Пламен Дойнов: Ние сме склонни да се влюбваме в диктатора

"Около истината винаги ще има спорове. Винаги ще се твърди, че има различни гледни точки, много истини и че тя в крайна степен е особен вид дори реторическа конструкция. Големият въпрос е, когато изричаш истината и когато си мислиш, че я изричаш или показваш, защо го правиш. В името на какво се изрича тази твоя истина, която мислиш, че е обща." Това каза в интервю в предаването "Хоризонт до обед" на БНР Пламен Дойнов, поет, литературен критик и ректор на Нов български университет.

"Истината е толкова по-силна, колкото повече служи на стойността на човешкия живот и човешката свобода", смята Дойнов, чиято книга "Влюбване в диктатора" ще има театрализирано представяне днес в НБУ.

"Ние сме склонни да се влюбваме в диктатора, да изпадаме във възхищение пред насилническите личности. Въобще насилническата природа някак си ни упоява. Много обичаме някой да удари по масата и да разгони по-несигурните или по-колебливите хора, да внесе ред в собствените ни мисли, които иначе са потънали в колебания и страхове."

Книгата е от 2020 година, а диктаторите се грижат новата политическа поезия да не остарява, да ѝ внасят нова и нова сила, коментира Пламен Дойнов.

"Има една повторителност на нашите заслепения. Буквално патоса на това влюбване и възхищение от насилническите натури аз го черпя от добрите стари традиции на соцреалистическата поезия, с дълбоки корени и в руската, и в българската, въобще в източноевропейската поезия."

"Интересува ме драмата в сблъсъка между политическо и интимно", сподели още Дойнов, който намира вдъхновение в "късите съединения между публично и частно".

"Не знам дали знаем кое е добро или зло, но знам, че поезията чрез мощта на своето изричане, чрез своите метафори, чрез създаването на една друга реалност създава истински драматично пространство, в което сблъсква тези неща. Поезията прави така, че да бъде място за катарзис, място за памет, дори за тези, които не са преживели тази реалност."