ЕЦТП: България системно греши в разследването на катастрофите. Вземете мерки!

В България има системна грешка по отношение на установяването на причините за настъпване на даден инцидент. Съответно това води и до невъзможност да се установят и предотвратят причините за настъпването на инцидентите и затова впоследствие те се повтарят. Превенцията е от изключителна важност. Това пишат в свое писмо до министър-председателя Бойко Борисов, председателя на парламента Цвета Караянчева и главния прокурор Иван Гешев от Европейския център за транспортни политики.

При проучване от ЕЦТП се установили, например, че в над 90% от случаите не се взимат т. нар. цилиндри или ядки от асфалта, за да се провери състава му. До момента в България никога не е използвана и няма налична машина за измерване на сцеплението на асфалта, а това изважда на дневен ред въпроса как се преценява например, че пътната среда няма отношение към дадено ПТП.

Ето и цялото обръщение на ЕЦТП до властите:

До
Министър Председателя на Република България
Г-н Бойко Борисов
До
Председателя на Народното Събрание на Република България
Г-жа Цвета Караянчева
До
Главния прокурор на Република България
Г-н Иван Гешев

Уважаеми дами и господа,

Европейският център за транспортни политики следи внимателно всички предложения и усилията, които се правят по отношение намаляването на жертвите и ранените при пътнотранспортни произшествия. В действителност проблемът с пътнотранспортния травматизъм е в дневния ред и на всички институции на Европейския Съюз, като в общността се обръща особено внимание на усилията за намаляване на жертвите и свеждането им до нула в периода до 2050 година.

Последните предложени промени по отношение на наказанията за водачи, които са шофирали и причинили смърт вследствие на употреба на наркотични вещества, алкохол или са допуснали превишаване на скоростта с над 50 км/ч, са нещо, което считаме, че би оказало благоприятно влияние върху пътната безопасност. Не бива да забравяме, че България продължава да е на едно от челните места по брой на загинали и ранени вследствие на пътни инциденти.

В същото време обаче наред с промените трябва да се обърне сериозно внимание и на липсата на предложения и мерки по отношение на други елементи, които съпътстват процеса по установяване на причините за настъпване на инцидент.

Статистиката показва, че през 2019 г. 96,85% от ПТП са настъпили по вина на водачите на пътни превозни средства, а едва 0,24% са свързани с пътните условия. Отделно от това в статистиката на МВР за същата година се посочва, че ПТП поради „несъобразена скорост“ са 1781, а поради превишена скорост е само едно. Прави впечатление, че 39 ПТП са категоризирани като инцидент вследствие на несъобразена скорост спрямо пътните условия при “намалена видимост”. Вследствие на такива инциденти има 10 загинали и 51 ранени. Този вид произшествия в повечето случаи се дължат на влошени метеорологични условия. Причините за допускане на грешка от участниците в движението, при мъгла например, се дължат основно на липса на достатъчно информация за пътната обстановка, като поведението на водачите в този случай неправилно се категоризира като “несъобразена скорост” спрямо пътните условия, защото няма индикатори, които да указват каква следва да бъде правилната или съобразената скорост.

Този сериозен дисбаланс в статистика означава, че вината в над 90% от случаите се прехвърля на участниците в движението. За сравнение в ЕС статистиката показва, че съотношението е 60% вина на участниците и 40% влияние на инфраструктурата. Това би означавало, че в България пътната инфраструктура е съвършена до степен, в която не оказва влияние върху поведението на участниците в движението.

Всичко това показва ясно, че в България има системна грешка по отношение на установяването на причините за настъпване на даден инцидент. Съответно това води и до невъзможност да се установят и предотвратят причините за настъпването на инцидентите и затова впоследствие те се повтарят. В този смисъл смятаме, че превенцията е от изключителна важност.

