На Великденския остров Рапа Нуи има стотици гигантски каменни статуи - т.нар. моаи. Тяхната функция не е окончателно изяснена, но изследователите смятат, че за да бъдат издигнат такива колосални фигури, на острова трябва да са живели хиляди хора.
Предците на днешните полинезийци са се заселили за първи път на този вулканичен остров около 1210-а година след новата ера. Няма друго населено място в света, което да е толкова изолирано - до континенталната част на Чили има почти 3800 км, а до най-близкия населен остров - 1900.
Досега се приемаше, че населението на острова се е разраснало бързо и ресурсите са свършили: жителите му изсекли всички дървета, избили птиците и изтощили почвата със земеделие, с което унищожили напълно околната среда, а самите те се погубили - тяхната цивилизация изчезнала. Така островът се превърнал в символ на предизвикания от човека "екоцид".
Тезата за гибелта на островитяните е залегнала в книгата "Колапсът" на Джаред Даймънд от 2005-а година и в игралния филм на Кевин Костнър "Рапа Нуи" от 1994-а.
Как са се справили местните
Ново проучване опровергава тази теория. Според него населението на Рапа Нуи никога не е достигало критични размери, а жителите на острова намерили начини да се справят и без да нанасят непоправими щети на природата.
Изхранването обаче е било трудно, тъй като говорим за вулканичен остров с площ от 63 квадратни километра, където лавата отдавна е отмила всички съдържащи се в почвата минерали. За разлика от пищните тропически острови като Хавай и Таити, вулканичните изригвания на Рапа Нуи са спрели преди стотици хиляди години.
Рапа Нуи е и много по-сух от другите тропически острови. А тъй като морското дъно около острова се спуска стръмно надолу, ловът на морски обитатели също е много по-труден, отколкото в леснодостъпните лагуни или рифове на други острови в Полинезия.
Каменни градини са осигурявали прехраната
Според изследователите успешната колонизация е станала възможна благодарение на т. нар. каменни градини, в които островитяните отглеждали сладки картофи - тяхната основна храна.
Техниката, известна като скално градинарство, се състои в застилането на площи със защитен слой, в случая от камъчета, които са осигурявали преграда срещу солените пръски и вятъра. Така местните жители са създавали въздушни потоци, с които са поддържали сравнително постоянни температури на повърхността, предпазвайки растенията от прекомерна топлина или студ.
Подобни скални градини са познати и при коренното население на Нова Зеландия, Канарските острови и югозападните райони на САЩ. Работата обаче е много трудоемка, а добивът - малък.
Опроверганата теория за колапса
Днес на Великденския остров живеят почти 8000 души, а годишно той е посещаван от около 100 000 туристи. По-голямата част от храната се внася, но в старите скални градини все още се отглеждат сладки картофи. Това производство е възстановено през 2020/2021-а година, когато островът се оказва откъснат от света заради пандемията.
Според изследователите площта на градините някога е била достатъчна само за изхранването на няколко хиляди души. Това показва, "че населението никога не е могло да бъде толкова многобройно, колкото са някои от по-ранните оценки", казва Дилън Дейвис, археолог от Колумбия.
Това опровергава теорията за колапса. "Като са модифицирали околната среда в своя полза, хората са се справили въпреки ограничените ресурси", посочва Дейвис.
През последните години изследователите се опитаха да изчислят броя на населението въз основа на съществуващите скални градини и техния производствен капацитет. В проучване от 2017-а година около 7700 хектара са класифицирани като подходящи за отглеждане на сладки картофи, което е приблизително 19 процента от територията на острова. На тази основа изследователите допускат, че на острова може да са живели между 17 500 и 25 000 души.
Жителите на Рапа Нуи не са били повече от 3000?
Днес чрез използването на изкуствен интелект учените са идентифицирали по-точно местата с по-висока влажност и съдържание на азот в почвата, които са характерни за скалните градини. Въз основа на този анализ те стигат до извода, че градините са заемали само под половин процент от територията на острова. И ако жителите са се изхранвали основно със сладки картофи от тези площи, то те са могли да осигурят прехраната само на около 2000 души.
Освен това от изотопните анализи на костите и зъбите на някогашните островитяни може да се заключи, че те са получавали 35 до 45 процента от храната си от морето и малка част от други растения като банани и захарна тръстика.
Изследователите смятат, че при по-умело приспособяване към трудните условия на живот е било възможно да се изхранват около 3000 жители. Приблизително толкова хора са заварили на Великденския остров европейците, когато пристигат там през 1722-а година. Според Карл Липо, археолог от университета в Бингхамтън, идеята за екоцид е необоснована.
Автор: Александър Фройнд