"Програмата по разработването на българската ваксина срещу КОВИД (COVID-19) е напълно завършена и вече търсим инвеститор, който да направи клиничните изпитвания".
Това заяви директорът на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН Андрей Чорбанов в интервю за Actualno.com. По думите му, в момента предстои да се направи официално запитване към българската държава дали има интерес да развива разработената ваксина и ако властите откажат имунологът ще се обърне към инвеститори - за момента имало три предложения. Проф. Чорбанов добави, че ваксината се различава по всичко от настоящите ваксинални продукти на пазара.
- Проф. Чорбанов ако българският прототип на ваксина бъде завършен успешно, ще препоръчате ли на хората да се ваксинират задължително с нея?
- Не! От самото начало на проекта, който започна от май месец 2020 година, ние декларираме, че тази ваксина няма как да бъде задължителна. Тя трябва да бъде специфична, особено когато става дума за такъв вирус. Задължителни са ваксините, които са заложени в Националния, световните или европейските имунизационни планове за причинители на заболявания, които причиняват много повече поражения и имат висок процент на смърт. Българската ваксина трябва да бъде за рисковите категории и първото и важно условие трябва да е гарантирано безвредна и ефикасна.
- Може ли според вас вирусът да мутира така, че да почне да заразява с друг антиген, а не само със S- протеин?
- Той не заразява със S-протеин. Неговият смисъл и функцията е друга. Ако погледнем структурата на вируса, той представлява комбинация от молекули, които съдържат една прекрасна адапционна способност към живата популация. Всички тези белтъци имат различни функции и конструират една форма, в която се съдържа вирусната информация. Смисълът на вируса е да проникне в клетката гостоприемник, излазвайки тези протеини - едни от тях са ензими, едни блокират имунния отговор срещу него, едни разпознават рецептори, четвърти правят буквално дупка, стимулирайки клетката да ги погълне и тн. Така всички тези белтъци образуват нещо като вирусна обвивка. S-протеина е най-големия от тези структурни белтъци. Той е много голям, защото дава дистанцията на вируса от клетката и когото този белтък намери пицелния рецептор тогава дава възможност на вируса да се прикрепи стабилно към този рецептор, стимулира се клетката и тя го поглъща. В този момент S-протеина разпознава и се нагажда по рецептора, там са и най-много мутациите. Затова и много от антителата са тези, които, хващайки се за S- протеина не му дават възможност, да намери рецептора да се захване с него. При малка мутация, обаче тези антитела вече са неефективни и той си се хваща. Така, че тези нови мутации дават това вирусно предимство. Ако разчита имунния отговор на антителата, обаче, ако разчита на този Т - клетъчен имунитет, който разпознава не само S-протеина и особено неговия свързващ район, а разпознава всички негови компоненти, то тогава би могло много по-ефективно неговото обезвреждане, защото тези клетки директно атакуват заразените с вирус клетки. Защото те показват на повърхността си различни вирусни компоненти. Специфичните Т-клетки разпознават цялата клетка и я унищожават заедно с вируса, не дават възможност на вируса да напусне клетката.
- В прототипа на ваксината, която разработвате, говорите, че тя ще атакува елементи на коронавируса, които са неизменими. Кои са те?
- Ако човек подложи вируса, целият му геном, на специфичен анализ, който открива кои са компонентите, които се разпознават от имунната система, ще забележи, че това са епитопи (бел. ред. - епитопът е част от антигена т.е. белтъка на вируса). Тези епитопи могат да бъдат Б-клетъчни (които се разпознават от антителата) и Т-клетъчни (които се разпознават от специфичните имунни клетки). На много места те се припокриват. Важно е да се каже, че това, което е епитоп за един етнос, за един народ, не е епитоп за друг етнос и друг народ. Така че универсални ваксини, в този смисъл, за цял свят няма. Има за група народи и затова навсякъде по света се ползват специфични ваксини, за различни цели. Така че нашият екип намери такива епитопи, които не са се променили от първия коронавирус SARS-1 (бел. ред. - този, който предизвиква Тежък респираторен синдром и се появи в началото на XXI век, като смъртността при него достигаше 30%, но инкубационният период и развитието на болестта бяха много по-кратки и чрез ефективни карантинни мерки в Азия не се стигна до пандемия). Това са така наречените скрити епитопи, те не се виждат във външната част на вируса. Когато вирусът попадне в (човешка) клетка и клетката го "представи" на повърхността си, въпросните епитопи биват разпознавани от Т-клетки, за които говорим досега. Тези епитопи са много по-удобни за разработка на ваксина, защото там няма риск те да се променят във времето и да стане ваксината неефективна.
- А сегашните ваксини атакуват ли въпросните епитопи и ако не го правят, защо?
- Сегашните ваксини имат за цел само S-протеина и изобщо не се занимават с други части на вируса. Това е така, защото много по-бързо и по-лесно беше да се направи това. Идеята беше да се произведе максимално бързо и лесно ваксина. Този тип технология се прави бързо, което е добре, проблемът обаче е в ефективността.
- Атакуването на тези неизменими частици какво всъщност ще причини на коронавируса?
- Атакуването на тези частици позволява веднага да бъде разпознат, когато е в клетката и всяка клетка, която е заразена, да бъде унищожена.
- Ще го разруши?!
