Епидемиолог от Харвард: Строгите мерки срещу коронавируса вече не са оправдани

До: Негово Превъзходителство министър-председателя на Гърция

Копие до: Негово Блаженство архиепископа на Атина и на цяла Гърция, високопреосвещените митрополити, уважаемите дами и господа министри и народни представители, колегите лекари

Уважаеми г-н министър-председателю, Христос воскресе!

Бих искал да взема отношение по въпроса с пандемията от коронавирус въз основа на моята научна подготовка и знанията, които съм придобил чрез нея, оценявайки развитието на пандемията както у нас, така и в международен план.

Първоначалната пресилена реакция на много страни към новопоявилата се епидемия от коронавирус може би е била оправдана предвид това, че този нов вирус беше неизвестен и първоначално никой не знаеше какво ще бъде неговото въздействие върху нас. Освен това имаше всеобщо безпокойство сред здравните специалисти по света заради предишните две епидемии от коронавирусни инфекции – от SARS (2003 г.) и от MERS (2012 г.), при които имаше относително висок процент на смъртност.

Въпреки това предприемането на изключително рестриктивни мерки в много страни, както и в Гърция, би могло да се определи като неоправдано крайно решение. Важно е да се отбележи обаче, че на първо време, когато не бяхме наясно с размерите на опасността, у нас бяха предприети много строги мерки, в резултат на което имаме малък брой регистрирани случаи. По този начин беше посрещнато първоначалното локално разпространение на случаите сред населението в рамките на възможностите на държавните болници. Поздравявам лично Вас, както и цялото правителство за предприетите навременни мерки за контрол.

Въпреки това, днес вече имаме повече познания за вируса. Следователно можем да оценим широк спектър от епидемиологични данни и да вземем трезви и научно обосновани решения.

След като проучих десетки научни статии от цял свят и направих също така оценка на последните епидемиологични данни за разпространението на коронавируса сред населението на Гърция, бих искал да представя моето научно обосновано мнение за отношението ни към епидемията. Най-напред ще направя оценка на четири важни въпроса по отношение на коронавируса.

1. Какъв е рискът от новия коронавирус SARS-CoV-2 за хората (степен на заразност, заболеваемост и смъртност)?

Степента на заразност на вируса се оценява главно с числото R0 (базово репродуктивно число), което показва средния брой нови случаи, причинени от едно заразено лице. Числото R0 не е постоянно, а зависи от много фактори и се променя във времето. Въпреки това, първоначалните оценки за високи нива вече са ревизирани надолу и заразността на вируса се оценява малко над тази при грипния вирус (R0 ~ 2,5).

Заболеваемостта от вируса (отбелязвам разликата между експозиция, инфекция, заразяване и заболяване – риск от развитие на симптоми), въз основа на досегашните международни епидемиологични изследвания, се оценява на около 10-15%. Тоест, около 10-15 (десет до петнадесет) от 100 (сто) души, заразени с вируса, проявяват симптоми, докато останалите реагират на инфекцията без никакви или с минимални симптоми, които остават почти незабелязани. От 15-те симптоматични пациенти, няколко имат леки симптоми, които се лекуват в домашни условия, 6-7 имат нужда от хоспитализация, а 2-3 може да се нуждаят от хоспитализация в отделение за интензивно лечение. Подобни данни по отношение на заболеваемостта от новия коронавирус се наблюдават и в Гърция.

Смъртността от вируса, въз основа на международни достоверни епидемиологични проучвания, се оценява на около 0,3%, с тенденция към намаляване. Тоест, около 3 (трима) от 1000 (хиляда) заболели пациенти могат да умрат. Подобни и/или по-благоприятни данни се отбелязват въз основа на епидемиологичното наблюдение на коронавируса в Гърция. Въз основа на сигурни оценки смъртността се изчислява на около 0,1%. Съжалявам да отбележа, че съобщаваната смъртност от коронавируса в Гърция по възраст, въз основа на Ежедневния доклад за епидемиологично наблюдение на Националната организация за обществено здраве, не представя реалната картина, тъй като не се посочва знаменателят на действителните случаи в обществото, а само на потвърдените.

Окончателното заключение е, че както заболеваемостта, така и смъртността от коронавирус в световен мащаб и конкретно в Гърция са равни и/или малко по-ниски от тези на грипния вирус. С други думи, имаме работа с един вирус, опасността от когото е подобна на грипния вирус – факт, който сега е научно потвърден.

2. Каква е степента на разпространение на вируса сред общото население на Гърция?

Въз основа на обявените от Националната организация за обществено здраве данни към момента имаме 2232 (две хиляди двеста тридесет и два) потвърдени случаи на коронавирус в Гърция. Бихме могли да кажем, че действителните случаи сред населението са много повече – поне 15 000 (петнадесет хиляди). Така излиза според международни епидемиологични оценки, въз основа на които потвърдените случаи са много по-малко от действителните такива. Установено е, че има многократно по-голям брой случаи в сравнение с потвърдените, които нямат симптоми и не се откриват сред населението.

Освен това, въз основа на международни епидемиологични данни, както и на справки от Гърция, се изчислява, че процентът на случаите в общото население е около 2–3 (два до три) случая на всеки 1000 (хиляда) жители (0,2%–0,3%). Следователно очакваме сред населението на Гърция в момента да има може би и 300 000 (триста хиляди) случая. Дори да вземем най-консервативния сценарий за възможно разпространение на вируса сред популацията (0,1%), стигаме до заключението, че в момента имаме около 100 000 (сто хиляди) случая. Използвайки тази консервативна оценка за действителните случаи като знаменател на дробната величина, се стига до изчисляването на смъртност от коронавируса в Гърция на 0,1% (110/100 000).

В резултат на горните изчисления бихме могли да заключим, че прогнозираното проникване на коронавируса в общото население на Гърция е много малко (