Ако третата световна бе избухнала в Азия

Как би се разиграл съветско-американският сблъсък според военните игри на Вашингтон

Публикувана: 18 Април, 2016 10:15
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2332
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Статията е публикувана в сп. The National Interest, САЩ

Робърт Фарли е автор на "Енциклопедия на бойни кораби", старши преподавател в Училището по дипломация и международна търговия в Университета на Кънектикът.

Почти всеки експерт от времената на студената война беше на мнение, че в случай на американско-съветска война основният фронт ще бъде в Европа, а СССР и САЩ ще се въздържат от използване на ядрено оръжие. НАТО защитаваше страните от Западна Европа от съветска агресия, а Варшавският договор създаде буферна зона между СССР и Германия.

Но когато се разгоря студената война, бойните действия се случиха в Азия. В Корея и Виетнам СССР водеше индиректна война със САЩ. Те бяха готови да използват всеки инструмент, за да определят съдбата на Китай. Макар и малцина да вярваха, че Тихоокеанският театър на военни действия ще стане решаващ за победата в Третата световна война, САЩ и СССР считаха за необходимо да се подготвят за вероятността от бойни действия в този регион.

Изследователите отделяха по-малко внимание на възможността за начало на Третата световна война в Източна Азия, отколкото на европейския театър. Двата класически романа за Третата световна война (романа на Том Кланси „Операция „Червена буря“ и романа на Джон Хакет „Третата световна война“) практически не включват събития в Азия. През 70-те и 80-те години Военноморската академия разиграваше потенциалния ход на войната в серия от военни игри. Те представляват добра възможност да се погледне на вероятните ключови играчи и на това какви биха били решаващите сражения на Втората тихоокеанска война.

Играчите

Китай

Как би реагирал Китай на война между НАТО и страните от Варшавския договор? През 70-те години Пекин беше на мнение, че съхраняването на НАТО е важна съставна част на своето оцеляване. Съществуването на НАТО не позволяваше на СССР да съсредоточи основни частни на Червената армия и съветската стратегическа авиация срещу Китай, а съветската победа на Запад би поставила Китай под заплаха. През 80-те години Китай силно изоставаше от СССР в технологично отношение. Още повече Китай предполагаше с основание, че даже и СССР да се въздържи от използване на ядрено оръжие срещу НАТО, за съветското ръководство размяната на ядрени удари с Китай ще бъде по-малко рискова. Затова не си струваше да се разчита, че КНР ще открие втори фронт срещу СССР.

Япония

Япония представляваше съчетание на огромна икономическа мощ и силен военен потенциал със стратегическо географско положение. Япония, свързана със съюзнически задължения със САЩ можеше лесно да предотврати излазът на съветския тихоокеански флот и да позволи да се нанесат удари по съветския Далечен изток. Неутрална Япония ограничаваше тези възможности, но представляваше за НАТО мощна икономическа база в случай на война. Вашингтон имаше преимущество. Въпросът беше в това колко време то можеше да трае.

 

Корея

Можеше ли Северна Корея да подкрепи съветската война срещу НАТО като нахлуе в Южна Корея? Такова развитие би създало голям натиск върху САЩ, макар че през 80-те години Южна Корея вече можеше да издържи и с ограничена американска помощ. Но Пхенян бе слуга на двама господари. Едновременно се опираше на подкрепата на Пекин и Москва. Малко вероятно беше да се съгласи на Втора корейска война и едва ли би се присъединил във война срещу НАТО. Заедно с това трябва да се отчита, че САЩ и Китай, останали с разбити носове след войните във Виетнам, не биха рискували нов конфликт, а и те имаха много по-належащи интереси. Най-общо казано Виетнам можеше да създаде неприятности за американските съюзници в региона, а Китай би имал куп от проблеми.

Шахматните фигури

Съветският Тихоокеански флот

СССР се отнасяше към Тихия океан много сериозно. През 80-те години Тихоокеанският му флот включваше два самолетоносача от типа „Киев“ и един атомен крайцер от типа „Киров“. В мирно време тези кораби свободно плаваха и редовно наглеждаха Югоизточна Азия и Индийския океан. Една война значително би ограничила свободата на действие на флота. Охотско море бе бастион на подводниците с балистични ракети с ядрени бойни глави и самите те бяха мишена за американски ядрени удари. Следователно съветски цели биха били неутрализация или разгром на Япония, защита на своя Далечен изток и възможно проникване в Тихия океан, за да се нарушат морските комуникационни линии на САЩ и да се отвлече вниманието им от Европа.


