Светът на автомобилните марки изобилства с названия на големи хищници от семейство котки. Прелиствайки кой да е каталог или енциклопедия, човек може да попадне на какви ли не анимализми като се започне от най-известните Jaguar, Panther и Cougar и се стигне до съвременните Puma, Tigra и Leon. Душата на всеки заинтересуван от биология или поне рекорди обаче няма как да не възнегодува от фрапиращото отсъствие на гепарда от състава на всемирното моторно “котило”. Този елегантен хищник отдавна се ползва със славата на най-бързото сухоземно животно на Земята. Според различните източници е в състояние да развие от 115 до 125 км/ч, стига да си набелязал някоя апетитна антилопка и да не го мързи много. Съществува един-единствен проблем - гепардът може да поддържа тази умопомрачителна скорост само за 10-ина секунди, след което събира сили поне няколко часа.
Въпреки това, как е възможно никой да не се сети да кръсти марката си на този изключителен спринтьор? Всъщност автомобилната история познава модел с такова име. Объркването на повечето почитатели на коли и големи котки се поражда от странното название, под което се подвизава гепардът в ангийския език - cheetah. Автомобилът е създаден от Бил Томас и Дон Едмънтс, които решават да използват опита си в подготовката на състезателни версии на серийни Chevrolet-и за проектирането на максимално евтин и мощен спортен модел. Целта им не е особено амбициозна - бъдещата кола трябва по-скоро да се продава добре на пазара, отколкото да постига кой знае какви успехи на състезателните трасета. Когато през 1963 г. работата по проекта започва и двамата са наясно, че за да постигнат желания пробив срещу конкуренцията на Ford и Chrysler, както и да привлекат внимението на големите риби от GM, автомобилът им трябва да използва възможно най-много компоненти от стандартен модел. Томас има дебели връзки в Chevrolet Engineering и набавянето на възли не представлява особена трудност. Работата върви по мед и масло и само след три месеца Едмънтс вече сглобява алуминиевите панели на първия прототип върху пространствена рама от... дърво. По-късно по тях ще бъдат излети купета от фибростъкло, с каквито са снабдени повечето Cheetah.
Конструкцията на автомобила се доближава максимално до серийния Corvette Stingray. Практически всичко от радиатора на охладителната система до задния мост е взето наготово от именития спортист на Chevrolet. Има обаче и една съществена разлика. За да позиционират двигателя възможно най-близо до идаелния център на тежестта, Томас и Едмънтс лишават колата от... карданен вал. Моторът, скоростната кутия и диференциалът се намират в общ блок, което осигурява впечатляващо разпределение на масата, но създава доста неудобства за водача. Краката му се намират почти под мотора, а десният му лакът седи облегнат на трансмисията.
След първите тестове през есента на 1963-та се оказва, че по ускорение и максимална скорост Cheetah напълно заслужава името си. Колата тежи по-малко от 750 кг, изстрелвани от 380-те коня на малкия блок от Chevy до 260 км/ч. Окуражени от постигнатото, Томас и Едмънтс изработват още два алуминиеви прототипа за състезания, макар никога да не са планирали участието на “гепарда” в такива.
Cheetah е харесан много и от драгстер-маниаците, които реално нямат конкуренция в лицето на тежките Ford-ове и Plymouth-и.
Предложения за финансирането на серийно производство обаче липсват. Само някакъв калифорнийски дилър на GM обещава спонсорство, но впоследствие се отмята.
В крайна сметка до 1969 г. Томас и Едмънтс сглобяват на ръка 25 екземпляра, много от които с форсирани до 520 к.с. двигатели, и се отказват от модела. Любопитното е, че много от тези “гепарди” и до днес попържат асфалта на Южна Калифорния.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.