Билката "дяволска уста" е от семейство Устноцветни, двегодишно тревисто, високо до 150 см. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември, пише zdrave.to.
Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места, до 1000 м надморска височина. Използва се цъфтящата надземна част, заедно с листата. Основните биологично-активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вещества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.
Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения. Чаят подобрява проводимостта на кръвта и кислорода към сърцето, а също така действа като успокоително.
Прилага се при повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менструация, анемия и др.
Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките. Вкъщи може да се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чашка, 3-4 пъти дневно.