Тъй като си имаме премиер, който знае и може всичко, лично той започна битката с коварния вирус. Каза през пролетта, че ни спасил от имигрантите и сега ще ни спаси и от коронавирусната епидемия и наложи крути ограничителни мерки (чрез ЩАБА, който той създаде). Почти затвори държавата, разходките в парковете бяха забранени, сядането по пейките също, София беше поставена под карантина, налагаха се глоби до 5,000 лв. за неспазване на „мерките”. На 7 април каза: „Категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга. Отказвам да бъда този, който да решава кой да диша и кой не. Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки."
По онова време, пандемията се беше развихрила в САЩ, Великобритания, Испания, Италия и други страни, у нас тя дойде по-късно и заразените и починалите не бяха толкова много и премиерът ни реши, че това е резултат от „мерките”, похвали се, че първи сме ги въвели в Европа и разни лидери са му се обаждали да искат съвети, как и какви мерки като нашите те да приложат. Той даже нарече „бабаити” разни премиери на някои страни, които са проспали заплахата и се стигнало до там, болните в техните страни да умират в коридорите, да ги увиват в чували и да няма къде да ги погребат.
Борисов явно реши, че сме се справили с коронавируса, а д-р Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ и на Здравната комисия в парламента, заяви тържествено: „спасихме здравето на българите”, имайки предвид премиера и правителството.
Но човек предполага, а Господ разполага. През лятото коронавируса позатихна, мерките се разхлабиха. Премиерите- бабаити, за които говореше Борисов, използваха летните месеци и подготвиха държавите си за нова коронавирусна вълна. У нас това не стана. Не бяха организирани отделни COVID болници, така че да не се налага, да се затварят важни клиники в профилирани за други болести болнични заведения и да се преустройват за прием на COVID пациенти. Уж, по думите на премиера ударно бяхме започнали да произвеждаме защитни облекла за медицинския персонал и щяхме да изнасяме (но първо да се презапасим, пък тогава, каза той), а се оказа, че тези облекла не достигат и хиляди лекари, медицински сестри и санитари се разболяха, а някои и умряха. Започнаха да не достигат линейки и лекарства. През пролетта беше обявено, че ще има масово тестване, но такова не беше проведено. Внесени бяха ПСР тестове, но скъпи, едно четиричленно семейство трябва да се изръси с над четиристотин лева, ако е със съмнения за зараза, и кой знае колко хора са прибягнали до такива тестове едва тогава, когато вече е било малко късно. Здравният ни министър тържествено ни уверяваше, че „легла” в болниците има достатъчно, а легло, несвързано с медицинско оборудване и при липса на медицински персонал и медикаменти е просто един креват.
И се случи това, което беше логично да се случи- България излезе на първо място в Европа по смъртност от коронавирусно заболяване. Печален рекорд, за който някой трябва да носи отговорност. Някой- това не са хората, които уж не спазвали „мерките”, а правителството, начело с неговия министър председател и министъра на здравеопазването. Тяхно беше задължението да подготвят държавата, здравната система, за да посрещне коронавирусната вълна, която ни залива днес.
Разбира се, не може да очакваме от това правителство да поеме отговорност за връхлетялата страната ни беда. Изпаднало в паника, то сега отново наложи нови мерки и отново някои от тях пресилени и необосновани. Въпреки, че българите започнаха да спазват мерките. Изплашени, хората масово започнаха да носят маски, да не влизат повече от двама в малки магазинчета, да спазват дистанция. Тези магазинчета сега се затварят за един месец. Кафе сладкарниците раздалечиха масите, спазиха всички указания, но ги затвориха и тях. Както и всички „несъществени” магазини, а те са съществени, защото от тях купувате важни неща за вашето домакинство. Децата от първи до 12 клас минават на „он лайн обучение”, но както каза една майка в телевизионно интервю, няма начин тя да осигури таблет или компютър за всяко едно от трите си деца. Знае се също , че онлайн обучението е неефективно и ще се отрази негативно на качеството на обучението, и че затварянето на децата у дома, свързано и това един от родителите да спре да работи, е вредно за здравето им. Да не говорим за фалита на много фирми, увеличаването на безработицата, невъзможността един безработен да изхрани семейството си с 24 лева помощ на ден.
Ограничителните мерки, тези, които са разумни, са важни по една главна причина, те трябва да са планирани и прилагани във времето, за да не се задръстват болниците, да не се разкарват тежко болни от болница на болница и да умират в линейките или на болничните стълбища. И тъй като не беше изготвен и приложен такъв план- осигурен с оборудване, медикаменти и предпазно облекло за медицинския персонал, за да се омекоти надвисващата катастрофа, се прибягна до локдаун. Със закъснение. Във Великобритания, „бабаитът” Джонсън въведе строги мерки за около един месец като у нас- но от 5 ноември до 2 декември, като той обясни, че с този срок, правителството иска да даде възможност на хората да се подготвят и отпразнуват коледните празници. А как българите ще се подготвят да отпразнуват коледните празници, след като нашият локдаун е до 21 декември? Кога ще купят, а и от къде подаръците?
Ограничителните мерки в никоя страна не са популярни, в самата Великобритания и в други страни има улични протести против тях и сблъсъци с полицията, която даже използва сълзлив глас. Нашият премиер е наясно, че такива протести може да избухнат и у нас, а те ще му дойдат в повече от протестите с искания за неговата оставка. Затова и в момента се разиграва познатият сценарии за „лошото и доброто ченге”. Ролята на „лошото ченге” е поверена на здравния министър, той издава непопулярните заповеди, а Борисов играе ролята на „доброто ченге”- призовава да не се прекалява с мерките, здравите хора да работят. Направи и обръщение към българите с видеозапис в своя Фейсбук профил. Каза няколко мъдри изречения, но се оказа, че в тях не е вложил свое творчество, неговата пиарка, известна като „Шехеразада” буквално ги е копирала от подобно обръщение към нацията на шведския премиер Стефан Льовен.
Ето ги:
Льовен: „Новият коронавирус принуди всички ни да направим големи жертви. Трябваше да се откажем от толкова много любими неща. Трябваше да отменим много важни събития от нашия живот“.
Борисов: „Всеки от нас беше принуден да направи жертви - да се откаже от любими неща, да промени начина си на живот и на работа“.
Льовен: „Сега виждаме ясно, че малката възможност да си отдъхнем, която имахме през лятото и есента, вече я няма“.
Борисов: „Сега обаче виждаме ясно, че малката възможност да си отдъхнем, която имахме през лятото и есента, вече я няма“.
Може да не е лично виновен за този гаф, но българския народ очаква повече от своя премиер, а не обръщение наситено с плагиатство.