Да запретнем ръкави и да свършим работата: в САЩ правят точно това. А в Германия? Не разбирам какво се случва в момента в тази страна, пише с недоумение Инес Пол, кореспондентка на ДВ в САЩ.
От девет месеца не съм се връщала в Германия. В ранното лято на 2020 поех към САЩ, за да отразявам за Дойче Веле тамошните избори. Мнозина наоколо ми не разбираха защо доброволно се премествам в държава, избрала по демократичен път един президент, който гради политическата си власт върху лъжи и омраза.
Към онзи момент пандемията вече беше факт. И докато буйстващият човек в Белия дом напук на здравия разум игнорираше смъртоносната опасност, Германия изглеждаше в добри ръце. В ръцете на една канцлерка с природонаучно образование, която се лекота си пробиваше път през джунглата от числа и със своята наглед доказана компетентност печелеше доверието на повечето хора.
Какво става в Германия?
Но колко различно изглеждат нещата днес. Наложи ми се да се прибера в Германия, за да подновя визата си. И така в продължение на две седмици се оказах член на едно общество, което се намира на ръба на нервната криза.
Съвсем не разбирам например защо Германия едва сега започна да ваксинира учителките и учителите.
Не разбирам защо училищата ту отварят, ту затварят, а родителите понякога чак в 21:23 часа вечерта получават мейли от тотално изнервените учителки и учители за това дали на другия ден дъщеричката пак ще учи край кухненската маса или ще може да отиде за три часа на училище.
Не разбирам примирението с факта, че семейства се разпадат или ще се разпаднат всеки момент, понеже натоварването просто е прекалено голямо - и то в страна като нашата, където грижата за семейството е записана с главни букви във всички правителствени програми.
Не разбирам защо тъкмо личните лекари, които се радват на пълно доверие от страна на своите пациенти и добре познават здравните им досиета, още нямат право да ваксинират. По този въпрос също възникна злополучното напред-назад, което само допълнително увеличи фрустрацията на хората.
Защо трябва да се поучим от САЩ
В сегашните времена на световна смъртоносна криза най-ясно се вижда какви са предимствата на практичния светоглед на американците. Откакто Джо Байдън обяви борбата срещу пандемията за свой главен приоритет, цялата страна се мобилизира в степен, за която Германия може само да мечтае.
В САЩ ваксини се поставят дори в супермаркетите, а когато някой не се яви или откаже записания час, тогава инжекцията получава следващият. И то без „удостоверение за ваксинационна управомощеност“.
Не знам дали сте чували тази крилата фраза: „Кажи ми какво мислиш за САЩ, за да ти кажа що за човек си“. Особено в Германия Съединените щати и до днес си остават екран, на който хората прожектират или сляпото си възхищение, или дълбокото си презрение. А подобни крайности изобщо не отразяват тази многолика страна.
В сегашните времена си струва да погледнем към САЩ с трезво око и с готовност да се поучим. Много хора в тази страна в момента живеят с девиза „Да запретнем ръкави и да свършим работата“. Дълго време се смяташе, че тази нагласа е типична именно за нас, германците. Но в течение на охолните години явно някъде сме я изгубили.