До: Негово Превъзходителство министър-председателя на Гърция
Копие до: Негово Блаженство архиепископа на Атина и на цяла Гърция, високопреосвещените митрополити, уважаемите дами и господа министри и народни представители, колегите лекари
Уважаеми г-н министър-председателю, Христос воскресе!
Бих искал да взема отношение по въпроса с пандемията от коронавирус въз основа на моята научна подготовка и знанията, които съм придобил чрез нея, оценявайки развитието на пандемията както у нас, така и в международен план.
Първоначалната пресилена реакция на много страни към новопоявилата се епидемия от коронавирус може би е била оправдана предвид това, че този нов вирус беше неизвестен и първоначално никой не знаеше какво ще бъде неговото въздействие върху нас. Освен това имаше всеобщо безпокойство сред здравните специалисти по света заради предишните две епидемии от коронавирусни инфекции – от SARS (2003 г.) и от MERS (2012 г.), при които имаше относително висок процент на смъртност.
Въпреки това предприемането на изключително рестриктивни мерки в много страни, както и в Гърция, би могло да се определи като неоправдано крайно решение. Важно е да се отбележи обаче, че на първо време, когато не бяхме наясно с размерите на опасността, у нас бяха предприети много строги мерки, в резултат на което имаме малък брой регистрирани случаи. По този начин беше посрещнато първоначалното локално разпространение на случаите сред населението в рамките на възможностите на държавните болници. Поздравявам лично Вас, както и цялото правителство за предприетите навременни мерки за контрол.
Въпреки това, днес вече имаме повече познания за вируса. Следователно можем да оценим широк спектър от епидемиологични данни и да вземем трезви и научно обосновани решения.
След като проучих десетки научни статии от цял свят и направих също така оценка на последните епидемиологични данни за разпространението на коронавируса сред населението на Гърция, бих искал да представя моето научно обосновано мнение за отношението ни към епидемията. Най-напред ще направя оценка на четири важни въпроса по отношение на коронавируса.
1. Какъв е рискът от новия коронавирус SARS-CoV-2 за хората (степен на заразност, заболеваемост и смъртност)?
Степента на заразност на вируса се оценява главно с числото R0 (базово репродуктивно число), което показва средния брой нови случаи, причинени от едно заразено лице. Числото R0 не е постоянно, а зависи от много фактори и се променя във времето. Въпреки това, първоначалните оценки за високи нива вече са ревизирани надолу и заразността на вируса се оценява малко над тази при грипния вирус (R0 ~ 2,5).
Заболеваемостта от вируса (отбелязвам разликата между експозиция, инфекция, заразяване и заболяване – риск от развитие на симптоми), въз основа на досегашните международни епидемиологични изследвания, се оценява на около 10-15%. Тоест, около 10-15 (десет до петнадесет) от 100 (сто) души, заразени с вируса, проявяват симптоми, докато останалите реагират на инфекцията без никакви или с минимални симптоми, които остават почти незабелязани. От 15-те симптоматични пациенти, няколко имат леки симптоми, които се лекуват в домашни условия, 6-7 имат нужда от хоспитализация, а 2-3 може да се нуждаят от хоспитализация в отделение за интензивно лечение. Подобни данни по отношение на заболеваемостта от новия коронавирус се наблюдават и в Гърция.
Смъртността от вируса, въз основа на международни достоверни епидемиологични проучвания, се оценява на около 0,3%, с тенденция към намаляване. Тоест, около 3 (трима) от 1000 (хиляда) заболели пациенти могат да умрат. Подобни и/или по-благоприятни данни се отбелязват въз основа на епидемиологичното наблюдение на коронавируса в Гърция. Въз основа на сигурни оценки смъртността се изчислява на около 0,1%. Съжалявам да отбележа, че съобщаваната смъртност от коронавируса в Гърция по възраст, въз основа на Ежедневния доклад за епидемиологично наблюдение на Националната организация за обществено здраве, не представя реалната картина, тъй като не се посочва знаменателят на действителните случаи в обществото, а само на потвърдените.
Окончателното заключение е, че както заболеваемостта, така и смъртността от коронавирус в световен мащаб и конкретно в Гърция са равни и/или малко по-ниски от тези на грипния вирус. С други думи, имаме работа с един вирус, опасността от когото е подобна на грипния вирус – факт, който сега е научно потвърден.
2. Каква е степента на разпространение на вируса сред общото население на Гърция?
Въз основа на обявените от Националната организация за обществено здраве данни към момента имаме 2232 (две хиляди двеста тридесет и два) потвърдени случаи на коронавирус в Гърция. Бихме могли да кажем, че действителните случаи сред населението са много повече – поне 15 000 (петнадесет хиляди). Така излиза според международни епидемиологични оценки, въз основа на които потвърдените случаи са много по-малко от действителните такива. Установено е, че има многократно по-голям брой случаи в сравнение с потвърдените, които нямат симптоми и не се откриват сред населението.
