Томас ван ден Хоофен е директор по здравните грижи в университетската клиника в Мюнстер. Това е човекът, комуто се пада тежката задача да се справи с недостига на медицински сестри и болногледачи. "От миналия уикенд имаме много повече пациенти с COVID-19 и затова сега се налага да преразпределяме персонала", казва той. Той ежедневно прекроява графика за работа на трите хиляди болногледачи в цялата университетска клиника. Промени настъпват постоянно и в разпределението на леглата в различните отделения.
Когато и това се окаже недостатъчно, Томас ван ден Хоофен хваща телефона и започва да убеждава хора от медицинския персонал на клиниката, които преди са работили като болногледачи, а сега са заети в други сфери, да се върнат на работа в интензивните отделения - дори и да е само временно. "Ако успея да ги убедя, ние естествено ги квалифицираме допълнително. Вярно е, че тези хора не могат пълноценно да заместят нашите болногледачи от интензивното, но за нас помощта им все пак е безценна", казва директорът.
Самият Томас ван ден Хоофен не стои само в кабинета си. Винаги, когато възникне спешна нужда, се впуска да помага на болногледачите. Работата му е добре позната, защото в продължение на 15 години е бил болногледач. Едва преди три години е поел поста на директор по здравните грижи в Мюнстер. Казва, че коронакризата го е изправила пред огромно предизвикателство. "Стресът е тотален, по 24 часа на ден и седем дни в седмицата. Това, което сега се задава пред нас в Германия, не съм го преживявал никога преди", признава той. Затова гледа с недоумение към демонстрантите, излезли в Лайпциг на масов протест срещу мерките за ограничаване на пандемията. "Проявявам разбиране за много неща, но този случай просто ме изкарва от равновесие", казва директорът.
Капацитетите са "на жълто"
"Още сега се усеща, че има значително нарастване на броя на пациентите в интензивните отделения, а до Коледа това сигурно ще се задълбочи още повече. И тогава ще има недостиг не само на болногледачи, но и на лекари", предрича ван ден Хоофен и забързано поема към следващия спешен случай. Преди това обаче казва, че би посъветвал министъра на здравеопазването Йенс Шпан да издаде ясна директива, че пациентите с коронавирус се ползват с абсолютен приоритет, както и че всички операции на колянни или тазобедрени стави би трябвало да се отложат за неопределено време. В Германия това са сред най-често извършваните операции.
И докато Томас ван ден Хоофен има поглед над сектора на интензивните грижи в университетската клиника в Мюнстер, д-р Кристиан Караянис е подробно запознат със ситуацията в цяла Германия. Караянис е автор на идеята за регистър за интензивните грижи, който бе създаден преди години. В условията на пандемия от коронавирус този регистър се оказва просто безценен.
Когато пациент има спешна нужда да бъде сложен на изкуствено дишане в интензивно отделение, а леглата в най-близката до него клиника са заети, електронният регистър веднага подава данни кои други клиники разполагат със свободни интензивни легла.
"Нашето Дружество по интензивна и спешна медицина в Германия създаде този регистър още по времето първата вълна от свинския грип. После дълго време не го бяхме ползвали, но институтът "Роберт Кох" ни насърчи отново да го активираме, така че системата, която обхваща данни за всичките 1300 болници за неотложна медицинска помощ в Германия, сега ни показва символичен светофар: червеният цвят означава, че дадена клиника няма свободни капацитети, жълтото сочи, че са на изчерпване, а зеленото показва наличие на свободни легла", обяснява д-р Караянис, който ръководи белодробното интензивно отделение в болницата в Кьолн-Мерхайм
В момента ситуацията в болниците за спешна помощ в страната все още е под контрол - над 3000 интензивни легла са заети, около 8000 остават на разположение. Специалистът по интензивна медицина обаче е разтревожен от факта, че в момента броят на новозаразените, както и на хоспитализираните с коронавирус е по-висок, отколкото през най-драматичните седмици през пролетта. "Времената, в които можехме спокойно да гледаме към онова, което ни очаква, отдавна отминаха. В момента интензивните ни капацитети са "на жълто"", казва той.
И това се дължи най-вече на факта, че в страната има остър недостиг на кадри - в интензивните отделения липсват между 3500 и 4000 болногледачи. Германия е в състояние за рекордно кратък срок да оборудва нови, напълно функциониращи интензивни легла, но откъде да намери и персонал за тях?
Причините за този недостиг са известни: относително ниско заплащане, затова пък висока отговорност, постоянна работа на смени, включително и в края на седмицата, а и недостатъчно високо признание и зачитане на този труд от страна на обществото. Министърът на здравеопазването Йенс Шпан отчаяно се опитваше да набира медицински кадри и болногледачи от чужбина - още преди да се разрази пандемията от коронавирус.
Настроението сред болногледачите се влошава
Резултатите от най-новото социологическо проучване, проведено сред болногледачи в сферата на интензивната медицина, не звучат окуражително: 97 процента от тях не вярват, че Германия разполага с достатъчно кадри, за да посрещне добре втората вълна от пандемията, а почти половината от анкетираните заявяват, че вече не са така мотивирани, както през пролетта. 93% пък се опасяват, че следващите месеци допълнително ще влошат условията им на труд.
Подобни притеснения изпитва и Бербел Брайман. 47-годишната болногледачка работи в интензивното отделение на университетската клиника в Мюнстер. "Още сега ние работим до изнемогване. И ако това не се промени, системата бързо ще колабира", казва тя. Брайман знае много добре какво говори. Тя работи в интензивното отделение от 1998 година.
"Всички ние тук се сблъскваме с напрежение и стрес, каквито не сме преживявали досега. И емоционално, и физически", казва болногледачката. Тя добавя, че и профилът на пациентите в нейното отделение се променя. Днес там са настанени все повече млади хора - като млади бащи в средата на 30-те без предишни заболявания.
"През цялото време се питаме: какво още ни очаква нас в Германия?", казва Бербел Брайман. Тя и колегите ѝ са изморени, изнервени и притеснени. Подобно е и настроението сред обществото.
И д-р Кристиан Караянис потвърждава: "Настроението в клиниките става все по-лошо". Според него, Германия спешно трябва да разработи стратегия, за да не се окаже така, че през следващото лято 20% от болногледачите да напуснат работа. "Тогава болниците просто няма да могат да функционират нормално", казва експертът.
Автор: Оливер Пипер