Мартин Димитров пред ФАКТИ: Чакат хората да фалират, помощта за бизнеса е ограничена

''На първо място го виждам като опасен за финансовата стабилност (б.р. Бюджет 2021). За първи път виждам сериозен риск, вместо да догонваме страните от Европейския съюз - да започнем да изоставаме. Ако досега догонвахме, макар и бавно, макар и слабо, за първи път има опасност да започнем да изоставаме''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ икономистът Мартин Димитров, който е част от управленската алтернатива на политическото обединение ''Демократична България''.

''Проблемите са няколко. На първо място има огромни дефицити тази и следващата година. Около 10 милиарда лева, които са свързани с нарастване на дълга с близо 70% до 2023 г., което заедно води до риск от влошаване на кредитния рейтинг и съответно поскъпване на кредитите. Поскъпнат ли кредитите, това означава, че вие, аз, българският бизнес, българските граждани, при по-неблагоприятни условия бихме се финансирали. А това в ситуация на сложна икономическа обстановка е сериозен проблем.

Второ, има много сериозни популистки разходи в действията на правителството, насочени предизборно. Виждате, че помощта за пенсионерите е до март, когато са изборите. След това няма такава предвидена помощ. Виждате, че детските надбавки за всички граждани са фокусирани в 2021 г., когато има избори, а след това ги няма. Всичко това води до едни популистки разходи, насочени към избори, а от друга страна реалната политика, която би трябвало да помогне бизнесът да преживее зимата, е много ограничена. Около 300 млн. лева са парите, предвидени за 60/40, т.е., за това част от разходите на бизнеси, които имат проблеми, да бъдат поети от държавата. Което е единствената директна помощ към бизнеса през следващата година. Не е достатъчен броят на т.нар. малки кредити. Точно те трябва да помогнат на такива фирми да оцелеят зимата. Защото вижте философията, те чакат тези хора да фалират и да увеличат безработицата. А правилното е обратното - да им се помогне да не фалират, за да си запазят заетостта, било то и при по-различни параметри, но да я запазят, което не би довело до плащане на социални осигуровки, до натиск върху социалните системи. Т.е., не да се произвежда повече безработица, а да се направи всичко възможно да се запазят работните места и фирмите да не фалират. Особено малките и средните'', коментира още той относно бюджета за 2021, който бе предложен от Министерство на финансите на Народното събрание.

Относно плана за възстановяване и устойчивост, представен от вицепремиера Томислав Дончев, Мартин Димитров заяви следното: ''Аз се опасявам, че тази програма за устойчивост ще бъде поредният пример за много изхарчени пари без резултати. Бих ви насочил към конкретните мерки, вчера имаше интересна пресконференция на Института за пазарна икономика и измежду нещата, които те предлагат аз бих ви обърнал внимание на едно нещо, което и аз съм предлагал миналата година, сега ми се ще повече да попадне в обществения дебат, а именно ускорената амортизация. Т.е., казано простичко как да помогнем на тези фирми, които се развиват най-бързо да изтеглят икономиката напред. Защото виждате, че в третото тримесечие на 2020 България изостава спрямо европейските страни като възстановяване. И това изоставане може да се увеличи, казах го в началото на нашия разговор. Как да помогнем на тези фирми, които успяват да се справят и да наемат ако щете работници, да се развиват. Точно с ускорената амортизация. Т.е., ако те купуват машини, оборудване, софтуер, а не коли и подобни разходи, говоря за средства за производство, да си връщат парите много бързо през една ускорена амортизация. Ето това има смисъл да бъдат направено сега и да помогне така, че тези, които имат потенциал да се развият - да се развият по-бързо и да дръпнат цялата икономика напред.''

Изхода от предстоящите парламентарни избори и какво може да очакваме след тях, икономистът с опит като народен представител, коментира така:

''Много е трудно да се правят такива прогнози. Аз смятам, че властта се надява на следния сценарий, те работят за него: да се получи един сложен парламент, който да не може да избере правителство, и сегашното да продължи да функционира за не малък период от време. Ако не могат да се наберат гласове за създаване на правителство, сегашното продължава да работи дотогава, докато не бъде сменено и докато то не подаде оставка.''

''Очаквам тази зима драматично да промени политическите настроения, защото виждате, че нашата здравна система е в много тежко положение и за това нямат вина лекарите. Шапки долу за усилията'', каза Димитров, а водещата Лили Маринкова вметна, че лекарите носят вина за това, че са възприели търговските принципи в своята работа и не са подкрепили протеста на медицинските сестри, които посочват недъзите на здравната ни система отдавна. ''Г-жо Маринкова, истината е, че лекарите каквото могат го правят. Тези въпроси, които вие правилно поставяте, те са въпроси на управлението. А управлението вече 10 години е в ГЕРБ и част от този период в БСП. Истината е, че организацията на здравеопазването е в едно много тежко положение и това тази зима, когато хората виждат какво се случва, ще даде сериозно отражение върху политическите нагласи. Тези настроения, които сега виждаме и за които с вас говорихме, ще бъдат много по-различни според мен към март месец. Тъй като хората ще видят грешките, които са правили в миналото и управлението, което досега са подкрепяли, докъде ги е довело'', изрази мнението си Мартин Димитров.

На въпроса как могат да бъдат излекувани дефицитите в здравеопазването, икономистът отговори така: ''С една истинска реформа, която да бъде направена по начин, по който срещу повечето пари да има повече резултати. Т.е., да има и повече контрол, и повече резултати. Не пожелаха да направят такава реформа. Виждате, че през последните години парите за здравеопазване доста се увеличиха и това не доведе до по-високо качество, поради което аз призовавам и вас, и всички, да разберат, че просто даването на повече пари нищо не означава. То само по себе си не вдига качеството и никой не е доволен накрая. Време е за една много сериозна промяна в здравеопазването.''

