В кризата около коронавируса десетки медици в България подават оставки. В болниците няма достатъчно предпазни облекла, апаратура, а и необходима подготовка. Държавата ги плаши с глоби. Кой е прав?
Коментар от Петър Чолаков
Оставки по време на пандемия. Български лекари и медицински сестри напускат работа, поради липса на достатъчно предпазни средства и умения срещу COVID-19. Показателен е случаят с Втора градска болница. Медицинските специалисти не са съгласни с предложението тя да бъде преобразувана в инфекциозна. Молбите за напускане вече са 85. „Тук инфекционист не е стъпвал с години”, обяснява лекар от болницата.
Извиват ръцете на медиците
Редно ли е – без достатъчно предпазни облекла, без апаратура и без необходимата подготовка – лекарите и медицинските сестри да бъдат хвърляни на фронта срещу вируса?
За държавата дилема не съществува, а отговорът е ясен: проектозаконът за извънредното положениепроменя Наказателния кодекс (чл.141) и предвижда по-строги наказания (пробация до 1 г. или глоба от 300 до 1000 лева.) за медицинско лице, което не окаже помощ по време на „епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи”.
Отделно, властите плашат с глоби „неотзивчивите” лични лекари, без да се отчита фактът, че в редица случаи, например във Варна, медиците са принуждавани от местните кризисни щабове да ходят на посещение на пациенти със съмнения за COVID-19 и да взимат проби с подръчни материали, при това без да имат необходимите средства за защита от вируса.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев пък от своя страна изтъкна Хипократовата клетва като аргумент за това, че здравните специалисти трябва да продължат работа. Какво обаче представлява тази клетва? Освен че в науката продължават споровете дори за авторството на този документ, който вероятно датира от V или IV в. пр.н.е., в него всъщност се казва: „Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща”. Думите „според познанията си” показват, че дългът на лекарите не е абсолютен и безусловен. Изпълнението му трябва да е съобразено с подготовката, с обстоятелствата.
Но да оставим настрани клетвата – ритуал, традиция при встъпването в професията без особена връзка със съвременната практика. С какви очи държавата се опитва да притисне чрез наказания лекарите и медицинските сестри, чиито труд остава, като цяло, жестоко подценен? Къде беше, как реагира същата тази държава, когато доведени до отчаяние здравни работници нахлуха в сградата на Народното събрание?
Здраве и пари
За превъоръжаване, за магистрали и къщи за гости пари има, оказва се, но за здравните работници държавата, а и обществото, се присещат истински, едва когато морът нахлуе през портите. Да не говорим, че министър-председателят Борисов не успя да опровергае достатъчно убедително информацията от брифинг на Европейската комисия, според която България не е пожелала да участва в европейска поръчка за защитни облекла. Премиерът обясни, че страната всъщност участвала (по-късно все пак се оказа, че още не сме се включили), но той щял „да пита колегите” дали можем да бъдем и доставчик. Да не се окаже също, че в условията на пандемия се правят опити за лансиране на близки до властта „наши фирми”, като им се възлагат ключови за националната сигурност поръчки?
Готвените наказания за лекарите са мярка, лишена от тактичност и чувство за нюанс. Още по-грубо обаче бе предложението на бизнесмена Ивайло Пенчев. Създателят на „Уолтопия” реши да дари 222 хил. лв. на Александровска болница за респиратори, които да послужат в борбата с пандемията - но при условие, че той и служителите му ще се ползват с „предимство”. Чест и почитания към лекарите, които отхвърлиха „офертата” на бизнесмена. Да, болниците имат нужда от оборудване, но подобни изисквания за „преференции” са много съмнителен път към набавянето на такова оборудване.
Защото нито животът на медицинските работници, нито този на пациентите е стока.
Тояга, морков и съвест
Без необходимата предпазна екипировка, решението на здравните работници да рискуват своя живот и този на близките си може да зависи единствено от собствената им преценка. От собствената им съвест. Става дума за реално съществуващи хора, от които се изисква да проявят героизъм, не за художествени персонажи, като д-р Урбино от „Любов по време на холера” на Маркес.
Въпросното решение е лично. То не може да бъде налагано чрез извиване на ръце. Не бива да се използват нито тоягата (наказанията), нито подхвърленият морков – тези допълнителни 1000 лв. към заплатите, които ще се заплащат на медиците, ангажирани в битката срещу COVID-19.