Европа навлиза в нова ера на градската мобилност, в която скоростта от 50 км/ч в населените места започва да изглежда като опасен и шумен анахронизъм. От началото на 2026 година списъкът на мегаполисите, които налагат лимит от 30 км/ч като стандарт, се разшири значително, превръщайки концепцията за „спокойни градове“ от утопия в административна реалност.
Докато в миналото ограниченията от 30 км/ч бяха запазена марка само за тесни жилищни улички пред училища, днес те се превръщат в правилото, а не в изключение. Лидерите в тази трансформация вече отчитат не само драстичен спад в инцидентите, но и осезаемо подобрение в акустичния комфорт на гражданите.
Рим се присъедини към редиците на европейските столици, които решиха драстично да намалят скоростта. От вчера шофьорите в центъра на града трябва да ограничат скоростта си до максимум 30 км/ч. Властите посочват решението като причина за безпокойство за безопасността на пешеходците и велосипедистите и необходимостта от подобряване на качеството на въздуха в историческия център на Вечния град.
Полската столица също е от най-пресните примери за тази тенденция. Градската управа във Варшава официално започна внедряването на зони с ограничение до 30 км/ч, като основният мотив е комбинация от пътна безопасност и борба с шумовото замърсяване. Проучванията показват, че намаляването на скоростта дори с малко има огромен ефект върху децибелите в градската среда, което прави кварталите много по-привлекателни за живеене.
Френската столица Париж е сред най-радикалните в тази политика. Почти всички улици на Париж вече са в зона 30, като изключение правят само околовръстният път и шепа основни булеварди. Резултатът е категоричен – шумът е намалял наполовина, а инцидентите с пешеходци са в исторически минимум.
От няколко години целият регион на белгийската столица Брюксел е „Град 30“. По-високи скорости са разрешени само по строго определени транзитни артерии. Данните сочат, че смъртността по пътищата е спаднала с 50% от въвеждането на мярката.
В края на миналата година и Амстердам превърна над 80% от пътната си мрежа в зона 30. Нидерландските власти изчислиха, че тази стъпка ще намали тежките катастрофи с близо една трета, като същевременно ще насърчи колоезденето.
Защо 30 км/ч е „магическото“ число
Статистиката на европейските транспортни институти е безмилостна спрямо любителите на бързото градско шофиране. Вероятността пешеходец да оцелее при сблъсък с автомобил, движещ се с 30 км/ч, е над 90%. При 50 км/ч този шанс пада драстично под 50%. Но ползите не спират дотук: Плавният трафик без рязко спиране и ускорение намалява разхода на гориво и вредните емисии с близо една пета.
Освен това разликата в шума между 50 и 30 км/ч се равнява на около 3 децибела, което за човешкото ухо се възприема като двойно по-тиха и спокойна среда. Противно на скептицизма, средната скорост в натоварени градове почти не пада, тъй като трафикът става по-ритмичен и задръстванията тип „спри-тръгни“ намаляват.
В България дебатът за масовото навлизане на зони 30 все още е в начална фаза, като те обхващат едва малки части от градските центрове. Докато западните и централните европейски държави вече превръщат 30 км/ч в стандарт, у нас скоростта все още се възприема като символ на прогрес, а не като риск за здравето. Едно е сигурно – бъдещето на европейския град е по-бавно, по-тихо и много по-безопасно.