Водещата Маринкова припомни, че бившият здравен министър, а сега такъв на финансите - Кирил Ананиев, е обещал реформа в здравеопазването, но нищо такова не се е случило. ''Фактът, че той сега (б.р. Кирил Ананиев), в най-трудното положение, вече не е на министър на здравеопазването, ясно показва, че не се е справил с тази задача. А и между другото, аз вече не вярвам на такива празни обещания. Като каже някой, че ще прави и има нужда от такава сериозна реформа в здравеопазването, идва въпросът: ''Ами, дайте да ги видим тези параметри''. Подложете ги на обществено обсъждане, включете лекари, икономисти и т.н. Между другото, аз съм против само лекари да участват в дебата за реформа на здравеопазването. Всички ние - икономистите, трябва да участваме. Промяната в здравеопазването не е въпрос само на медицинска компетентност, в никакъв случай'', заяви още Мартин Димитров.

''Сигурен съм, че хората вече са напълно убедени, че така повече не може да продължава. Те видяха, че повечето пари не доведоха до повече качество, и си дават сметка, че тази система, а и не само тя, трябва да бъде сериозно и бързо реформирана. Реформата трябва да започне от там - да се види кои части от тази система функционират най-добре и защо. Другите, които не функционират толкова добре, да бъдат променени.

Първото нещо е - може ли още да нямаме дигитално здравеопазване, като изхарчиха 2 милиарда за електронно правителство? Може ли още да нямаме дигитални направления, електронни направления от страна на личните лекари, за което отговаря ''Информационно обслужване'', доколкото разбрах? Същите тези, дето ги чакаме да броят на избори. Най-малкото от там трябва да се започне. Тези услуги, ако са дигитални, цялата система ще има връзка, ще може да има обща карта, да се вижда какво се случва и ще функционира по-добре.

В един град, за да има свързаност между болниците, са си направили обща платформа през вайбър. Разбирате ли? Което е абсурдно! Това е инициативата на самите лекари, които виждат, че такъв проблем има и че държавата като не им върши работа, те се опитват сами да се оправят. Това е несериозно'', добави той.

За 2-та милиарда за електронно правителство, които са изхарчени, експертът, който е част от управленската алтернатива на ''Демократична България'' заяви:

''О, не се съмнявайте, че са ги похарчили. Ако има нещо, за което напълно вярвам на нашето правителство е, че като кажат, че са похарчили едни пари - изхарчили са ги. Нямайте никакви съмнения, в това ги бива, да ги похарчат без всякакъв резултат. Никакъв проблем. Ами, вижте какво правят - обявяват разни проекти, започват безкрайни консултации, говорят си например по темата ''електронно правителство'' и нищо накрая. Както между другото, в момента в Изборния кодекс има пътна карта за въвеждане на дистанционно електронно гласуване, поради което утре с колегата Петър Славов имаме дело в съда, защото настояваме съдът да ги задължи тази пътна карта да е много конкретна като срокове и ангажименти.

Същата работа е с цялата държава и електронните услуги. Харчат се безобразно много пари за всякакви консултантски договори, общи приказки, но накрая резултата го няма. Ето, отиваме с вас днес при личните лекари, искаме да имаме електронно направление, няма ги още. А то сега ни трябва, то точно сега ни трябва.

Истината е, че през последните години такъв сблъсък не е имало българското обществото. Защото - когато нещата вървят добре, когато има някакъв растеж на икономиката, макар и недостатъчен, за да догоним европейските доходи, но някакъв растеж има, няма катаклизми и нищо да не правиш - не си личи. Това правеше досега властта в България. Не си личеше, че няма организация, не си личеше толкова, че не са направени необходимите реформи. Сега обаче, в ситуацията с COVID-19 е един голям стрес тест. Ако щете и за администрацията, и за здравеопазването, и въобще за състоянието на цялата държава. Този стрес тест ще покаже на хората, че много неща са били измамни, че има много сериозни проблеми. Това няма как да не доведе до много критики към това, което до момента е направено, и до промяна в настроенията.''

Водещата върна Мартин Димитров към предложенията му в Народното събрание, споделяни и от негови, що се касае до фалиралата банка КТБ. ''Много неща искахме. Като започнем от това, че искахме международно разследване, защото тези фирми за международни разследвания, те действат на следния принцип: колкото повече помогнат да се върне, толкова получават. Ако нищо не върнат, нищо не получават. Те са като кучета, преследват денонощно и хващат накрая този, дето се е забъркал. И тук е проблемът, че и ГЕРБ, и БСП, и целият парламент тогава - не подкрепи тази нашата идея. Мотивите, за съжаление, могат да бъдат само неблагоприятни за тях. И като не се проведе международно разследване виждате, че не се разкри достатъчно. Нито парите са върнати, нито виновните лица са разкрити. А колко години минаха? Поне шест години минаха от тогава. Те разчитат да мине време, хората да забравят, вие медиите да спрете да питате и накрая всичко да е заметено под килима'', коментира Димитров и тази тема.

''Защо Цветан Василев не беше изслушан публично през интернет? Какъв е проблемът в съвременния свят това да бъде направено? Защо на беше изслушан? Например на мен ми е страшно интересно да чуя и той да разкаже това, което има да разказва. Друг е въпросът дали ще има смелостта да го направи'', добави някогашният лидер на СДС.

По отношение на казуса със Северна Македония, Димитров смята, че българското правителство много е закъсняло да уреди спорните въпроси със съседката ни и сега ситуацията е изпусната, което ще засили антибългарските настроения в Северна Македония.

Целия разговор можете да изгледате във видеото: