Има напрежение между председателя на Руската централна банка Елвира Набиулина и Кремъл във връзка с високия лихвен процент и военновременната парична политика на Русия.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Руски вътрешен източник твърди на 23 март, че Сметната палата на Съвета на Руската федерация, който е висшият одитен орган на Руската федерация, наскоро е започнала одит на Руската централна банка, за да проучи паричната ѝ политика от 2022 до 2024 г. и въздействието на лихвения процент върху инфлацията, бюджетните разходи и инвестициите.
Източникът твърди, че разследването "на практика" е атака срещу Набиулина. Вътрешният източник твърди, че група лобисти от големите руски предприятия се стремят към намаляване на лихвения процент.
ISW не може да провери независимо твърдението на този вътрешен източник и не е наблюдавала други съобщения за предполагаемата проверка.
Инфлацията в Русия нараства поради пълномащабната война на Русия в Украйна и през декември 2024 г. Руската централна банка реши да запази основния лихвен процент на ниво от 21% - най-високата руска лихва от 2003 г. насам - като част от усилията за ограничаване на нарастващите нива на инфлация.
Лихвеният процент на Руската централна банка до 2025 г. остана относително консервативен въпреки значителния и нарастващ инфлационен натиск.
През последните месеци Кремъл твърдеше, че нивото на инфлация е около 9-10%, но тези данни вероятно са далеч под действителното ниво на инфлация, което вероятно е по-близо до 20-25%.
Сегашният лихвен процент в Русия вероятно би трябвало да е по-висок, а Кремъл вероятно е оказвал натиск върху Централната банка да запази лихвения процент на ниво от 21%, когато Централната банка е трябвало да го увеличи, за да ограничи инфлацията.
Руският президент Владимир Путин също се опита да прехвърли вината за нарастващата инфлация върху Централната банка и по-специално върху Набиулина.
Това вероятно е било опит да се отклони гневът на руската бизнес общност от Кремъл и да се насочи към нея, въпреки че Набиулина вероятно не е била в състояние да провежда напълно независима парична политика.
Одитът на Централната банка може да е част от продължаващите усилия на Кремъл да окаже политически натиск върху банката, за да предотврати по-нататъшно повишаване на лихвените проценти над сегашния размер от 21%, да управлява очакванията и разочарованието на руската бизнес общност и да продължи разказа на Кремъл за икономическата стабилност на Русия.
Продължаващото манипулиране на решенията на Централната банка от страна на Кремъл вероятно възпрепятства способността на руското правителство да провежда разумна военновременна парична политика.
Украинските сили наскоро напреднаха край Борова, а руските сили наскоро напреднаха край Торецк и Покровск.