- Да, разбира се! Смисълът е когато цялата клетка бъде разрушена, нейните механизми за изхвърляне на вируса навън да се разрушават и вирусът да не може да напусне клетката. Размножаването на вируса е такова, че когато той попадне в една клетка, размножават се много копия и огромен брой от тези копия напускат клетката (в търсене на следваща клетка). Когато една такава клетка бъде разпозната, тя бива унищожавана и вирусът не може да я напусне.
- Сигурен ли сте, че неизменимите частици не могат да мутират, макар и далеч по-бавно, отколкото S-протеина?
- Би било изключително скандално ако кажа, че съм сигурен. Всеки един научен екип прави най-доброто, което е възможно. В този момент, тази наша теория изглежда много по-достоверна, отколкото да кажем конкурентните такива. Това е най-доброто, което ние може да направим.
- Кога да очакваме българския прототип на ваксината на пазара?
- Това не зависи от нас в този момент, защото клиничните изпитвания вече не се правят от нас. Правят се от екипи медици, фармацевти, които набират съответните доброволци и те организират всичко това. От наша страна е да предоставим ноу-хауто, да покажем как се сглобява, какво се прави, за да се направи достатъчно голяма партида, която да бъде тествана в тези фази. Ако бъдат проведени фазите по начина, по който се правеше с другите ваксини - едновременно първа, втора и трета, разбира се, че четири месеца са крайно недостатъчни, но в рамките на година тя ще бъде готова. Фирмата-производител ще даде име на ваксината.
- Според Вас, накъде ще се развива коронавирусът - към по-смъртоносен и заразен, към по-заразен, но не толкова смъртоносен или нещо друго?
- Eволюцията на вирусите е известна от много години. Те нямат полза от това да убиват гостоприемника. Вирусите стават по-адаптивен, заразяват повече хора, но са по-малко смъртоносни. Трябва да се знае, че, примерно варианта, който беше от предишния коронавирус (SARS-1) и този, който предизвиква Близкоизточния синдром (вируса MERS), който беше изключително смъртоносен, около 40 процента смъртност (SARS-1), той зарази страшно малко хора - 10 000 души. Искам да кажа, че колкото по-смъртоносен е един вирус, толкова повече се ограничава неговото разпространение. Факт е, че в момента сегашният вирус се разпространява сред много повече хора и това е единствената причина да има такива нива на заболели. Ако сега продължаваше Алфа вариантът, щяхме да имаме по 400 – 500 души максимум на седмица. Настоящият вариант обаче е по-заразен: с по-малко частици, той заразява повече хора и в този аспект той заразява и по-големи групи. Това е причината, например, ебола да не се разпространява по този начин. Той е с изключително висока смъртност – 60 процента. Прогнозата ми е, че вирусът ще мутира и занапред. Има три компонента за това. Първият е при попадането му в имунодефицитни хора. При тях излизат най-много мутации. Вторият е ваксинацията. Когато ваксинирате по време на пандемия, вирусът търси начин да избегне този имунен отговор и това го стимулира да мутира. Третият компонент са антивирусните средства, които се опитват да го спрат.
- На какви данни формирате мнението си?
- Всичко, което използвам, е най-доброто, което има в момента. Това са най-специализираните издания в света като например Science. Те не си позволяват да публикуват скандални неща, които не са проверени. Всеки материал, който се публикува в тези списания, бива подлаган на много сериозен анализ, на база източниците, методите, които се използват за изследването, неговата достоверност и т.н. Аз, разбира се, не мога да си позволя лукса да правя спекулации, които да бъдат опит за скандализиране на обществото или опит за излизане от някаква тривиалност. Факт е обаче, че има и учени, които са близки до държаните администрации по света и почти винаги са подкрепящи политиката им. Бих казал, че ученият, когато е независим и свободен, може да си позволи и да каже нещата такива каквито са.
- Във Фейсбук написахте дълга публикация за зелените сертификати. В нея казахте, че ваксинираните разпространяват вирусния товар напълно съизмеримо с неваксинираните. А вярно ли е, че ваксинираните, ако изобщо се заразяват, карат болестта в много по-малък период от неваксинираните? Има ли научни публикации?
- Това е един голям спор и има научни публикации и в двете посоки. Така е в света на науката. За всяка тема има дебат. Няма еднозначно мнение. Моята позиция остава непроменена. От това, което виждам и чувам от болниците, е, че ваксинираните могат да разпространяват вируса със същата форма и товар както и неваксинираните.
- Ако от вас зависеше, каква стратегия щяхте да предприемете срещу коронавируса?
- Първо, ние не знаем каква част от населението ще се разболее. А как може да знаем това нещо? Това предполага да се знае каква ще е натовареността на здравната система, каква част от населението никога не е срещала вируса и каква част от него, съответно, може да попадне в болници и да ги натовари. Затова предлагам първо да се направи много бърза превантивна програма, при която да се тества много голяма част от населението със специфичния метод, който измерва именно тези цитотоксични клетки. Това ще даде възможност да се разбере какъв процент от хората са рискови и могат ли да се разболеят. Сигурен съм, че хората доброволно ще пожелаят да се изследват, ако знаят, че ще получат сертификат и че няма нужда да бъдат ваксинирани. Такъв тест може да се направи и в момента, но той е служи само за информация на хората. Т-клетъчният тест го има в много центрове и страната има капацитет и възможности. Когато се тестват едни 100-150 000 души и изобщо, възможността да се направи един бърз скрининг, това ще даде шанс да се направи картина на населението и ще се знае как да реагира здравната система.