ЕС винаги е бил проект на ЦРУ

Публикувана: 30 Април, 2016 07:00
8 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3682
ЕС винаги е бил проект на ЦРУ
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Амброуз Еванс-Причард, в. Телеграф, Великобритания

Потресаваща новина очаква привържениците на излизането на Великобритания от ЕС. ЕС винаги е бил американски проект и е възникнал благодарение на САЩ.

Имено Вашингтон в края на 1940-та година подтикна Европа към интеграция и тайно е финансирал този процес при Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън и Никсън.

Въпреки възникващото понякога раздразнение, САЩ от тогава гледат на ЕС като защитник на американските интереси заедно с НАТО. Америка никога не е прибягвала до стратегията „разделяй и владей“. Лагерът на евроскептиците по някаква неразбираема причина не забелязва това, защото предполага, че мощните отвъдатлантически сили подтикват британците към излизане и ще приветства тези сили като освободители. Антибрюкселското движение във Франция, в по-малка степен в Италия и Германия, а така също и в лявото крило на Скандинавия, изхожда от противоположната отправна точка, че ЕС всъщност е инструмент на англосаксонското влияние и „дивия капитализъм“. 

Французойката Мари льо Пен е страстна антиамериканка. Тя негодува срещу силния долар. А нейният Национален фронт получава средства от свързани с Владимир Путин руски банки. Дали ви харесва или не, но в крайна сметка в това има стратегическа последователност. 

Декларацията на Шуман, задала тон на френско-германското примирие и поетапно довела до създаване на Европейския съюз, е измислена от държавния секретар на САЩ Дийн Ачесън по време на съвещание в Държавния департамент. „Всичко започна във Вашингтон“, заявява шефа на канцеларията на Робер Шуман. Администрацията на Труман в първите следвоенни години заплаши французите и ги застави да сключат временно споразумение с Германия. По време на остра полемика с упоритите френски лидери през септември 1950 г. САЩ даже са заплашили да прекратят помощта в рамките на плана Маршал. Мотивите на Труман са били очевидни. Договорът от Ялта със Съветския съюз се провали. Необходим му е бил единен фронт за сдържане на кремълската експанзия след като Сталин поглъща Чехословакия, а още повече когато комунистическата Северна Корея преминава 38-ия паралел и напада Юга. По мнението на британските евроскептици Жан Моне заема особено място в пантеона на федерализма и се явява сивият кардинал на наднационалната мерзост. Малко хора знаят, че той дълго е живял в Америка, а по време на войната е бил очите и ушите на Франклин Рузвелт.

Генерал Шарл дьо Гол го е считал за американски агент, както е било всъщност. В биография си за Моне Ерик Ръсел описва как той тясно е сътрудничел с всички американски администрации. Много странно, че това авторитетно изследване от повече от 1000 страници така и не бе преведено на английски език, въпреки че е една от най-добрите работи за произхода на ЕС. 

Мнозина си нямат и понятие за разсекретените документи от архивите на Държавния департамент, които показват, че американското разузнаване в продължение на много десетилетия тайно е финансирало европейското движение и е осъществявало активна задкулисна работа за въвличането на Великобритания в този проект.

Когато тези документи получиха гласност, нашият вестник пръв съобщи за тях. Той написа за това как в една докладна записка от 26 юли 1950 г. се говори за кампания по сформирането на пълноправен европейски парламент. 

Под този документ стои подписа на генерал Уилям Донован, който в годините на войната оглавяваше Управлението на стратегическите служби, върху което възниква Централното разузнавателно управление. Ключов фасадна организация на ЦРУ беше Американският комитет за единна Европа, председателстван от Донован. Друг документ показва, че през 1958 г. този комитет осигурява 53.5% от европейското движение на финансите. В състава на неговия съвет влизат Уолтър Бедел Смит и Алън Дълес, оглавяващи ЦРУ през 50-те години, а така също и цяла каста бивши сътрудници на Управлението на стратегическите служби, които ту влизат, ту излизат от ЦРУ. 

Документите показват, че комитетът активно е общувал с „бащите-основатели“ на ЕС като с наемни работници и активно им е пречил на опитите им за други източници на финансиране, защото това може да понижи зависимостта им от Вашингтон.В това няма нищо безнравствено или лошо. По време на студената война американците са действали прозорливо. 

Политическата реконструкция на Европа е станал огромен успех.

Разбира се в процеса на изграждането на единна Европа е имало и ужасни грешки. В служебна записка от 11 юни 1965 г. е дадена инструкция на вицепрезидента на Европейската общност за тайно създаване на валутен съюз без да се допускат дебати докато „приетите решения не станат практически неизбежни“. С особена мъдрост този документ не се отличава, което се потвърждава от днешните събития с дълговите и дефлационните капани и с масовата безработица в южна Европа. 

В определен смисъл тези документи са от древната история. Но те показват, че американската „държава в държавата“ е затънала в това дело до шия. Можем да спорим дали миналата неделя Борис Джонсън премина границата на позволеното като напомни за „отчасти кенийския произход“ на президента Барак Обама, но неговата основна грешка бе предположението за това, че търговските заплахи на Обама имат някакво отношение към тежките изпитания, на които е бил подложен неговия дядо по време на въстанието на „Мау-Мау“ (бел.прев.: британските колониални сили и техните кенийски съюзници избиват десетки хиляди кенийци във въстанието на движението "Мау Мау" между 1952 и 1961 г.).Това бе шаблон на американската външна политика. 

