Понякога така ни се иска да си хапнем нещо сладичко, че не можем да мислим за нищо друго. По този начин тялото ни сигнализира, че се нуждае от енергия или че е под стрес и му е нужна релаксация. Неслучайно в източната медицина сладкият вкус се счита за лечебен при редица заболявания и състояния.
Например сладкото е полезно в жегите, тъй като „утаява“ излишната топлина в тялото, помага на сърцето, овлажнява и предотвратява изсушаването на тъканите на тялото. Сладкото е универсален антистресов фактор и най-бързият източник на енергия, особено за мозъка, сърцето и мускулите. Глюкозата (включително тази, която се образува поради разграждането на захарта в организма) също има способността да поддържа бариерната функция на черния дроб срещу токсични вещества.
Обратната страна на монетата не е толкова добра. Метаболизмът на въглехидратите много лесно се нарушава (почти всички го направихме по време на карантината) и е много труден за възстановяване.
Зависимостта на тялото от консумацията на прекомерни количества сладко е подобна на наркотичната: колкото повече ядете, толкова повече искате. И опасността е не само в рафинираната бяла захар, но и в скритите захари, които изобилстват в готови продукти, полуфабрикати, сосове, сокове, сода, хлебни изделия и други „лакомства“. Заедно с ниската двигателна активност допринася за намаляване на чувствителността на клетките към инсулин, сгъстява кръвта и понижава енергията в тялото.
Ежедневната консумация на понижаващи захарта храни и лечебни растения ще помогне да се предотврати развитието на захарен диабет и да се нормализира метаболизмът. През лятото те са навсякъде - буквално на една ръка разстояние.
Ще премахнем излишната вода и глюкозата с помощта на леки диуретици: копър, кориандър, магданоз, маруля, репички, млади плодници от хвощ, прясно смляно и прясно сварено кафе (за предпочитане не от кафе машина), чай от брезови листа и живовляк, цвят от липа и черен бъз, прясно сварен черен и зелен чай.
С какво са полезни краставиците?
Някои растения съдържат вещества, подобни на инсулина - растителен инсулин, който за разлика от животинския има непротеинова природа и не се разрушава в стомаха. Много богати на растителен инсулин са копривата, репеят, глухарчето, боровинките (плодове и листа), детелината, зеленият фасул, които имат доказан антидиабетен ефект. Пресният сок от редица зеленчуци има инсулиноподобен ефект, соковете от картофи и зелеви листа се считат за най-активни, към които в сокоизстисквачката се добавят магданоз, моркови, маруля, цвекло, млади листа от коприва, глухарче, живовляк, цикория за засилване на ефекта.
Те подобряват чувствителността на тъканите към инсулина (което е особено важно при диабет тип 2). Много от подправките също имат инсулиноподобен ефект: канела, карамфил, индийско орехче, кардамон и джинджифил.
Много зеленчуци и зърнени храни са богати на диетични фибри, които са важни за понижаване на захарта. Сред тях е пектинът, който има регулиращ ефект върху чревната имунна система, перфектно премахва токсините и излишната глюкоза, има антимутагенен ефект. Сега използваме лимон, цвекло и краставици като източник на пектин. А пектинът от краставица също предизвиква увеличаване на секрецията на инсулин, има благоприятен ефект върху метаболизма на мазнините.
Полезно е диетата да се допълва и с алкални радикали, за да се понижат нивата на кръвната захар. В слабо алкална среда глюкозата може спонтанно да се превърне във фруктоза и маноза, които не изискват абсорбиране на инсулин. Най-висока алкалност притежават репичките, цвеклото, морковите, целината, марулята, спанака, краставиците и горските плодове, картофите, зелената част на глухарчето, ревена, касиса, прасковите, сините сливи и сушените ябълки.
Макро- и микроелементите са важни за регулирането на метаболизма на захарта и мазнините. Магнезият се натрупва в просо, овес, зелен грах, копър, магданоз, цвекло, маруля. В чесъна, лука, морковите има много цинк. Йодът се съдържа в рибите, водораслите, чесъна, цвеклото, касиса и ягодите. За образуването на инсулин и усвояването на глюкозата най-важните съединения са хромът и манганът.
Основните източници на хром са говеждо месо, черен дроб, пълнозърнести храни, цвекло, гъби; манган - подправки, както и спанак и зелени листа от други зеленчуци, зърнени култури - пшеница, спелта, елда, просо, цвекло и моркови, зелен грах и боб, бирена мая и бадеми.
От гледна точка на източната медицина захарният диабет се отнася към заболяванията, дължащи се на недостатъчен „ин” (влажен, хладен) и „разпалването“ на вътрешната топлина.
За потушаването на „топлината“ помагат „горчиви“ продукти: салата с листа от глухарче (предварително залети с вряла вода), зелеви салати и маруля, артишок. Ще добавят към организма ви „ин” и цвеклото, варените картофи и млечните продукти.