Котка върху горещ асфалт

Светът на автомобилните марки изобилства с названия на големи хищници от семейство котки. Прелиствайки кой да е каталог или енци­клопедия, човек може да попадне на какви ли не анимализми като се започне от най-известните Jaguar, Pan­ther и Cou­gar и се стигне до съвременните Pu­ma, Tigra и Leon. Душата на всеки заинтересуван от биология или поне рекорди обаче няма как да не възнегодува от фрапиращото отсъс­­­твие на гепарда от състава на всемирното моторно “котило”. Този елегантен хищник отдавна се ползва със славата на най-бързото сухоземно животно на Земята. Според различните източници е в състояние да развие от 115 до 125 км/ч, стига да си набелязал някоя апетитна антилопка и да не го мързи много. Съществува един-единствен проблем - гепардът може да поддържа тази умопомрачителна скорост само за 10-ина секунди, след което събира сили поне няколко часа.

Въпреки това, как е възмож­но никой да не се сети да кръсти марката си на този изключителен спринтьор? Всъщност автомобилната история познава модел с такова име. Объркването на повечето почитатели на коли и големи котки се поражда от странното название, под което се подвизава гепардът в ангийския език - cheetah. Автомобилът е създаден от Бил Томас и Дон Едмънтс, които решават да използват опита си в подготовката на състезателни версии на серийни Chev­rolet-и за проектирането на максимално евтин и мощен спор­тен модел. Целта им не е особено амбициозна - бъдещата кола трябва по-скоро да се продава добре на пазара, отколкото да постига кой знае какви успехи на състезателните трасета. Когато през 1963 г. работата по проекта започва и двамата са наясно, че за да постигнат желания пробив срещу конкуренцията на Ford и Chrysler, както и да привлекат внимението на големите риби от GM, автомобилът им трябва да използва въз­можно най-много компоненти от стандартен модел. Томас има дебели връзки в Chevrolet Engineering и набавянето на възли не представлява особена трудност. Работата вър­ви по мед и масло и само след три месеца Едмънтс вече сгло­бява алуминиевите панели на пър­вия прототип върху пространствена рама от... дър­во. По-късно по тях ще бъ­дат излети купета от фибростъкло, с каквито са снабдени повечето Cheetah.

Конструкцията на автомобила се доближава максимално до серийния Corvette Sting­ray. Практически всичко от радиатора на охладителната система до задния мост е взето наготово от именития спортист на Chevrolet. Има обаче и една съществена разлика. За да позиционират двигателя възможно най-близо до идаелния център на тежестта, Томас и Едмънтс лишават колата от... карданен вал. Моторът, скоростната ку­тия и диференциалът се намират в общ блок, което осигурява впечатляващо разпределение на масата, но създава доста неудобства за водача. Краката му се намират почти под мотора, а десният му лакът седи облегнат на трансмисията.

След първите тестове през есента на 1963-та се оказва, че по ускорение и максимална скорост Chee­tah напълно заслужава името си. Колата те­жи по-малко от 750 кг, изстрелвани от 380-те коня на малкия блок от Chevy до 260 км/ч. Окуражени от постигнатото, Томас и Едмънтс изработват още два алуминиеви прототипа за състезания, макар никога да не са планирали участието на “гепарда” в такива.

Cheetah е харесан много и от драгстер-маниаците, които реално нямат конкуренция в лицето на тежките Ford-ове и Ply­mouth-и.
Предложения за финансирането на серийно производство обаче липсват. Само някакъв калифорнийски ди­лър на GM обещава спонсорство, но впоследствие се отмята.

В крайна сметка до 1969 г. Томас и Едмънтс сглобяват на ръка 25 екземпляра, много от които с форсирани до 520 к.с. двигатели, и се отказват от модела. Любопитното е, че много от тези “гепарди” и до днес попържат асфалта на Южна Калифорния.

Димитър Димитров
[email protected]