Армения се опасява, че е възможна нова ескалация на конфликта с Азербайджан. Това заяви външният министър на странатаАрарат Мирзоян по време на среща с управляващият директор на Европейската служба за външна дейност за Русия, Източното партньорство, Централна Азия, регионалното сътрудничество и ОССЕ Майкъл Зиберт.
Подстрекаващата към война реторика и неконструктивната политика на Азербайджан подкопават усилията за мир, като същевременно шансът за нова ескалация остава висок, подчерта Мирзоян.
Той отхвърли обвиненията на Азербайджан, че Армения се опитва да "провали срещата и мирния процес". По негови думи подобни твърдения "нямат нищо общо с реалността".
Коментарът му идва, след като по-рано днес президентът на Азербайджан Илхам Алиев отмени планирана среща с премиера на Армения, тъй като последният е поискал посредничеството на френския президент Еманюел Макрон.
Азербайджан обвинява Франция, че подкрепя Армения в техния продължаващ от десетилетие конфликт за оспорвания регион Нагорни Карабах.
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 г. и през 90-те години на миналия век - за азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с арменци. Турция подкрепи Азербайджан в конфликта.
Шестседмичната война през 2020 г. отне живота на повече от 6500 войници от двете страни и завърши с примирие благодарение на посредничеството на Русия.
Наскоро Баку и Ереван започнаха работа по мирен договор с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати.
През октомври Алиев осъди като "неприемливи и пристрастни" изказванията на Макрон, който заяви, че "Азербайджан започна ужасна война, с много смъртни случаи и зверства".
Външното министерство на Азербайджан заяви тогава, че страната е била "принудена да преразгледа ролята на Франция при посредничеството" в мирните преговори.
Тази година Алиев и Пашинян имаха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Миналия месец те се срещнаха за разговори и в Прага с посредничеството на Макрон и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Съгласно споразумението, постигнато с посредничеството на Москва, Армения отстъпи части от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи около 2000 руски миротворци, които да съблюдават за крехкото примирие.
След разпадането на СССР през 1991 г., етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отцепиха от Азербайджан. Последвалият конфликт взе около 30 000 жертви.