Опитните кардиолози приемат двете понятия, които често се използват от обществото - “гъста кръв” и “разреждане на кръвта” несериозно и дори насмешливо. Сгъстяването на кръвта се случва например при заболявания като миеломна болест, полицитемия и др.
При тях се повишава гъстотата на кръвта като течност, информира zdrave.to. Но по принцип, когато използвате термина “гъста кръв”, съвсем друго имате предвид.
Запомнете: може въобще да няма повишаване гъстотата на кръвта, но пък да има повишен риск от образуване на тромби.
Склонността към тромбообразуване няма пряка връзка с гъстотата на кръвта и възниква по различни причини - наличие на атеросклеротични плаки в съдовете; някои видове сърдечни аритмии, спомагащи за тромбообразуването (например фибрилация и трептене на предсърдията); изменения в самата съсирваща система на кръвта, както генетично обусловени, така и придобити.
Основната опасност от тромбите е запушването на кръвоносния съд или къде е пренесъл потокът кръв този тромб. Самият процес тромбоза е жизненоважен, тъй като природата е създала този механизъм, за да ни защити от масивна кръвозагуба при увреждане на кръвоносни съдове. Но при някои болести този механизъм се активира понякога и в моменти, в които не е нужно и дори е вредно. Природата обаче не е предвидила такива “нови” условия и затова действа на сляпо.
Задачата на медицината е да държи под контрол този процес и да не му позволява да причинява разрушителни последствия. Както се случва при активиране на тромбообразуването не там, където е нужно, и не тогава, когато действително е необходимо. Например спукването на атеросклеротична плака или ерозия на нейната повърхност влекат след себе си образуване на тромб по повърхността на тази плака.
Тромбът бързо увеличава размерите си и ако запуши кръвоносния съд, това води до инфаркт в органа (най-често инфаркт на миокарда и инсулт). Тромб, образувал се в лявото предсърдие при предсърдно мъждене (фибрилация на предсърдията) при попадане на фрагмент от него в кръвотока, се движи по съдовото русло, докато не “заседне” в някой от съдовете, не го запуши и предизвика инфаркт на съответния орган (най-често на мозъка, а това значи инсулт).
Съществуват много лекарства, които влияят на съсирващата система на кръвта и намаляват риска от образуване на тромби. Повечето от тези лекарства или понижават способността на тромбоцитите да се слепват, или потискат активността за разтваряне на белтъчните вещества в кръвта, участващи в нейното съсирване. Първата група лекарства се нарича “антитромбоцитни препарати”, втората - “антикоагуланти”. Казано простичко, те “разреждат” кръвта, въпреки че това не е буквално така.
Истината е, че тези лекарства просто пречат на образуването на тромби. Но понижаването на риска от тромбообразуване увеличава риска от кръвоизливи. За оценка на този риск си има специални скали и лекарят е този, който преценява при какви лекарства се увеличава рискът от кръвотечения. Въобще винаги преди назначаването на всяко едно лечение, трябва да се претеглят ползата и възможният риск. По тази причина в редица случаи специалистите се въздържат временно от предписване на антитромбоцитни препарати или антикоагуланти.