Американският Тихоокеански флот

Американският Тихоокеански флот поддържаше баланс на силите в региона - няколко съединения от самолетоносачи, подкрепяни от многобройни десантни кораби, подводници с ядрено оръжие и много самолети с наземно базиране. По този начин САЩ можеха да извършват нападателни и отбранителни действия и да контролират хода на войната. Още повече, че японските морски сили за самоотбрана и кралският флот на Австралия можеха да окажат значителна помощ на САЩ. Първостепенна задача на съюзническите сили беше сдържането и провал на опитите на СССР да включи атакуващи подводници в Тихия океан и на морските комуникации в Югоизточна Азия. Второ, САЩ можеха да атакуват съветската периферия, за да принуди Червената армия да отдели сили от централния театър на военни действия в Европа. Като минимум това означаваше ракетни и авиационни удари по обекти в Далечния изток. Като максимум – десант срещу слабо защитени цели.
 

Военните игри

Военноморската академия изучаваше потенциала на Третата световна война по време на глобални военни учения през 70-те и 80-те години. Те се провеждаха всяка година от 1979 г. до 1988 г. и разглеждаха различни стратегически и технологически аспекти на конфронтацията между свръхдържавите. Макар и основно внимание да бе отделено на Европа, те включваха и източноазиатски компонент. По-рано ученията се различаваха едно от друго (на разликите повлия китайско-виетнамската война) и следваха един основен принцип – Съветският съюз отстъпва, а САЩ и техните съюзници се опитват да отвлекат вниманието на руснаците от Европа.

През 1984 г. военното учение премина по съвсем друг сценарий. СССР започва войната с масиран ракетен и въздушен удар. В резултат голяма част от японската авиация заедно с американската е унищожена още на земята. Специалните части, доставени с подводници и граждански кораби започват неконвенционална война срещу бази на САЩ в Тихия океан, включващи Гуам и Пърл Харбър.

В ранния етап на войната СССР тегли на каишка Пхенян и това би отвлякло вниманието на САЩ от Корейския полуостров. САЩ предприемат ефективни отговори и започват да настъпателни операции с подводници в Японско море, които причиняват с ядрени подводници огромни вреди на съветския флот. Корабите на съветския флот също са ударени. Още повече дръзката съветският десантна операция в Хокайдо се увенчава с успех и позволява там да се създаде плацдарм.

По време на военните учения през 1988 г. САЩ проявиха много по-агресивен подход. Вместо да очаква съветско нападение САЩ започват въздушна операция и използват неконвенционално оръжие срещу обекти в съветския Далечен изток, за да разрушат противовъздушната отбрана и да заплаши обекти от военнопромишления комплекс. СССР от своя страна започва операция срещу архипелага. Но американският флот разгромява съветските сили и тихоокеанският флот на СССР остава в своите бази в Охотско море. На по-късен етап СССР дава зелена светлина на Пхенян за нахлуване в Южна Корея. Но тази операция се проваля, защото КНДР не постига сериозен успех в противопоставянето на американско-корейските сили. Още повече, че този съветски ход укрепва японско-американския съюз и заставя Пекин да заеме по-враждебна позиция срещу СССР.

Както СССР, така и САЩ имат възможности в Азия. Стратегическата обстановка беше много по-гъвкава в сравнение с Европа и предлагаше повече варианти за дестабилизиране на противника и за проваляне на неговите планове. По този начин ходът на войната бе по-предсказуем. В най-лошия вариант (без ядрения) войната би се разпростряла в обширен регион, от Корея до Япония и китайско-съветската граница. В най-добрия вариант противниците биха съхранили напрегната тишина до момента, в който не се наложи да се заобиколи патовата ситуация в Европа. Но както в Европа на всички участници имат късмета до открита война така и да не се стигне.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Сотир Цацаров
Главният прокурор коментира отказа на финансовия министър Владислав Горанов да отпусне допълнително пари за съдебната власт:
Ние трябва да кажем: необходими са толкова милиона и от тези милиони толкова трябва да дадете, защото законът ви задължава. Независимо на какво си играем - кой е крокодил, кой не е крокодил..."

Още бисери