Без съмнение Обама по напълно разбираеми причини може да затаи обидата, когато в последно време изникнаха нови подробности за потушаването на въстанието. Това е било срамно нарушение на дисциплината от страна на колониалната полиция, предизвикваща отвращение сред ветераните на колониалната власт, работещи в други части на Африка. Но посланието от неговата изключителна книга „Мечтите на моя баща“ се състои в това, че той се старае да бъде над историческите обиди. 

Привържениците на „Брексит“ харесват желанието на републиканския кандидат Тед Круз Великобритания да застане „начело за сключването на споразумението за свободна търговия“ след излизането от ЕС. Но това е просто предизборна пяна. Ако Круз по някакъв начин иска да попадне в Белия дом той ще действа съобразно вашингтонските императиви каквито и да са в този момент.

Да, Америка имаше съмнения към ЕС в края на 80-те години, когато започнаха да укрепват идеологическите фанатици, представящи си Европейския съюз като конкурентна свръхдържава, стремяща се да оспори и надмине САЩ. Джон Корнблум, който през 90-те години оглавяваше европейските работи в Държавния департамент, казва, че опитите за взаимодействие с Брюксел са били истински кошмар. „Аз напълно бях изгубил вяра в тях. Във военната сфера, в областта на сигурността беше напълно безнадеждно, нищо не работеше“. Корнблум твърди, че ЕС „психологически е излязъл от НАТО“, когато се е опитал да направи собствена структура за военно командване, правейки го с присъщата за него некомпетентност и позьорство. „За Великобритания и Запада щеше да бъде много по-добре, ако тя не беше влязла в ЕС“, каза Корнблум. Това е интересно, но какви възгледи има мнозинството от американските политически кръгове. 

Отчаянието премина, когато през 2004 г. в ЕС встъпиха Полша и първата вълна източноевропейски страни и когато в Европейския съюз се появи цяла група държави, привърженици на атлантизма. 

Ние знаем, че това едва ли може да се нарече любовен роман. Прихванатите няколко години назад на вълната на украинската криза разговори на една високопоставена американска представителка ,са отражение на нейното пренебрежително отношение към Брюксел. Тогава тя произнесе сакралната фраза: „Е...е ЕС“. 

Сега в света преобладава мнението, че западният либерален ред е подложен на тройна атака и че Европейският съюз трябва да се подкрепя точно така, както Великобритания и Франция подкрепяха затъващата Османска империя през 19 век – при това я подкрепяха мъдро и далновидно, тъй като нейният бавен разпад доведе непосредствено до началото на Първата световна война.

Днес заплахите идват от джихадисткия тероризъм, от ред несъстояли се държави от Магреб и източното Средиземноморие, от милитаристичния режим в Москва, на който скоро ще свършат парите, но все още  има прозорец от възможности Европа да се превъоръжи, от опасната криза в Южнокитайско море, която се засилва с всеки изминат ден доколкото Пекин изпитва издръжливостта на структурата на американските съюзи. 

Безусловно опасностите от Русия и Китай са взаимосвързани. Възможно e Владимир Путин (песимистите казват вероятно) да се възползва от сериозното напрежение в Азиатко-Тихоокеанския регион и да си опита щастието в Европа. По мнението на Вашингтон, Отава, Канбера и всички тези  страни в света, които считат Pax Americana за плюс, сега за Великобритания не е време да подлага тротилова шашка в основите на разклатената европейска сграда. 

Страшната истина за привържениците на излизането от ЕС е в това, че десният истаблишмънт на целия западен свят смята Брексит за стратегически вандализъм. Справедливо или не, привържениците на излизането трябва да отговорят на това мнение. Някои от типа на лорд Оуен разбират мащабите на проблема. Но мнозинството се намира в блажено неведение докато миналата седмица не дойде Обама.

Според мен лагерът на привържениците на излизането трябва да изложи план за увеличаване на военни разходи наполовина до 3 процента от БВП, а така също да обещае да вкара Великобритания в авангарда на военните държави в Европа и да я направи неоспорвана сила. В крайна сметка това ще даде тласък на важните неща от проекта „големият страх“.

Привържениците на излизането трябва да опровергаят всякакви предположения за това, че отказът от членство в ЕС едновременно ще означава и отказ от глобални задължения, анулиране на европейската конвенция(тази Магна харта на Европа, съставена не от ЕС, а от Великобритания) и излизане от споразуменията за климата. 

Сигурно не си струва да се очаква свързан и последователен план за действие от различните групи, които се сплотиха изкуствено под въздействието на събитията. Но този от нас, който симпатизира на лагера на Брексит и който иска връщане на суверенната система за самоуправление и отказ от узурпаторското върховенство на Европейския съд, трябва да чуе мнението на привържениците на излизането как всичко това ще се направи без колосални щети и без да се урони честа и достойнството на нашата страна.

Може да се караме с Европа, може да се караме със САЩ. Но да се караме едновременно с целия демократичен свят означава да предизвикаме съдбата.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.