Най-важната част от доказателствената съвкупност на делата за ПТП са автотехническите експертизи и заключенията на вещите лица, които са ги изготвили. На практика този вид дела се „решават“ въз основа на заключенията на вещите лица. Считаме обаче, че един от основните проблеми, които водят до неправилното отчитане на причините за пътните инциденти, е липсата на ясно разписани регламенти и критерии, по които да се води техническата и експертна част на разследването на пътен инцидент. Съществен проблем продължава да бъде липсата на изисквания за техническа обезпеченост на всички ангажирани с разследването на ПТП, най-вече на вещите лица-експерти, на които се възлага изготвянето на автотехническа експертиза (АТЕ). Няма конкретно поставени изисквания или утвърден държавен стандарт за употреба на лицензиран софтуер от вещите лица и експертите по АТЕ, назначени по дела за разследване на катастрофи, нито каквото и да било конкретно изискване за
употреба на специализирани технически средства, като например на рефрактометри (уреди за измерване на коефициента на обратно светло отражение на пътната маркировка). Често пъти дори липсва детайлно обследване на всички условия, които са довели до възникването на пътния инцидент.

При проучване на ЕЦТП се установи, че в над 90% от случаите например не се взимат т. нар. цилиндри или ядки от асфалта, за да се провери състава му. До момента в България никога не е използвана и няма налична машина за измерване на сцеплението на асфалта, а това изважда на дневен ред въпроса как се преценява например, че пътната среда няма отношение към дадено ПТП. Липсата на оборудване поставя под въпрос доколко са верни заключенията, направени по време на разследването на дадено ПТП или АТЕ, които се представят пред съда.

В НПК няма процесуална възможност за допускане на експертни становище на външни, неназначени от съответния орган по разследването, експерти в процеса на събиране на доказателства, които да гарантират равнопоставеността на страните в процеса по събирането на доказателствата. С други думи, при възражение от страна на пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец или обвиняемия/подсъдимия по заключенията на АТЕ, страната няма процесуална възможност за ангажиране на външен оторизиран експерт по негов избор, чието заключение процесуално да се ползва от прокуратура, съд, разследващ орган.

Поради липсата на правила все още няма съдебна практика за това да се допускат независими експертизи, които могат да бъдат предоставяни от сертифицирани експерти или нотифицирани и лицензирани лаборатории. Това в значителна степен ограничава правата на страните, а и на държавното обвинение.

Във връзка с всичко изброено до момента ЕЦТП предлага сформирането на Междуведомствена работна група (МРГ), в чиито състав да бъдат включени освен представители на МВР, МРРБ, МТИТС, Министерство на правосъдието, ДА БДП, НСОРБ, също така и представители на съсловните организации на адвокатите, но и експерти по пътна безопасност от неправителствения сектор. Целта на тази работна група следва да бъде изработването на единна методика и правила за провеждане на техническото заснемане и измерване при огледа на местопроизшествието – ПТП, и изготвянето на АТЕ. МРГ следва да разработи и минимални национални критерии за наличие на специализирано техническо оборудване, което да се използва в хода на разследването от специалистите и от вещите лица-експерти, съобразена с директива (ЕС) 2009/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно управлението на безопастността на пътните инфраструктури. Считаме, че трябва да бъде разгледан в широк формат и въпросът за това дали е допустимо в процеса на досъдебното производство да участват ведно с поемните лица, експерти в съответната област на изследване, и при какви условия.

Всички тези мерки, които предлагаме към настоящия момент, са в подкрепа на правораздаването и ще допълнят предложението на Главния Прокурор на Република България г-н Иван Гешев. По този начин ще се гарантира правата и интересите на страните при настъпило ПТП, съобразено със европейските стандарти и изисквания. Ще спомогне за един по задълбочен и обективен анализ на съответното ПТП. Което ще стабилизира и съкрати сроковете по досъдебните производства и в значителна степен ще се улесни съдебният процес. Нещо повече, тези мерки ще могат до осигурят справедливост при правораздаването в Република България и ще бъдат сериозна основа за намаляването на пътнотранспортните произшествия.

Председател: Диана Русинова
Европейският център за транспортни политики