Освен това, въз основа на международни епидемиологични данни, както и на справки от Гърция, се изчислява, че процентът на случаите в общото население е около 2–3 (два до три) случая на всеки 1000 (хиляда) жители (0,2%–0,3%). Следователно очакваме сред населението на Гърция в момента да има може би и 300 000 (триста хиляди) случая. Дори да вземем най-консервативния сценарий за възможно разпространение на вируса сред популацията (0,1%), стигаме до заключението, че в момента имаме около 100 000 (сто хиляди) случая. Използвайки тази консервативна оценка за действителните случаи като знаменател на дробната величина, се стига до изчисляването на смъртност от коронавируса в Гърция на 0,1% (110/100 000).
В резултат на горните изчисления бихме могли да заключим, че прогнозираното проникване на коронавируса в общото население на Гърция е много малко (
3. Какво е натоварването на гръцката здравна система във връзка с заболеваемостта от вируса?
Степента на заетост на държавните болници спрямо коронавирусната инфекция понастоящем е около 5-7% от техния капацитет, без да се вземат предвид резервите на частния сектор. Обществените болници разполагат с приблизително 1000 (хиляда) легла за интензивно лечение, докато към момента имаме само 67 пациенти с коронавирус в интензивните отделения. Същото се отнася и за леглата за стационарно и амбулаторно лечение, които са многократно повече (3300) от приблизително 200-те пациенти, настанени понастоящем в обществени болници. Ако вземем предвид резервите на частния сектор, тогава капацитетът както на легла в интензивните отделения, така и на болничните легла като цяло се увеличава още повече и тежестта върху системата е още по-ниска. Следователно нито (предполагаема) опасност от натоварване на системата на държавните болнични заведения не оправдава каквито и да са драконовски мерки, защото съществуват достатъчно големи резерви, имайки предвид реалните нужди днес.
Това поражда следния настоятелен въпрос: защо продължаваме да прилагаме такива непропорционално строги (твърде рестриктивни) мерки за контрол на разпространението на вируса сред населението, които вече имат огромни отрицателни ефекти върху икономиката и обществото като цяло, след като вече знаем, че рискът при коронавируса е същият като при грипния вирус? Освен това, защо някои хора се позовават на риска от претоварване на държавните болници, когато заетостта в момента е около 6%, без да се вземат предвид резервите на частния сектор?
През последните дни се появи и друг аспект на проблема. Статистическите данни от различни страни показват, че се наблюдават много неоправдани смъртни случаи сред хора, които се страхуват да потърсят помощ за други здравословни проблеми заради условията на паника и силно притеснение, които демотивират хората да потърсят медицинска помощ, когато наистина се нуждаят от нея. По този начин хора със симптоми като инфаркт не идват в болници и/или търсят здравни грижи, едва когато симптомите вече са станали непоносими, но тогава смъртта често е неизбежна. Посещенията в спешните отделения са намалели рязко, а инфарктите и инсултите са „намалели“ с цели 80%. Очевидно това намаление е до голяма степен фиктивно, защото не могат случаите да намалеят изведнъж толкова много. Просто пациентите се страхуват или са се поддали на моралния натиск, упражняван чрез натрапчивия призив: „Останете си вкъщи“. В съчетание с непрекъснатите сводки за смъртността (на коронавируса) те са дотолкова притеснени, че не търсят навременна медицинска помощ.
Тук бих искал да задам още няколко, според мен, важни въпроси. Досега сме регистрирали 110 смъртни случая от коронавирус. Правителството вече обяви мерки за подкрепа на икономиката в Гърция от ефектите на ограничителните мерки заради коронавируса, които възлизат на огромната за обществото сума от над 10 милиарда евро! С други думи, социалната цена досега за всяка смърт на наш сънародник от коронавирус, вероятно надвишава астрономическата сума от 90 милиона евро!!!
Позволете ми да задам няколко конкретни въпроса:
Готови ли сме да продължим по този самоубийствен път, изразходвайки до 90 милиона евро за всеки смъртен случай на наш сънародник от коронавирус? И за колко дълго?
Миналата година имахме най-малко 154 смъртни случая от грипния вирус! Защо никой не се притесни? Нима сме били безсърдечни миналата година? И едва тази година изведнъж сме станали състрадателни към нашите сънародници и не можем да търпим нито един смъртен случай от коронавирус?
Всяка година в Гърция около 120 000 (сто и двадесет хиляди) наши съграждани умират от всякакви причини, включително от различни инфекции. Защо изведнъж тази година 110-те смъртни случая от коронавирус (0,009% от всички смъртни случаи) са станали толкова умопомрачително скъпи за нашето общество в сравнение с всички останали смъртни случаи на нашите съграждани?
