В Испания почти няма антиваксъри, а доверието в медицината е по традиция високо. Затова сега страната очевидно вече е постигнала стаден имунитет срещу коронавируса. Какво направи Испания по-добре от другите държави?
Испания започна да ваксинира населението си на 27 декември миналата година. Три седмици преди това правителството в Мадрид представи своята стратегия за имунизационната кампания. И там решиха с предимство да ваксинират рисковите групи - възрастните хора, работещите в старческите домове и в интензивните отделения. След това идваше редът на съответната възрастова група, а през лятото ваксинирането вече беше достъпно за всички.
"Златен медал"
Правителството си беше поставило за цел до края на лятото да бъдат ваксинирани 70 процента от населението на страната - макар да имаше и непредвидени обстоятелства като например проблеми с доставката на ваксини и временно спиране на ваксинирането с AstraZeneca заради риска от тромбози. Въпреки това като цяло ваксинационната кампания протече много добре.
През август премиерът Педро Санчес обяви, че Испания е заслужила златния медал за ваксиниране, тъй като процентът на ваксинираните тогава беше най-висок сред петдесетте държави с най-многобройно население в света. Днес делът на ваксинираните в Испания достига цели 90 процента, ако изключим децата до 12-годишна възраст. Гладко и без никакви излишни дебати протича и поставянето на бустерните дози ваксина.
На какво се дължи испанският успех
В Испания няма почти никакъв скептицизъм относно ваксините, нито пък антиваксърска общност. На една от малкото демонстрации във връзка с ваксинациите се събраха едва около 250 човека. Хората възприемат ваксинирането като достижение, особено след горчивия им опит с детския паралич през 1960-те години, победен именно с помощта на имунизации. След диктатурата на Франко обществената здравна система на страната беше модернизирана, с което испанците продължават да се гордеят и до днес, макар напоследък тя да пострада от икономиите покрай последната еврокриза.
В Испания на ваксините винаги се е гледало като на решителното оръжие срещу Ковид-пандемията. А и след претоварването на интензивните отделения по време на първата вълна, високата смъртност и продължителния пълен локдаун хората жадуваха да получат такова силно оръжие срещу коронавируса.
Стриктна организация
Към това трябва да добавим и много добрата организация на имунизационната кампания. Часовете за ваксиниране бяха раздавани централно - никой не трябваше да се грижи сам за това. Потвържденията се получаваха по телефона и чрез есемес. Експертите бяха единодушни, че това е отлична стратегия.
Когато през лятото отпадна нуждата от часове за ваксиниране, много млади хора веднага отидоха да се ваксинират. И за това си има логично обяснение: много по-близкият контакт в семейството, както и фактът, че младите хора в Испания често остават по-дълго да живеят заедно с родителите си. Именно осъзнаването на тази тяхна отговорност към родителите им е накарало много от по-младите да се ваксинират възможно най-бързо, твърдят социолозите.
Стадният имунитет е вече факт?
Само 6 процента от испанците отказват да си поставят ваксина, като е ясно, че сред тях има и хора, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани. Затова и в момента почти вече не се поставя първа доза от ваксините срещу Ковид-19. Наскоро в специализираното списание "The Lancet" излезе публикация, в която експерти изразяват предположението, че Испания вероятно вече е постигнала стаден имунитет, който сега трябва да бъде затвърден с бустерно ваксиниране.
Лакмусът за това ще бъде предстоящата зима, когато животът и на испанците обикновено се пренася в закрити помещения. А особено показателни ще бъдат дните след продължителните празници от Бъдни вечер до Богоявление, когато по традиция се събира цялото семейство.