Медуза", като се позова на източници, близки до Кремъл. Според изданието новият "тактически вариант" на Москва предполага не мирен договор, а временно спиране на огъня; същевременно президентът Владимир Путин е убеден, че Киев трябва най-малкото да признае за руски територии Донбас и Крим, анексиран от федерацията през 2014 г.
Изтеглянето на руската армия от Херсон нанесе сериозен удар по имиджа на Путин в Русия, където рейтингът му спадна двойно. Самият диктатор реши да не коментира и напълно изчезна от информационното пространство. За да подкрепят рейтинга му, кремълските пропагандатори експлоатират темата за "лошите боляри" - висшите военни, които били виновни за всичко, а не "царят" - върховният главнокомандващ, четем в коментар на украинското издание "Обозревател" от сряда.
Десет групи украински сапьори денонощно разминират Херсон, където Киев е обявил военно положение, но това може да продължи с години. В Херсонска област са регистрирани 400 военни престъпления, извършени от руските окупатори, които се разследват от специални екипи, съобщи шефът на украинската полиция Игор Клименко, цитиран в понеделник от киевския сайт "Кореспондент". Все още има опасност от руски ракетни обстрели срещу региона, подчерта изданието.
За Украйна би било най-ефективно да води настъпление срещу град Мелитопол - транспортен възел и опорен пункт на цялата руска отбранителна линия и по десния, и по левия бряг на Днепър, смята украинският военен експерт Олег Жданов, чието мнение помести в понеделник руският вестник "Свободная преса".
"Падне ли Мелитопол, (град) Каховка ще се озове в оперативно обкръжение заедно с (град) Енергодар. И Русия ще бъде принудена или да се махне оттам, или да загине в обкръжението под огъня на нашите въоръжени сили", поясни Жданов.
Освен освобождаването на континенталната част от Украйна Киев е изправен и пред въпроса за деокупация на Крим, посочи в сряда "РБК-Украина".
Според аналитиците е напълно възможно полуостровът да бъде върнат на Украйна с дипломатически средства, както е заявявал и украинският президент Володимир Зеленски. Не е изключен и военен сценарий. Ако силите на Русия не бъдат подготвени и напуснат полуострова бързешком, Украйна може да получи като трофеи цели военни бази, се казва в статия на онлайн изданието.
Руските войски изглежда ще забавят темпото на атаките срещу критични инфраструктури в Украйна - поне защото украинската противовъздушна отбрана твърде ефективно сваля ракетите на врага. И най-вече защото "се изтощават прецизните оръжейни системи" на Москва, прогнозира в сряда на сайта си украинската телевизия "24 канал", като цитира доклад на американския Институт за изследване на войната.
Но на 15 т. м. украинският политик Дмитро Спивак предрече, че след срещата на Г-20 в Индонезия Русия отново ще нанесе сериозни удари по украински инфраструктурни обекти. "Те само това могат. Те построиха една такава армия за паради и една ракетна армия", каза той, цитиран на киевския сайт "Знай". И макар че руските "ракети вече свършват", говори се, че Иран "им предоставя десетки балистични ракети", предупреди той.
"Как НАТО може да спре Третата световна" война след падането на ракетата в Полша, опита се да отговори в сряда в изданието "Цензор" украинският анализатор Генадий Корбан..
Според него алиансът може да проведе консултации съгласно член 4 от учредителния си договор, предвиждащ участниците да повдигат за обсъждане в Северноатлантическия съвет всякакви въпроси, будещи загриженост, особено ако засягат сигурността.
"И най-накрая:
1) да затворят небето над Украйна;
2) (да доставят ракетни системи) ATACMS на Украйна - много и наведнъж;
3) (да доставят зенитни системи) "Пейтриът" на Украйна - много и наведнъж;
4) може да го направи всяка страна от НАТО, но ще е достатъчно (да го сторят) САЩ",
а също така да наложат пълно търговско-финансово ембарго на Руската федерация и "вторични санкции на всички, които се опитат да си имат работа с нея", обясни авторът.
"Докато това не бъде сторено, върху Полша и други страни от НАТО ще падат ракети и занапред. И колкото по-бързо ще побеждава Украйна на бойното поле, толкова по-малко възможности ще има Путин да използва ядрено оръжие - с всяко ново поражение авторитетът му сред елитите на Руската федерация пада в пъти", заключава украинският експерт.