Ако се спрем върху случаите на вируса на грип, можем да видим, че няма никаква статистическа разлика в регистрираните смъртни случаи от грипен вирус в сравнение с тези от коронавирус. Досега през тази година в Гърция са регистрирани 107 смъртни случая от грипен вирус в сравнение със 110 смъртни случая от коронавирус.
И накрая, безспорно е, че колкото по-дълго се удължават мерките, толкова по-сериозна ще бъде икономическата криза, водеща до безработица, бедност и понижаване на жизнения стандарт, които пък на свой ред ще доведат до драстично намаляване на средната продължителност на живота. Понятно е, че колкото повече наши сънародници са изтласкани до ръба на бедността, толкова повече те ще бъдат докарани до преждевременна смърт, което пък ще доведе до огромни производствени загуби за цялото общество. По каква причина коронавирусът тази година преобърна до такава шокиращо небалансирана степен социалната справедливост в здравеопазването?
Тези и много други настойчиви въпроси търсят убедителни отговори. Някои, може би от незнание, сигурно се чудят доколко релевантни са посочените по-горе научни данни, тъй като срещу грипния вирус имаме ваксина (много се говори за тази прословута ваксина). Бързам да поясня, че ваксината не оказва съществено влияние върху смъртността от грипния вирус, нито разбира се, се очаква значително да промени съответната смъртност от коронавирус. Бих отбелязал нещо по отношение на ваксината, което е допълнителен аргумент, че коронавирусът е по-малко опасен от грипния вирус. Ако приемем, че грипната ваксина предпазва голям брой хора, ваксинирани от сериозни усложнения, свързани със заболяването, включително и смърт, и въпреки това грипният вирус, както личи, има същата смъртност като коронавируса, за който нямаме ваксина, то тогава е очевидно, че коронавирусът е по-малко опасен от грипния вирус.
4. Може би е дошло времето за незабавно вдигане на карантината?
Като епидемиолог, практикуващ лекар и преподавател по Обществено здравеопазване и превантивна медицина, с най-малко 20-годишен боен опит в клиничната медицина, академичното преподаване и научните изследвания, вземайки предвид всички гореизброени епидемиологични данни, достигам до извода, че:
• Строгите мерки, които бяха предприети първоначално, сега вече не са оправдани. Не съществуват никакви научни аргументи в подкрепа на забраната за движение (на хората) и другите крайни ограничения. Тъй като много се говори за „невидима война“, ще използвам тук аналогичните термини: Г-н министър-председателю, призовавам Ви незабавно да дадете сигнал за край на тревогата. Извършили сме пълно разузнаване на врага и Ви уверявам с цялата научна искреност, че врагът не е нито прекалено, нито необичайно опасен.
Опасността от вируса вече е оценена достатъчно добре и тя не ни плаши, нито ни застрашава. Освен това, имаме огромен предишен опит със също толкова опасни врагове (справка: грипен вирус).
Колкото и да се насърчава от мнозина карантината в световен мащаб като единствена мярка за контрол на епидемията, бих искал смело да заявя, че разполагаме с достатъчно други възможности, които няма да ни смажат икономически.
Моля, оценете научните данни с трезвост, здрав разум и засилено чувство за отговорност към обществото и незабавно вдигнете всички крайни ограничителни мерки, като възстановите нормалното функциониране на обществото в неговия естествен професионален и социален ритъм. Понятно е, че успоредно с премахването на ограничителните мерки трябва да останат някои специфични предпазни мерки за уязвимите групи от населението и особено за възрастните хора и хронично болните.
Вече е ясно, че рискът от коронавирус е в общоприет диапазон и се характеризира с управляеми нива на заболеваемост и смъртност, които са в съответствие с опита от всички предишни десетилетия. Сигурен съм, че Вие много по-добре разбирате необходимостта от незабавно връщане към нормален социален и икономически живот в нашата страна.
Изказвам надежда и пожелание всички наши здравомислещи съграждани, всички политически партии, както и всички организирани социални групи, да проявят необходимия разум и активно да Ви подкрепят за незабавното вдигане на ограничителните мерки и възстановяване на нормалния живот в нашата родина. Надявам се, че епидемиологичните показатели няма да бъдат интерпретирани погрешно и че оценката на научните данни ще Ви доведе до незабавното освобождаване на нашата страна от възможното опасно попадане в задънена улица.
Благодаря Ви предварително за отделеното време.
С уважение,
Елпидофорос Сотириадис, MD, SM, ScD
практикуващ лекар – епидемиолог
преподавател по Обществено здравеопазване
Превод за "Гласове": Алексей Стамболов